сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Райската градина се казва Мавриций

АВТОР: ДОДО

Малка и сплотена интернационална група решихме да почиваме на остров Мавриций… Преди години – така започва своя разказ Додо – затова и снимките, които ще споделя са ретро.

Тръгнахме от северо-западна Европа в разгара на зима. Облечени с „доспехи“, предпазващи от студ. Слизайки от самолета, след дълъг полет ни връхлетя гореща пелена на маранята. Температурната разлика – поне 50 градуса… Но климатът на острова е прекрасен – няма жеги, нещо между късна пролет и ранно лято цяла година, според европейските стандарти.

Видях на картата, че сме на 900 км от огромния остров Мадагаскар. И за разлика от мизерията и недоимъка там, Мавриций уж беше икономическото чудо на Африка….

Целта на нашата двуседмична почивка, а разстоянието и дългото пътуване не оправдаваше по-малък престой, беше нов хотел – „Принц Маурис“. На изток. В най-бедната част на острова.

Северното крайбрежие е застроено и туристическо. На изток по това време се брояха на пръсти придобивките за почивка на платежоспособни туристи. Може би правителството искаше да намери прехрана за населението в източната част на острова и да вдигне поне малко жизнения стандарт на хората…

Някъде бях чела, че „Индексът на човешкото развитие на Мавриций“ е сред най-високите в Африка. Че е най-конкурентоспособната и една от най-развитите икономики на Черния континент. Страната разчита основно на производството – ишлеме – шиенето е основно застъпено, финансовите услуги, туризма и информационните и комуникационните технологии.

Но със сигурност COVID-19 пандемията не е пощадила туризма.

Бях притеснена от бедността през която минахме, за да стигнем до нашия малък оазис в дъното на перлата на Индийския океан…

„Принц Маурис“ е разположен на залив, с пет звезди бунгала.

А заливът… Той ще бъде героят на нашия разказ.

Самият комплекс предлага всичко за една разточителна и охолна почивка. Бегло споменавам за голф, фитнес, на водните развлечения няма да се спирам – всичко, което може си помислите.

Къщичките са групирани на малки островчета – на зони. На самия бряг, във вътрешността и средна линия.

Има един голям и основен център с ресторанти, барове, където се провеждат забавления…

Храната в ресторантите е уникална.

Има няколко бара, суши ресторант. Рог на изобилието на плодове и зеленчуци… А знаете ли, че ананасът се смята за плевел на острова? Сорбето от него беше превъзходно.

Екипът е международен: основните готвачите са индийци, има китайци.  Периодично за сезон канят известни френски, английски, италиански готвачи.

Дрес кодът е задължителен.

Красиво аранжирани маси. Канелени пръчици, семенца. С цветя и листа от местната флора. Което видях само в Мавриций.

Спокойно може да останете в залива и светът да не ви липсва.

По коридорите има наргилета. Потъвате в меките канапета, за да наблюдавате залеза и да си наслаждавате на питие в самота или в компания.

Самият остров е предпочитан от младоженци.

Пясъкът е като коприна: мек, нежен, фин…. А океанът – той е топъл и … коварен. Няма акули, понеже е пълно с коралови рифове… Те не влизат в заливите. Може да плуваш край плажа колкото душа иска, но мене ме привличаше отсрещния бряг и си наумих скоро да предприема воден десант…

Няколко дена след пристигането забелязах, че персоналът опъва мрежи, кове проходи като пътеки за дефиле. Предположих, че ще има някакво модно шоу…

Но когато видях, че пълнят чували с пясък и подпират с тях къщичките, връзват палмите,  се притесних.

Разбрах, че ще ни връхлети интензивен тропически циклон Кони …

Започна трескава подготовка: от първа линия изместиха всички туристи във вътрешността и заковаха прозорците на бунгалата. На втора и трета линия прозорци бяха здраво залостени с капаци.

Каквито съоръжения имаше, бяха изтеглени във вътрешността на комплекса и покрити.

Строго ни инструктираха да стоим в бунгалата, да не излизаме никъде. Щяха да ни носят храна…

Кони ни връхлетя.

Беше страшно – не можеше да излезем, ако случайно се засилваш до фитнеса или в централната част небето те залива с кофи вода.

Вятърът бушува и огъва дърветата. Океанът бучи страшно. И това е денонощно. Няма почивка.

Не знаеш какво става навън. Защото прозорците са залостени.

От време на време някой кокос удря покрива с шума на снаряд.

Не можеш да спиш, притеснен си…

Кони бушува на острова три дни.

После прочетохме, че електрозахранването в много части е било прекъснато и че е загинал един човек. Но като цяло не е имало големи поражения за населението и острова.

Но нашата почивка беше съкратена на две.

Не можахме да посетим и да осъществим заплануваните мероприятия.

След като циклонът отмина, изгря слънце и животът много бързо беше възстановен, буквално за ден.

Отново засия небето, заблестя водата и аз реших да предприема моето приключение до отсрещния бряг на залива. Той ме мамеше.

Заливът, който се опитах и успях да преплувам
9 Заливът, който се опитах и успях да преплувам

Гледах разстоянието и прецених, че с умерено плуване ще стигна за около 45 минути и тръгнах. Не се обадих на никого. Което беше глупост и доста самоуверено от моя страна.

Но едно английско семейство на плажа ме е видяло. По-точно съпругът.

Леко се плуваше. Водата беше топла, никакви вълни, сякаш съм в езеро. Виждаш кристална тепсия пред и зад себе си.

Ето ме на отсрещния бряг. Стигнах за 45 минути.

Попаднах на бял плаж сред красиви палми в самия край на залива. Реших да се разходя из Рая и да потърся изчезналата птица ДОДО. Може пък да имам късмет 😊…

Додо (Raphus cucullatus) е изчезнала птица от семейство Гълъбови.

Додото е живяло на Маскаренските острови, които се състоят от Мавриций, Реюнион и Родригес. Всеки остров си е имал своя разновидност. Поради отдалечеността от Африка и изолираността му, додото е обитавало само Маскаренските острови.

Било е високо повече от метър, около 20 кг. Крилете им са били закърнели, а на тяхно място малки снопчета пера. И трите вида са притежавали масивни извити клюнове.

Додо са го наричали португалците; дошлите по-късно холандци са го нарекли дронт.

Додо е един от най-ранните примери на животно, изчезнало поради действията на хората. Станало символ на изтребването на видовете от човека.

Додото се е хранело с растения и семена. И не е имало врагове. На острова няма хищници. Докато един ден дошли хората….

Островите, открити от Педро Маскарена през 1507 г., се оказват удобна изходна точка за Индия. Попълвайки запасите си от храна, екипажите на корабите за късо време унищожават гигантските костенурки на архипелага, както и няколко вида тюлени.

Додото оцелява малко по-дълго.

Птиците на острова, изчезнали
10 Птиците на острова, изчезнали

За унищожението му освен корабните екипажи спомагат и заселените по островите домашни животни.

До края на XVII век не остава нито едно додо конкретно на Мавриций; последното е видяно през 1682 г. На о. Реюнион птицата просъществува малко по-дълго – до 1750 г.; на о. Родригес – до началото на XIX век.

През 1599 г. адмирал ван Нес донася първото живо додо в Европа. През 1638 г. е докаран втори екземпляр и е показван по панаирите. Имало е десетина препарирани екземпляра, но те са се изгубили през годините.

Понастоящем в Британския музей има глава, крак и няколко пера от додо, в Копенхаген – глава.

Запазени са също няколко рисунки.

Додо птица
Додо птица

В края на XIX век Джордж Кларк намира при разкопки в едно блато почти цял скелет от додо. По-късно с правителствено нареждане започват мащабни разкопки в същото блато и са открити още няколко скелета.

Сега те се намират в музеи на о. Мавриций.

Местните жители са използвали яйцата на додо за прехрана, което е допринесло за окончателното изчезване на птицата, защото тя снасяла само по едно яйце и мътела грижливо без да излиза от гнездото. Партньорът се грижел за прехраната.

Така по белия пясък, стигна до края на носа. Не намерих унищожената преди векове птица. И попаднах на местни жители.

Бяха изключително дружелюбни…

Селото, до което стигнах беше мизерия. Колиби от подръчни природни материали…

Починах и реших да се върна обратно. Беше минало може би час.

Да преплуваш до другия бряг
11 Да преплуваш до другия бряг

И какво да видя?! Не бях преценила отлива. Бях тръгнала по време на прилив. Сега, водата се беше оттеглила и ясно виждах пред себе си тъмните петна от коралови масиви, като острови.

Не мога да плувам над скалите – разстоянието е много малко: 15-20 см, ако не преценя правилно ще ме нарежат с остър нож, не мога да се върна.

Не бях предположила, че океанът пада или се надига с метри. Все пак съм израснала на Черно море и там приливите и отливите са други…

Бях съвсем сама.

Краката висят надолу и си в черна дупка не знаеш размера на кораловия риф.

Опитах се с внимателно напипване да се придвижвам, докато стигна до прозрачна вода, тогава започвах да плувам до следващото тъмно петно и нямах идея това дали ще има край или ще мога да стигна до моя бряг, до хотела изобщо.

Беше страшно. Никога не бях се чувствала така уплашена и неуверена. Но се стегнах. Бях сама и трябваше да се справя…

Успях да преодолея пространството за час и половина, а може би и повече.

……………….

След няколко дни взехме колелета и решихме да се разходим из околностите. Съжалих.

Немотия. Нямат покриви, дрехите си сушат върху храстите. Няма канализация. Чутовен контраст между сиромашия и лукса, с който туристите разполагат.

Покрай брега имаше нещо като големи камъни, навътре във водата. Приближих се, за да разгледам…  Оказаха се хора. Рибари. С нещо като кожуси.

От ранни зори се обличат като с палатка и застават навътре във водата и така стоят неподвижно накиснати почти денонощие. С въдица. Ако хване нещо, ще нахрани семейството си…

А природата е уникална. Островът предлага всичко, което искате да видите:  планини, реки, долини, гори, езера и водопади.

Колаж от природни забележителности
12 Колаж от природни забележителности

В туристическия бизнес остров Мавриций е поставен наравно с Бали, Хавай и Бахамските острови. Това е любимо място за почивка на много холивудски звезди. И се смята за един от най-красивите и  романтични острови в света. Може би затова е предпочитан от младоженците. В нашия хотел имаше няколко двойки, млади руснаци.

В справочници прочетох, че средната продължителност на населението е 70 г, отново най-висока за Африка. Че имат безплатно образование и медицинска помощ.

Но всеки 5-ти мъж и 10-та жена са неграмотни, на 110 място в света са по този показател. Но държавата насърчава специално надарени деца и младежи да учат в чужбина.

Мавриций няма собствена армия. Има полиция, морска патрулна служба, полицейски специални части. Престъпността е ниска.

Колаж от Мавриций
13 Колаж от Мавриций

А населението е мултиетнично.

Английски и френски език се говори от по-малко, около 1% от населението. Жителите на острова са предимно креоли и индийци. Говорят на свой креолски диалект. Така че трудно ще се разберете с местен.

Остров Мавриций е открит през 1507 г. от португалски мореплаватели, като никога преди това не е бил населен с хора. Те, обаче, не проявяват интерес към острова. През 1598 г. островът става нидерландско владение. Холандците изоставят острова през 1710 г., а през 1715 г. идват французите, които го преименуват на Ил дьо Франс – Île de France.

Французите допринасят за облагородяването на острова: строят градчета. След това идват англичаните. В началото на 19 век британските колонизатори заселват роби и работници от Индия, които работят на местните захарни плантации. Техните потомци остават завинаги така Мавриций е трайно заселен.

Франция официално предава Мавриций на Великобритания по силата на Парижкия договор от 30 май 1814 г.

Днес потомците с индийски корени представляват мнозинство: близо 70 процента от населението на Мавриций са именно от индомаврицийската етническа група. Останалите 30 процента са креоли – смесване на две раси африканска и индийска.

Повечето маврицийци изповядват индуизма, стори ми се естествено, имайки предвид индийския произход на населението, около 30% се определят като християни.  

През 1968 г. най-сетне е обявена независимостта на острова. И от тогава Мавриций се развива от икономика с ниски доходи от селското стопанство към разнообразна икономика със средни доходи, развивайки туризъм, текстилно и захарно производство, финансови услуги. Икономическата история на острова е наричана „чудото Мавриций“ и „успехът на Африка“.

Моите впечатления бяха доста различни от прочетеното…

Мавриций началото
16 Мавриций началото

Сприятелихме се с английското семейство и съпругата пожела да повтори моето приключение, да преплуваме отново залива, този път двете. Станах известна.

Тръгнахме. Да, тя плуваше добре, но закъсняхме, вместо планираните 45 минути стигнахме за час и половина. Но този път бях подготвена да избегнам отлива. Бях информирана. Имах извлечени поуки.

Трябваше да починем, макар този път да не сме се разхождали по ивицата…

Мъжът й се е притеснил и вече, знаейки къде сме, изпрати спасителна лодка.

Пристигна моторна лодка. Попитах дамата дали е изморена и иска ли да се прибере с нея. Тя отказа. Предложи ми аз да се кача на лодката, ако съм изморена. Но отвърнах, че няма да я оставя да плува сама.

И заплувахме. Отново час и половина.

Прибрахме се живи и здрави. Двете. Посрещнаха ни като герои. Истината е, че първият път изпитах ужас, а сега беше приятна разходка до края на залива и обратно, защото бях подготвена.

Част от основния плаж и моята изходна точка
17 Част от основния плаж и моята изходна точка

В спомените ми Мавриций е прекрасен остров, Рай на земята на почти 8 хиляди километра от България – с приказна природа, бедни жители и воден десант през залива.

Край

Всички снимки може да разгледате в галерията:

ГАЛЕРИЯ

Райската градина се казва Мавриций

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения