сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Сафари

АВТОР: Мария Радева

И така на Арабския полуостров, който се намира в Югозападна Азия, звучат красиви, поетични и достатъчно дълги имена. Затова малко пояснения: наименованията ще използвам в повествованието.

Обединени арабски емирства съкратено: ОАЕ – пълното име е ал – Имара̀т ал –Арабѝя ал – Мута̀хида, а разговорно просто – Емирати.

Пустинята Руб ал-Хали в превод от арабски буквално значи Празно каре. Това е най-дългата пясъчна пустиня извън Сахара. Дълга 1000 км и е широка 500 км, напълно необитаема. С площ от 650 000 км2, равна на  Франция и Бенелюкс заедно. Разположена е на територията на четири държави от Арабски полуостров:  Саудитска Арабия, Оман, ОАЕ, Йемен.

Първи впечатления:

  • огромни, червеникави пясъци.
  • Безкрайни дюни, стръмни и просторни.
  • Горещ, сух въздух.
  • Тук-там храсти и никакъв животински свят. Казват, че има паяци, гризачи и скорпиони. Не се запознахме.

Нашето сафари беше в Емиратите, почти до границата с Оман.

Пустинята, с напевното име Руб ал-Хали, крие под пясъците си огромни нефтени залежи. Те са основен източник на парични средства за икономиката на държавите, върху чиито територии се намира. Но нито по пътя, нито в самата пустиня, видяхме нефтени кладенци и клатещи се „щъркели“.

В Емиратите всичко е регламентирано и строго се спазват законите. Тук има дисциплина, сигурност и спокойствие. За да отидеш на това сафари, трябва Министерството на екологията да издаде специално разрешително с конкретна дата и час – сертификат. Ако не си точен, отпада. Добре е да имаш късмет с времето – обичайната пясъчна буря. И нещо много важно: има обучени специални за целта водачи. Те имат диплома, че могат да управляват джип в пустинята.

Оказа се, че всичко е налице…

В уречения час дойде нашият водач с Toyota Land-cruiser: Акиим, с когото безстрашно сърфирахме в арабската пустиня… Беше облечен като типичен емиреец, но тук 97% от населението са чужденци. Които работят за ОАЕ. И всяка седмица се нареждат на опашки, за да изпратят пари на семействата си. Нашият… беше от Египет.

1 Преди да знам какво ме очаква

След около два часа път по отлична магистрала, току що почистена от пясъчна буря, стигнахме целта. Целият път е с осветление, соларни екопанели на лампите.

С навлизането в пустинята, водачът Акиим слезе и изпомпи гумите. Оказа се, че те трябва да са много меки. И раздаде… Пликчета като в самолет. На който му прилошее, ясно какво да прави. Затегнахме коланите, той ги провери и каза, предполагам, нещо от рода „С Бога напред!“

2 Да спаднат гуми всякакви

Определено запомняща се емоция е сърфирането в Руб ал-Хали. Имала съм възможност да кацам аварийно в Сахара – там самолетът сърфираше, е намери пистата, слава тебе, Господи…. В Перу в пустинята: с оазис Уакачина. В Южно Перу сърфират с бъгита и се карат пясъчни бордове…

А тук – Тойотата набира височина с бясна скорост към поредния връх на поредната дюна, прави остър завой и… рязко, спирайки всякакъв дъх, се устремява надолу. Малко като в американско влакче на ужасите, но по пясък и на четири колела. Емоцията е върховна. Кой пищи, кой се стиснал здраво за някоя ръчка, кой нервно се смее. Но никой не е безучастен. Имам чувството, че Акиим се забавлява на нашата реакция. След серия лупинги… Спираме за фотосесия и почивка на едно пясъчно плато.

Поне 10-20 джипа се събират. Пътниците: едни активно ползват пликчетата, други се снимат. Веселба.

И отново, и отново… Не усещаш как тече времето, имаш чувството, че животът е вихър и ти си частица, която я подхвърлят във всички посоки.

Свършва екшънът и спокойно потегляме към бивака – лагер в пустинята. Свечерява се. Ако има време: по една камилска езда. Предлагат още: кана, пушене на наргиле

В затворен лагер са наредени ниски софри, а край тях са разстлани шарени черги от камилска вълна. Има сцена.

Това е бедуински стан, където пробвах най-вкусната храна, по-изискана от 7 звездния хотел. ДА, наистина. В две открити палатки – за мъж и за жени. Не може да се смесваме! Наредени са софри с какви ли не лакомства. А отделно има дюнер, кебап от горещ бюфет – също не може да отидеш на опашка към другия пол. Веднага идва чевръст младеж да те вкара в “правия” път. Ех, тези европейки, много упорити! В началото се въздържах да ям от салатите и плодовете, защото не са минали през огън. Но бяха толкова примамливи, че лакомията надделя над разума. Е, нямаше изненади, за моя радост. Месото – невероятно вкусно, малко остро откъм подправки за моя вкус, но толкова ароматно и сочно. А десертите… Сладостни, високорискови за фигурата.

И след като сме си заситили гладът с приказни вкусотии, започва „културната“ програма под пустинното небе, изпълнено с ярки и големи звезди. Под звуците на жива музика: традиционни танци. Имахме „belly dance“ – от френски е танц с корем (danse du ventre). С този термин в Европа и САЩ се наричат класическите ориенталски танци. Изпълни го красива стройна „арабка“ с неясен произход.

Дервишкият танц беше кулминацията на вечерта. Освен хореография, изпълнителят имаше уникално количество поли, които сваляше постепенно, докато остане с традиционната бяла. Но всички останали бяха светещи. Не знам каква техника и технология е използвана. Била съм на доста дервишки изпълнения. На такова присъствам за първи път. Правих опити да запечатам със снимки, но беше невъзможно… Софистите изпадат в  транс, при който се отключва съзнанието за сливането с Абсолюта. Ето едно стихотворение от Джалаладин Руми в синхрон с танца:

Аз кръжах под луната цяла нощ до настъпването на утрото,

Около къщата на Любимата ми, обвит в тишина,

На сутринта Тя излезе, предложи ми вино –

Аз нямам чаша, наливай в моя празен череп.

За да усилят състоянието на транс:

  • дервишите накланят главите си докато танцуват така, че да притискат сънната си артерия.
  • Те са мистиците на Исляма
  • Това е молитвата им към Аллах, любовна изповед към Всевишния.

И като завършек на вълшебната вечер изпратих огненото светило.

Има ли нещо по-красиво, поетично, романтично и вълшебно от залез в пустинята?! Слънцето бавно изминава своя път към върховете на дюните, с последните си лъчи ги обагря в наситена охра, следва кърваво червено, за да замре, накрая, пустинята черна и смълчана. След падналия мрак на небето заблестяват хиляди ярки едри звезди… „От хиляда и една нощ“.

20 Довиждане арабска пустиня
Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail
Advertise-300x600