сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

ПЪТЕШЕСТВИЯ С МАГНИТИ

АВТОР: ДАРИНА ВАНКОВА

ХЛАДИЛНИКЪТ И ВСЕЛЕНАТА

Един философ, човек с буден ум и лениво тяло, беше казал, че не е необходимо да излизаме от дома си, за да опознаем света. Достатъчно било да седим тихо в стаята и той като река щял да премине пред нашия прозорец.

В топлото лято на 2020 година оптимистите купуваха куфари, песимистите варяха консерви, само неколцина реалисти натрупваха финансов и политически капитал.

Аз просто се настаних до масата в кухнята.

Светът не минаваше пред прозореца.

Само кленът отсреща развяваше прашни листа, а един дебел рижав котарак се облизваше между автомобилите.

Краят на юли, началото на август – най-щедрото време на полето и най-протяжното в града.

Чудех се дали е прекалено горещо, за да изляза на разходка, когато случайно забелязах хладилника в ъгъла. Този скромен слуга бръмчеше тихичко и пазеше в закръглената си пазва храна, напитки, козметика и лекарства – всичко, което бях пожелала, донесла вкъщи и подредила на хладно.

Изобилието от плодове и зеленчуци, млякото и яйцата доказваше, че не съм вегетарианка, но не обичам много месо. Лекарствата издаваха, че у дома живее възрастен човек. Няколкото вида сирена свидетелстваха за страстта ми към млечните продукти, а кремовете за лице и какво ли не още разкриваха доколко съм склонна да се грижа за себе си.

Хладилникът отразяваше отчетливо моята личност – вкусовете, навиците, пороците и финансовите ми възможности. Всяко нещо в него беше резултат от моите житейски избори и скромните ми постижения.

Натюрморт домат от хладилника по Едвард Мунк
Натюрморт домат от хладилника по Едвард Мунк

Кажи ми кои са ти приятелите и ще разбера какъв си. Отвори си хладилника и ще надникна в душата ти.

Котаракът отсреща се стресна от нещо и изчезна.

Кленът уморено провеси листата си и застина в знойния следобед.

В света бяхме останали само двамата, аз и моето огледало – сребристата машина в кухненския ъгъл.

Внезапно един слънчев лъч се промъкна между завесите и погали първо рамото ми, а после се плъзна по вратата на хладилника. Погъделичка високомерното лого на фирмата и затанцува върху магнитите отдолу.

Фигурките, въплъщение на съвременния кич, ярки, пластмасови и безсмислени като коледна украса, оживяха и показаха жизнерадостната си красота.

Сякаш ято пауни разтвориха великолепни опашки.

Запитах се защо имах точно тези магнитчета, а повечето от останалите бях нахвърляла в едно чекмедже.

Защо приятелите ми избираха да подарят някои от тях?

И защо самата аз бях купувала едни и пренебрегвала други и какво ме беше накарало да ги подредя по определен начин?

Защо от Валенсия, например, бях поставила кана от сангрия, която изобщо не обичам?

Защо до нея намигаше замъкът на Дракула, където не бях ходила и сигурно нямаше да отида?

И защо, за бога, нямах нито един български магнит?

Хладилникът има и друго измерение, мислех си.

Магнит след магнит, страна след страна, можем да споделим спомени, разкази, очаквания и всичко, които знаем или си мислим, че знаем, за една държава.

Няма нищо по-добро по време на пандемия от едно пътешествие по лицето на хладилника. Един летен следобед,тишина, повече въображение и ще открием цялата вселена.

Философът е бил прав.

В галерията ще видите: “Любим мой зеленчук” и “Натюрморт от моя лирически герой” – пресъздадени от различни художници, може би 😊

Край на увода. Очаквайте първа част – България….

ГАЛЕРИЯ

ПЪТЕШЕСТВИЯ С МАГНИТИ

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения