TEA-h80
Christmas 4

сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

РУСКИЯТ ПОЕТ

ДАРИНА ВАНКОВА

Ботаническата градина в Останкино не е сред най-известните забележителности на Москва.

Попаднахме там случайно, отегчени от многолюдната суетня на ВДНХ. Залутахме се в търсене на изхода и внезапно влязохме в бившето имение на Шереметиеви, превърнато във великолепен парк.

Панорама на имението от 1885-1889, Википедия
Панорама на имението от 1885-1889, Википедия

Мегаполисът постепенно заглъхна, отстъпи и изчезна. Беше един от студените и ясни октомврийски дни, само миг преди Сибир да изпрати ветровете на суровата московска зима. Дърветата плъзваха есенните си одежди към земята, после протягаха оголени клони към следобедното слънце. Листата се сипеха на златисти облаци и разкриваха как природата може да бъде единственото нещо на този свят, което е красиво дори в смъртта.

Езерото в парка, полузаспало пред дома на Шереметиеви, отразяваше бледото следобедно слънце, край алеите стърчаха клоните на розовите храсти и само на един от тях, кой знае как, бе оцеляла една бяла роза. Всичко тогава бе леко занемарено, небрежно поддържано и затова още по-истинско. Сякаш се върнахме назад във времето, в Москва през 19 век.

Кусково - имението на Шереметиеви, край Москва, от Википедия
Кусково – имението на Шереметиеви, край Москва, от Википедия

Бяхме чели толкова много руска литература, че се почувствахме в един добре познат свят. Като че ли семейство Шереметиеви ни беше поканило като стари приятели – ние заминаваме за Париж, къде другаде, но вие идвайте, разхождайте се, когато ви е скучно.

И ние, разбира се, бродехме наоколо и усещахме аромата на онази трудно определима, сладостна тъга, която бяхме чувствали при разгръщането на страниците на руските книги. Казват, че европейците не могат да разберат сложността на руската душа. Тези хора сигурно или не са чели достатъчно, или не са били в Ботаническата градина. Тя е там, скрита зад есенните дървета, надничаща към огледалото на езерото, полъхваща от последното цъфнало цвете.

Кусково. Дворец Имението на Шереметиеви, от Википедия
Кусково. Дворец Имението на Шереметиеви, от Википедия

Не разбрахме кога притъмня. Тогава бяхме готови да приседнем под елегантните колони на дома зад езерото, да пием чай и безкрайно да говорим, че е време най-сетне да заминем за Москва.

Въпреки, че вече бяхме там.

***

Не ми е нужно да пътувам до Русия, за да преоткрия елегичното усещане от Московската ботаническа градина.

Аз си имам моето руско кътче тук, в София.

На един от ъглите на улица Георги Раковски, срещу паметника на Иван Вазов, се намира Домът на Москва.

Зданието е една от първите административни постройки след Освобождението и е било предназначено за Руската дипломатическа мисия. Това не е нито грандиозна, нито особено забележителна сграда, проектирана е била по-скоро функционално, в типичния за времето си стил. Но дори неизкушеното от архитектурно образование око на аматьора веднага усеща разликата между нея и околните постройки и паметници.

Някак се чувства, че хората в нея говорят руски, а не друг език.

Домът на Москва
Домът на Москва

Тръгвам оттам, подминавам входа с масивната дървена врата и двете висящи лампи до нея, като се опитвам да не мисля с какво удоволствие бих си изпила кафето на балкона отгоре. После завивам наляво, заобикалям терасата на ресторанта и тя ме чака там, моята тайна руска градина.

Тя е малка и от едната страна е заобиколена от Дома на Москва, а от другата опира в задната фасада на Руската църква.

Градинката живее свой живот. Въпреки, че е в центъра на София, тя е тиха, сякаш отдалечена на километри от големия град.

Стари дървета затъмняват с короните си малкото алеи и поемат вибрациите на съседните улици. Само камбаните на Александър Невски понякога изпращат поздрав от позлатените си кубета, блеснали сред клоните на кестените.

Не само аз усещам особената атмосфера на това място.

Две приятелки са го избрали, за да споделят усмивките си. Млада жена, вероятно студентка, трескаво чете две книги едновременно в подготовка за предстоящия изпит.

Среща на приятелки
Среща на приятелки

Журналистка използва мълчаливото спокойствие на мястото, за да зададе своите въпроси на някоя важна личност. Градските врабчета се суетят наоколо, а един гълъб настъпателно ухажва своята гълъбица.

А там, в центъра на градинката, паметникът на Пушкин благославя посетителите и влюбените птици.

Много софиянци дори не подозират за съществуването на този паметник на руския поет.

Той е един от многото по света, да не споменаваме тези в Русия.

Оказва се, че точният брой на паметниците на Пушкин е трудно да бъде установен.

Само в неговата родина има около 300, а в други страни, според данни от 2016 година, те са 667.

Разбира се, всеки скулптор е искал да сътвори нещо различно и да даде своя уникален принос в почитта към литератора. Паметниците са често монументални, като този на Пушкинския площад в Москва, друг път са композиции на поета с други личности от живота му или дори негови герои. Той е придружен от Наталия Гончарова на Арбат, изправен е до своята любима няня Арина Родионовна в Псков, а в Йошкар Оле е седнал на една пейка и е насочил поглед към стоящия наблизо Евгений Онегин.

В Пекин, където очевидно също обичат да четат неговите стихове, той е увековечен седнал зад работната си писателска маса, отрупана с ръкописи.

А в Крим дори има подводен паметник, край който, както е навсякъде традицията, се срещат влюбени. Във водолазни костюми.

Паметникът на А.С.Пушкин в София
Паметникът на А.С.Пушкин в София

Идеята за поставяне на паметник в София е на Пушкинския фонд. Той е изграден със съдействието на руския посланик и столичния кмет, а проектът е поверен на скулптора Вячеслав Клуиков, в сътрудничество с българския архитект Светослав Константинов. Паметникът е открит на рождената дата на поета 6 юни, която е всяка година повод за литературни четения и празници. Така, в 2001 година, София става един от многото градове, в които любителите на руската литература могат да почетат спомена за Александър Сергеевич Пушкин.

Паметникът е скромен и лишен от излишни претенции за оригиналност. Поетът е изобразен в естествена големина и неговото излъчване създава усещането, че той е един от посетителите на градинката, просто замислен човек, когото можем да срещнем тук, да му кимнем небрежно или тайно да му се усмихнем, споделяйки ненатрапчивата му компания.

Силата на такива хора не е нито в тяхната външност, нито в изключителността на поведението им, макар че Пушкин е бил ярка фигура в руското общество още приживе. Едва след време обаче разбираме каква широка следа са оставили в нашето съзнание и как са успели да направят света едно по-различно, по-добро и по-красиво място за обитаване.

Този паметник, сякаш смирен и същевременно значителен, създава тук, в София, онова специално чувство, което за първи път изпитах в Московската ботаническа градина. Атмосферата на руската култура и руския дух, добре позната от поезията, романите и пиесите на гениалните руски литератори. Тук, в това спокойно софийско ъгълче, можем неволно да станем участници в тяхното вдъхновение, чувственост и любов към живота.

Сядам на пейката пред паметника на Пушкин и големият град престава да бърза, дребните амбиции и суета на неговите жители остават далеч, дори нервното ръмжене на автомобилите притихва сред кестеновите дървета.

Така ми се иска да бъда млада и влюбена, дори няма нужда да се казвам Татяна. Тогава бих помечтала и после бих написала нещо трогателно на моя възлюбен. На телефона, разбира се, все пак сме 21 век.

А после в скута ми ще падне златист есенен лист.

***

И как след тези лирически откровения прозаично да ви предложа, че цялата галерия може да видите тук:

Всички снимки са на авторката Дарина Ванкова, с изключение на първите три от Википедия – от имението на Шереметиево. /Бел. на редактора/

ГАЛЕРИЯ

РУСКИЯТ ПОЕТ

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения