сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Приключения в Амазонската джунгла, Перу

Мария Радева

Пуерто Малдонадо

Първа част

***

Започва Амазонски епос ?.

В момента разлистващ Част 1: Приключения в Амазонската джунгла.

Но ако нямаш търпение да прочетеш останалите, нашето предложение:

Част 2: Еко селце “Амазонски рай”

Част 3: Българските „конквистадори“ в Амазония

Част 4: Езерото Сандовал, край на епоса!

***

Будим се в Куско – най-старото постоянно обитавано селище в Северна и Южна Америка – на 3500 м надморска височина. Почти се бяхме „нагодили“ към разредения кислород, височината. Днес ще потеглим за джунгалата…. където ще прекараме последните дни от дългото ни перуанско приключение.

Всички сме страшно уморени. Много впечатления,  трансфери, невероятни гледки. Отиваме към жегата, влагата и комарите. Отново изпитание за организма. В края на силите…

Дано се върнем живи и здрави – само това си мисля.

След закуска се „товарим“ в таксита. По двама-трима, защото имаме вече свръх багаж от сувенири и чудати нещица…

Трафикът в Куско е умопомрачителен, с едно от такситата на групата непрекъснато се изпреварваме или настигаме, докато следваме алтернативни маршрути.

Летището е малко и обслужва само вътрешни полети. Няколко дни по-рано Флор Рамос https://www.facebook.com/flor.ramos.1420  нашата перуанска екскурзоводка разказва, че от години има планове за по-голямо летище, но “Лима ги бойкотира”. Очевидно, за да не може Куско да вземе хляба на Лима. Между другото Куско не е голям град само 300 000 души, за 20 години се е увеличил тройно. Силна конкуренция на Лима.

Чакаме. Полетът закъснява (което беше и донякъде предвидено).

Куско е опасно летище – разположено е на място с много и „тегави“ въздушни течения, заради които полетите се бавят, а понякога и директно се отклоняват. Усетихме го буквално на гърба си. Само много опитни летци кацат и излитат от аеродрума. Като фуния е.

Излитаме от Куско
Излитаме от Куско

Качваме се в малък самолет, макар и силно уморена, толкова се вълнувам и не заспивам… А и гледките са невероятни. Отдолу са Андите. Почти „докосваме върховете“.

Ето я Амазонка. Невероятно. Като на длан. Кафява, огромна. Вие се като змия-серпантина, затънала в зеленина и изпарения…

Кацаме в Пуерто Малдонадо, в  Югоизточно Перу. Градът е столица на регион Мадре де Диос. С население около 80 хиляди. Основан е през 1902 г., а получава статут на град през 1985 г. Пуерто означава „пристанище“, а Малдонадо е испаноезично фамилно име.

Кацаме
Кацаме

Излетели сме с полари и няколко ката дрехи от Куско. В хладната сутрин. Слизаме на адска жега и задух. Въздухът се реже с нож. Оказва се, че не е валяло от няколко дни и задухът предвещава дъжд. Започва мазането срещу слънце и комари.

Чака ни автобус за групата. Возим се из Пуерто Малдонадо, където над трафика царуват чоло такситата (или „тук тук“ в Азия) и мото такситата (всякакъв калибър мотори и скутери, маркирани с регистрационен номер и карани от хора с жълти каски и сигнални жилетки. “Шефовете” на трафика си имат собствени ленти.

Сградите край пътя са ниски и шарени. Между тях надничат палми и зеленина. Не успявам да видя и една полянка или морава. Имам чувството, че градът е една голяма, дълга, безкрайна улица.

Отбиваме се за кратка почивка в центъра на Пуерто Малдонадо. Фирмата, която ще отговаря за нас, се намира на пешеходна зона. По средата дървета, отстрани пейки и в шпалир наредени здания.

Първи впечатления от Пуерто Малдонадо
Първи впечатления от Пуерто Малдонадо

Ето и клип, заснет от Теодора Ботева, която проследи целято ни преключение, наречено ПЕРУ и специално пристигането ни в Амазонската джунгла.:

Зачитам се в предложенията на туристическия оператор: ще има ходене над земята – в короните на дърветата…

Прави ми впечатление обявата за шаманска вечер. Един младеж от нашите хора проявява любопитство, аз се присъединявам да слушам… Пие се някаква отвара и не се яде нищо 24 часа и отиваш на среща с шамана. Той май ще се запише… Боже, дано да не му стане нещо.

Къщи в центъра на Пуерто Малдонадо
Къщи в центъра на Пуерто Малдонадо

Влизаме в малко дворче с много зеленина. Нещо като сладкарница. Има различни видове сладолед и сокове от екзотични растения. Аз си взимам минерална вода и решавам да опитам сок от бразилски орех – не ми харесва и го подарявам. Други опитват сок от кокоасу.

Последният се радва на смесен прием.

За половината хора има вкус на сок от цаца, за другата половина е ободряващ, освежаващ. Дори си мисля, че много лекомислено се опитвам да се впусна в авантюра с храната. Слагам си спирачки моменталически. Хигиена, друга, непозната храна – стоп! Внимавай!

Сок от бразилски орех
Сок от бразилски орех

Пресичаме селището в жегата и стигаме до пристанището. Пред очите ни се разкрива един от притоците на Амазонка – „Божията майка“ – „Мадре де Диос“. „Само“ 1 130 км дълга. Започва от Боливия и е приток на река Мадейра. На 18 място сред другите реки в акваторията на Амазонка по големина, или пред последна. За сравнение с нашия приток: Мадейра е втора в списъка с дължина – 3 250 км . Отново започва от Боливия, минава през Бразилия, та чак до Перу.

Като цяло обща дължина на Амазонка е от 6 259 до 6 712 км. М-да, доста впечатляващи размери.

Реката е кафява и мудна. От двете ѝ страни са се ширнали зелени брегове. Растителността е толкова гъста, че не мога дори да си представя какво може да се крие в нея.

Потегляма от пристана
Потегляма от пристана

Возим се в тънка, дълга лодка. С навес. Много внимателно ни подреждат: ляво, дясно. Като дори направиха смяна на някои хора, явно балансът е важен. С ясно предупреждение да не ставаме от местата си, за да не се обърнем…

Движението по реката създава вятър, който най-сетне ни охлажда и разсейва тежката жега.

Бреговете
Бреговете

Наслаждавам се на мястото и момента.

Джунглата
Джунглата

Амазонската джунгла е около мен, небето отгоре синее, слънцето ме къпе с цялата си любов.

Жежко, душно, влажно, – но имам чувството, че слънцето, земята и джунглата тук ме посрещат с отворени обятия, няма враждебност. Може би това е моментът, когато решавам да приема, че аз съм тук като гост и просто трябва да се съобразявам с условията на домакина (джунглата). По-късно това ще ми помогне да съм почти в хармония с изобилието от пот и буболечки.

Край на първа част. Следва продължение.

Всички снимки може да разгледате в галерията:

ГАЛЕРИЯ

Приключения в Амазонската джунгла, Перу

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения