сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Рошфор-ан-Тер (Rochefort‑en‑Terre)

АВТОР: МАРИЯ СУНД

Рошфор-ан-Тер: едно от най-красивите села във Франция, което не се забравя

Бяхме гладни. Поради COVID-19 повечето ресторанти бяха затворени. Ставаше късно и не искахме скитаме напразно. Включихме GPS и му подадохме команда: търси най-близък ресторант. Насочихме се по пътя, който той ни показа, и попаднахме направо в … приказка.

Още от далече се вижда голяма табелка: Рошфор-ан-Тер – Град със специална атмосфера.

Тесни калдъръмени улички, които водят покрай художнически ателиета и работилници, къщи, облечени в здравец и бръшлян. Навсякъде цветя. Просто няма как да не ти хареса. Чувстваш се пренесен в един друг свят, далеч от ежедневието.

Ние не знаехме нищо за Рошфор-ан-Тере. Просто попаднахме тук.

Рошфор става известен в  началото на 1900 г., след като богат американски художник, роден във Франция, на име Алфред Клоц, купува местния замък през 1907 г.

Замъкът е бил разрушаван многократно – през 12 век. За последно през 1793 г от републиканците. Остава само фасадата. Сегашната сграда е построена от Клоц. Днес в замъка се помещават някои от неговите картини, както и колекция от предмети от селския живот в миналото.

Клоц насърчава местните жители да „обличат“ къщите си със здравец, традиция, която продължава и днес. Причина е за многото награди, които Рошфор печели като едно от най-красивите разцъфнали села във Франция. С вкус и грижа към всеки детайл. Чисти калдъръмени улички, стилни табели и цветя, цветя. Градът изглежда като малко бижу, сгушено в сърцето на Морбиан.

Най-добрият начин да се опознае Рошфор е една разходка из привлекатекните му криволичещи алеи. Архитектурана на градчето е интересна и не еднозначна… Комбинирани са различните стилове. Фахверковите къщи от 16-ти век се редят до симетрични каменни ренесансови структури.

И навсякъде цветя…

Улиците са осветени от здрач до полунощ, което засилва мистичната и приказната атмосфера.

Както се очаква от „малък град със специална атмосфера “ и с артистично минало, пълно е с  ателиета на художници и занаятчии: грънчари, производители на свещи, на играчки… Тук е родината на бисквити Le Rucher Fleuri, вкусни, високо ценни в целия регион, но скъпи. Е, опитахме ги. Заслужаваха си цената…

Тъй като беше “Корона време”, повечето ателиетата бяха затворени. Можахме да ги разгледаме само през витрините. След задължителното дезинфикциране на ръцете разгледахме бижута, напомнящи средновековието. Много интересно за мен, която обича да се кичи. Не пропуснахме и местното шапкарско ателие, където видяхме шапки от всички времена. Мъжки и дамски. Оттам излязох с два броя. Исках още, но мъжът ми каза СТОП. Той ги плаща. 🙂

Не всички ресторанти бяха отворени. Беше топло и ние искахме да седнем отвън. Насочихме се към ресторант за Крепс, тип солени палачинки, традиция във Франция. И какво щастие: и собственикът и сервитьорката се опитаха да говорят на английски. Не, че менюто беше на английски, но се полуразбрахме. Това ядене e традиционално за Бретан. Обикновено палачинките –creps– се пълнят с шунка, сирене, дреболии, сланина, пиле или морски дарове. Аз избрах с дреболии, мъжът ми с неговата шведска предпазливост – с шунка.

Вкусни, приготвени с много масло.

Останахме доволни и от разходката и от храната и от GPS, който ни доведе до Рошфор-ан-Тере.

Приключенията продължават…

ГАЛЕРИЯ

Рошфор-ан-Тер (Rochefort‑en‑Terre)

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения