сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

РУСИЯ. СТО ГОДИНИ САМОТА

ДАРИНА ВАНКОВА

Всъщност, много по-дълго. Тя винаги е била самотна страна и причината за това е нейната уникалност.

***

Всички части хронологично се подреждат така, в случай, че искаш да разбереш всичко и до края, или си пропуснал някоя, читателю!

Въведение: Пътешествие с магнити. Хладилникът и вселената

Първи разказ: БЪЛГАРИЯ. ГОРДОСТ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Второто виртуално пътуване е до: АФРИКА. СЪРЦЕТО НА МРАКА

За да се прехвърлим чак: РУСИЯ. СТО ГОДИНИ САМОТА

И приключим в Азия, пред стените на затворената: СЕВЕРНА КОРЕЯ. ВЪЛШЕБНИКЪТ ОТ ОЗ

***

Вкопана в Азия и домогваща се до цивилизованото очарование на Европа, Русия е осъдена да бъде нито напълно приемана, нито изцяло отхвърлена.

Тя е екзотичната хубавица от покрайнините на буржоазния квартал, заглеждана от мъжете и непожелавана за съпруга, която се опитва да прикрие емигрантското си потекло с луксозни дрехи от предишния сезон.

Руската църква в град Шипка
Руската църква в град Шипка

Бисмарк е казал, че Балканите имат повече история, отколкото могат да понесат. Русия вероятно има прекалено много география.

Самолетът за Москва беше огромен. Неговият дружелюбен търбух поемаше и поемаше чиновници в командировка, студенти, неколцина туристи и много работници за Коми. Беше времето на червените знамена, братската дружба и безплатното медицинско обслужване, на пъстра смес от надежда, отчаяние, илюзии и мрачни предчувствия в залеза на една империя.

Разликата се усещаше още на московското летище. Вместо едрите в кръста, поразмъкнати български чиновници, ни посрещнаха сурови млади мъже със стиснати устни. Всички бяхме напрегнати и мълчаливо помъкнахме големите си куфари към изхода, сякаш неохотни да напуснем сивата утроба на Шереметиево. Отвън ни очакваше Империята.

Излязох и поех дълбоко въздух. Влажен и студен, довян от азиатските степи, смесен с диханието на Сибир, превалил Уралските хребети и подправен с дима на гордите комини на социалистическата индустрия.

Усещането беше за нещо мощно и непознато, като огромно диво животно, което не можеш да опитомиш. Почувствах се едновременно отблъсната и привлечена. Бях свикнала с уюта на малката ни столица, с живописните подбалкански градчета, с лозниците над сгорещените дворове през лятото и с прозирната мъгла по тесните улички наесен.

Град Шипка, Руската църква
Град Шипка, Руската църква

Русия беше нещо напълно различно, стряскащо и по своему прекрасно. Страна, голяма не само по територия, но и предполагаща широта на мисълта и безкрайни възможности.

Ние, българите, имаме неотменимо емоционално отношение към Русия, споменете я в разговор или напишете в социалните мрежи и никой няма да остане равнодушен. Обичана и мразена, възхвалявана и обиждана, тя е част от живота на всеки от нас.

Преди няколко дена излязох на кратка разходка в центъра на София. Русия беше навсякъде.

Камбаните на спретнатата руска църква пригласяха на боботенето от проектираната от Померанцев катедрала. Недалеч учениците от 133 училище учеха поредния урок по руски език. Администрацията на държавата се беше приютила в няколко сгради, построени в псевдо ренесансовия, тромав и малко наивен сталински стил. В театрите на ул. „Раковски“ подготвяха постановки по пиесите на Чехов. Някой беше написал на стената “вън, червени комунисти”. В зала България очакваха известен руски виртуоз, а в книжарницата едно момиче си купуваше роман от Достоевски.

Паметникът на съветската армия в очите на русофоби
Паметникът на съветската армия в очите на русофоби

Много политика, мощен бизнес, благодарност за съдействието на националната ни независимост, шепа омраза, потир православие и щипка култура.

Има два символа на българското отношение към Русия.

Единият е в град Шипка. Там руската църква блести с позлатени кубета, извива бели фризове и руменее със стените си. Пищна и хубава като празничен сладкиш, сякаш случайно попаднала сред тъмните гори на Балкана. Тя олицетворява всичко, което ние бихме искали да помним – подадената ръка за помощ, закрилата и жертвите, белия кон на Столетов, победния марш на „московците”. Независимо от естествените имперски интереси.

Другата постройка е паметникът на Съветската армия. Ако забравим символното му значение и разгледаме внимателно и безпристрастно статуите, може и да го харесаме. Той е свидетелство за развитието на изкуството по онова време, за вкуса и начина на възприемане на действителността – подобни реалистични, малко груби и натрапващи посланията си, но живи и въздействащи произведения са създадени не само в Съветския съюз.

Спомнете си огромните глави на американските президенти, изсечени в скалите, или дори едрите и колоритни невести и ябълки от картините на Майстора.

Така или иначе, паметникът на една армия, невоювала на българска територия, по същество окупаторска и въпреки това посрещната радушно от част от българското население, вълнува обществото до днешния ден.

Паметникът на съветската армия през погледа на русофили
Паметникът на съветската армия през погледа на русофили

Шегобийци боядисват фигурите в пъстри цветове. Туристи въодушевено снимат с телефоните си. Юноши тракат скейт бордове на площада отпред, а в градинката отзад се целуват влюбени.

На празници групи русофили носят венци, а минувачите русофоби ги проклинат наум. Монументът живее свой живот, за разлика от много други забравени и пренебрегвани паметници. А най-отгоре един войник е вдигнал автомат, прототип на онези, които все още се произвеждат у нас и осигуряват заплатите на хиляди българи.

Това е паметникът, който мнозина биха искали за забравят. Но не могат.

Днес Русия е много различна от Съветския съюз навремето, въпреки че няма нищо против да се кичи с неговата мощ и постижения и небрежно да подминава многобройните проблеми и недостатъци. Тя вече не е нито водач на световния пролетарият, нито Империя на злото.

Притежава повече самочувствие, отколкото възможности.

Отново Руската църква в гр.Шипка, друг ъгъл
Отново Руската църква в гр.Шипка, друг ъгъл

Не е точно империя, но не е и национална държава – прекалено слаба за едното и прекалено голяма за другото. Всъщност, какво точно е? Руската мечка търси своя път и остава по снега кървави следи.

Подобна съдба имат всички бивши империи – Турция, Великобритания, а може би и САЩ са в подобна незавидна роля.

Те вероятно търсят нещо, което да слепи народите им в една цялостна нация – религия, митове или просто девиз.

Да си върнем контрола след Брекзит?

Да направим Америка отново велика?

Крим е наш?

Путин и Ердоган сравнително успешно използват религиите, с надеждата православието и ислямът да придадат нова идентичност на изчезналите империи. Крим и Нагорни Карабах, войната в Сирия, мощните армии и разветите навсякъде знамена – не съм сигурна дали това е проява на сила или признак на безпътица. Дали осигуряват единството на нацията или са изкушенията на нови империи?

Путин, Владимир Владимирович - на магнит
Путин, Владимир Владимирович – на магнит

Тепърва ще разберем.

Преди години туристическите магнити не бяха на мода.

Матрьошката на моя хладилник
Матрьошката на моя хладилник

От Москва всички носеха сервизи за чай. Моят е обсипан със златни листа, за спомен от една самотна разходка в Ботаническата градина. Беше един от последните слънчеви дни на октомври и аз навярно бях единствен посетител. Бродех по алеите на бившето имение на някой московски княз, розите бяха изрязани за зимата, а парниците бяха затворени.

Беше занемарено и прекрасно, миришеше на дим и влага, а на терасата пред една от сградите зад заблатеното езерце, сякаш седяха Чеховите герои и се увещаваха, че е крайно време да избягат в Москва. Въпреки че отдавна вече бяха там.

Днес на хладилника ми има матрьошка. Моята приятелка не ми донесе нито кула от Червения площад, нито шарено кубе на църква, нито сияйна петолъчка върху кожена ушанка.

Матрьошката сигурно е най-жизнерадостният руски символ, закръглен матриархат с червени бузи.

Сигурно точно това беше привлякло моята приятелка да я избере от сергията за сувенири.

В тази дървена кукла обаче се спотаява още една, и после, изненада, трета и може би още много след това.

Не е ли матрьошката въплъщение на вечността на живота, безкрайността на създаването, предаването на генетичния код от майка на дъщеря, спиралата на повторението на съдбата?

Моята приятелка може би беше предчувствала нещо при избора си на сувенир. След време й се роди внуче и тя самата се превърна в матрьошка.

И галерията снимки на обичайното място:

ГАЛЕРИЯ

РУСИЯ. СТО ГОДИНИ САМОТА

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения