сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Санторини (Гърция)

Славяна Янева

Наближаваме Санторини. Поканени сме на инструктаж. Отново изправени пред голяма дилема: островите са два – единият с действащ вулкан – неочаквана информация за нас, а другият ни вълнува от хилядите видени екзотични картички с залези и изгреви. Иска ни се да посетим и двата. Но за вулканичния са задължителни високи затворени туристически обувки с дебели подметки. Е, нямаме предвидени такива в нашия багаж. Разполагаме само „кецки“ и пантофки, тип балерина…

Раздвоението бързо е разрешено в полза на зашеметяващите пейзажи…

Лайнерът закотвя почти в открито море. Не може да „гази“ близко до острова. В далечината се вижда вертикалният му разрез, като срязано парче торта. Пластове тъмно, светло кафяв шоколад, какао, а отгоре бяла сметана.

От кораба към малката лодка, която ще ни откара към Санторини
От кораба към малката лодка, която ще ни откара към Санторини

Отварят люковете, и какво да видим – под нас тъмно синя бездна. Големи гондоли за 30-тина човека, силно клатещи се от вълните, ни очакват. Как да слезем?! Направо си трябва вертолет!

 От люка до гондолата трябва да минеш по тясно мостче с опънати въжета: от едната страна те подхващат яки ръце, правиш крачка и почти във въздуха те поемат други, за да се приземиш на люлеещата се моторница.

 Малкият плавателен съд е с навес. Тръгваме с висока скорост и вятърът ни пръска със солена морска вода…  Приключението е на макс. Оказва се, че сме в началото му…

На по-малки корабчета извозват пътниците към Санторини
На по-малки корабчета извозват пътниците към Санторини

Стигаме на пристана. На много малко пространство са наредени огромни автобуси за по 50 човека и тогава виждаме пътя – серпантина – почти вертикална, по който трябва да се изкачат до бялата полоса – най-високото място  на острова. Белотата отгоре се оказват накацали къщички.

 Сядаме в нашия автобус. Този път с нас са само бременната американка и малката й дъщеря.

Виждаме шофьора си – младеж на моите години. Поглеждаме серпантината нагоре и явно предусетила настроението ни, екскурзоводката обяснява, че всеки един водач е минал специално обучение, за да кара по тесния път към платото на острова… Адреналинесто преживяване, особено разминаването на два автобуса на павирания път. Има специални разширения, където е възможно спирането на единия и автобусите се изчакват. Решихме на връщане да слезем с кабинката… Има въжена линия от платото към пристана.

Ето го шосето, по което трябва да стигнем до платото на Санторини
Ето го шосето, по което трябва да стигнем до платото на Санторини

Санторини е вулканичен остров от Цикладската група. Разположен е между други два: Иос и Анафи.

Санторини е известен със зрелищните изгледи, зашеметяващите залези от град Ойа, със странния бял патладжан, с град Тира и със собствен, активен вулкан.

Има фантастични, естествени плажове, например Периса, може би най-хубавият на Санторини, черният кварцов плаж на Камари, Белият и Червеният плаж, както и плажът на Влюбените.

Островът е с две контрастни и ярко колоритни зони: на отвесната, над морето – са разположени от най-известните градчета и селца.

Почти отвесен е брегът
Почти отвесен е брегът

А другата – плоска, като тава се слива с морето. Равната и ниска част е тъмна, черна – там са заливите и плажовете, летището.

От стръмната страна също може да стигнете до пристанището – има въжена линия с кабинка. Но този път е предпочен за връщане.

Всъщност – целият остров е графитено сив, с черно: пясък, скали…. И къщите са били такива. Жителите са били сполетявани от болести – епидемии от холера, дифтерит и какво ли не. Смъртността е била висока. С надежда за оцеляване, фамилиите са строили лични параклиси, за да стига молитвата им по-бързо до бога и да съхрани чедата си… Докато един ден на някой не му дошло наум да белоса къщата си с вар. Смесена с лимонена киселина. Станало чудо – хигиената убила заразата, унищожила микробите. И хората измазвали къщите си с тази вълшебна смес и започнал разцветът на селищата.

И понеже обикаляме гръцките острови, а и на материка сте забелязали, че основните цветове за Гърция са бяло и синьо. Много са причините да се боядисват така домовете.

През 30 години на 20 ти век, когато е издадена заповед: сградите да са боядисани с бяла вар, защото има силни антибактериални свойства. Военната диктатура от 1967г. налага къщите да са в сини и бели нюанси. Трябва да отбележим също, че синия цвят е запазена марка на Цикладите, които наброяват над 200 острова. Съчетанието между двата цвята позволява на домовете да отразяват слънчевата светлина и така да бъдат приятно хладни във вътрешността, дори през най-силните летните горещини.

Синьото и бялото в сградите също така символизира пяната на вълните, които се удрят върху брега и кристалното небе. В момента гражданите не са задължени да спазват стриктно тези изисквания от миналото, но туристите са толкова свикнали, че това си остава запазена марка на Гърция.

Земята е много богата на полезни изкопаеми – цялата Менделеева таблица. Пълно е със слюда, която блести на яркото слънце. Почвата е много плодородна. Но няма вода. Затова каквото се посади излиза дребно, но много вкусно. А ако го полива – фантастично вкусно. Тук са дребничките домати, подобни на чери, почти захарни. Всъщност сортът си е класически домат, но поради липсата на влага става минилистични като едри зърна грозде.

Санторини е малък остров, люлка на богато разнообразие от пейзажи и селища. Достатъчен ви е един ден. На нас ни стигна.

Може да се отбиете в малкото селце Меса Гония, интересно с архитектурната си смесица от руини, оставени след земетресението от 1956г и възстановените вили, днес винарни, в подножието на селището. Винарните са другата атракция на острова. Пълно е със скали и ниши… Пиргос е също забележително селце, разположено във вътрешността на острова, със своите разкошни стари къщи, останките от венециански замък и няколко византийски църкви.

Белите лабиринти на гр. Ойа
Белите лабиринти на гр. Ойа

Акротири е разположен в непосредствена близост до Червения плаж. Има теория, че древният град Акротири – оцелял от минойската цивилизация, е може би частица от потъналата Атлантида… Разрушен е от вулканично изригване.   

Фира е столицата на острова. Разположена точно срещу калдерата на другия остров. Градчето има свое собствено пристанище, наречено Ормос, което може да се достигне чрез кабинковия лифт, за който ви разказах още в началото на разказа;  пеша, ако разполагате с време или на гърба на муле. Мулетарството е една от атракциите на Санторини. По амфитеатрално разположените къщи на Оя също може да се изкачите с магарета.

Ние оставихме повече време, за да изпратим огненото кълбо в  прекрасното селце Оя, Ай или Ойа – различно го изписват това нереално, магическо място. Къщите са издълбани в пещерите, с малки басейни и собствени параклисчета в дворовете. С няколко невероятно стройни и изящни църкви по площадчетата. С атрактивни арт галерии, сувенирни магазини, живописни кафенета, ресторантчета. Всичко е миниатюрно, усвоено е максимално от скалата. С красиви дървета и храсти в саксии, ярко цъфтящи. От Айя се снабдихме с оригинални накити от вулканичен камък – тюркоазено син. Металът беше някак си потъмнен. Камъните до ден днешен запазиха наситения си зелено-син пастелен оттенък и ярък спомен за селцето.

И много цветя
И много цветя

И необезпокоявани котки, с достойнство.

Улиците към отвесната терасовидна скала са с овални стени и ниши с арки, където човек може да се облегне и да наблюдава пейзажа, да съзерцава залеза или просто да се разхлади с бриза…

Селцето е с едно от най-високите цени в Гърция за кв метър. Апартаменти, вкопани в скалата. Стая по стая, отвоювана от изсъхналата лава и пръст. Няма какво да описвам… Насладете се на пейзажа.

На кафе, да съзерцаваш
На кафе, да съзерцаваш

Слизането ни не беше драматично с кабинката, така можехме по-дълго да съзерцаваме красотата на панорамата.

Нереално синьо
Нереално синьо
Недовършеното кубе
Недовършеното кубе

Чакаха ни ладиите, разпененото море, насрещният вятър и търбухът на огромния лайнер, който лакомо ни погълна.

Край на островите.

Към Атина, континента и завършека на моята серия спомени. За гръцката столица е последният.

Снимките от Санторини са многобройни, може да разгледате всички в галерията…

ГАЛЕРИЯ

Санторини (Гърция)

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения