сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Приключението в Месопотамия… продължава!

ИСКРА ТОДОРОВА

25 октомври 2020 г. 

Днес се разхождаме в Мардин от сутринта.

***

Ако случайно сте пропуснали началото или искате да си припомните сюжетът:

По следите на Шумер, Акад, Асур, Вавилон, Персия, Парси, Рим…

📌📌📌Тук си, читателю!: Приключението в Месопотамия продължава!

***

Муксин ни разказва, че градът е люлката на цивилизацията. По тези земи битки за надмощие са се водели между персийци, араби, византийци, римляни и турци. И днес населението е разнородно. Преобладават кюрдите, голям процент са асирийците и почти няма турци.

Местните говорят на диалектите си, а турският се използва в официалното общуване.

Религиите също съжителстват без конфликти. До 2012 година градът е наброявал население от 80 хиляди души. След започването на войната в Сирия до днес са вече 150 хиляди заедно с бежанците.

Новият град е модерен и бързо се разраства, но за нас е интересен старият.

Той е построен амфитеатрално върху скалист хълм.

На върха стоят останките от древна крепост. В подножието на скалата, надолу като правоъгълни кутийки се спускат къщите, джамиите, църквите…

Сградите са каменни с равни покриви, множество тераси и стълбища и само минаретата и куполите стърчат. Украсени са с ориенталски мотиви и фризове с гръцка орнаментика.

Градът е разрушаван многократно и отново е строен. Има запазени сгради на по 700 години. Уличките са тесни и стръмни, понякога са само стълбища. Често се срещат арки и тунели.

Атмосферата е невероятна! Чувствам се в друго време, в друга епоха, в приказка…

Обиколката ни започва от близката джамия. Тя е най-старата. Построена е през 1362 година. В двора е тихо. Нашият гид ни разказва за Медресето в джамията.

Горда съм, че знам значението на думата. Означава религиозно училище. Според Муксин до 16-ти век образованието в тези училища е обхващало и светски науки като философия, математика, астрономия и качеството му е било много високо. След 16-ти век се застъпва само религията и нивото на образованието спада, става неприложимо извън религиозните средища.

Следващият ни обект е също джамия.

В момента от високото минаре се чува онзи силен, напевен глас, който призовава вярващите мюсюлмани за молитва. В двора има голяма чешма. Преди да влязат в джамията вярващите измиват всички открити места по тялото си.

Тук до чешмата виждам налъми. Младите едва ли знаят , че това са дървени чехли с груба кожена каишка. Те са спомен от моето детство. В Ловеч имаше турска баня и моята баба редовно ми смъкваше кожата там. Та в нея се ползваха въпросните налъми.

Но да се върнем в джамията. Само надничам вътре, за да не безпокоя молещите се. Повече ми харесва в двора.

Тръгваме към поредната джамия.

Тя е най-голямата. Минарето и е много високо и най-пищното в района, с изящни орнаменти.

По средата на двора расте смокиново дърво.

Спокойно, тихо, красиво… Влизаме вътре, там няма нищо интересно.

В центъра на Мардин има красива християнска църква. Изящен кръст се извисява Над куполите наред с минаретата. За съжаление поради пандемията църквата е затворена. 

Продължаваме към местния пазар.

Пъстро, ароматно и шумно място.

Това, което не харесвах в предишните ми пътувания в Турция са нахалните търговци. Викат, дърпат те и се лепват за туристите като мухи. Тук не е така. Магазинчетата са пълни и примамват с вида си. Търговците са любезни, но не натрапчиви. Изобщо хората тук са различни: по-скромни, по-спокойни и може би по-бедни, но с достойнство и чест.

Гмурвам се в пазара и свършвам с писането за днес. Утре пак.😊

26 октомври 2020 г.

Християнските манастири и Мидият

В околностите на Мардин има три християнски манастира, но успяхме да видим само два.

Първият, който посещаваме е Дейр-ул-Зафаран, по-известен като Шафрановият манастир. Това име идва от шафрана, добавян в строителната смес ползвана за градежа на манастира.

Създаден е от сюрияните, една от най-старите християнски общности преди 1300 години. В момента го обитават 60 монаси. Сградата е претърпяла много промени и днес функционира само част от нея.

Интересни са иконите , допълнени с надписи на арабски.

Винаги съм свързвала арабските йероглифи с исляма. Сега разширявам кръгозора си.

Слизаме в подземието, където Мурсин  ни показва една от най-старите части на сградата. Тук каменните блокове са възраст над хиляда години. Използван е метод, при който каменните блокове са изрязани под определен  ъгъл и се заклинват един в друг. Не е нужна спойка. И времето не им влияе.

Потегляме за Мидият – град подобен на Мардин, с красиви стари сгради в арабски стил. На 10 км от Мардин спираме.

Тук е вторият манастир: Мор Габриел. Основали са го Св. Самуил и Св. Симеон в 397 година. И този манастир се е разраствал в годините, бил е разрушаван и отново реставриран.

Една от църквите е била изцяло облицована със злато. Днес за него само се разказва… Църквата е опожарявана и разрушавана. Последната и реставрация е от 1997 г.

Тази църква е била покрита със златен обков
Тази църква е била покрита със златен обков

Турското правителство не е особено щедро към християнските храмове. Реставрациите и издръжката се финансират с дарения от сюрияните.

В Мидият те са около 5 хил. човека, но и много от тях отдавна живеят другаде и  продължават да изпращат средства.

Пристигаме в Мидият. Тук са къщите, където са снимани много романтични сериали.

В България е известен филмът „Завръщане”.

За туристите се изисква символична такса за вход. Влизаме и се пренасяме в други времена…в друга култура…в друг живот.

Къщите са като лабиринт от стълбища, тераси, коридори.

Украсата е уникална! Фризове от каменни дантели обрамчват стените, слънцето разлива светлината си и гали сетивата ни. Не ни се тръгва.

Но част от задачата на Мурсин е да ни заведе в магазини за бижута, за ядки, за лакомства.

По пътя попадаме случайно на снимачната площадка на нов филм. Явно в пандемията туристи тук идват рядко. Защото се оказа, че сме изненадали организаторите на филма, влезли сме в кадър и трябва да се снима нов дубъл. Ние пък успяваме да направим по някоя бърза снимка на артистите.

Шляем се из Мидият , пием сок от нар, приготвен на улицата от  мъжът с най-добре оформения мустак.

От една къща излизат група деца. Най-голямото носи пушка. Изтръпвам.

Тук не е най-спокойното място на планетата. Вървя след децата, опитвам се да ги снимам и се чудя какво ли ще последва. Групата ни бърза напред, аз ги догонвам и изпреварвам пушката. След минута чувам изстрел. Момчето стреля по птици. На улицата…

Тук има екшън, без съмнение.

Край на втора част. Продължава приключението.

Насладете се на всички снимки от галерията:

ГАЛЕРИЯ

Приключението в Месопотамия… продължава!

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения