Северна Корея. Вълшебникът от Оз
През лятото на 1989 година светът стои на прага на огромна промяна. Докато Източна Европа очаква края на една епоха,
Северна Корея посреща хиляди млади хора на Световния младежки фестивал в Пхенян.
Това е личен спомен за една затворена
държава, видяна в последните месеци преди рухването на социалистическия свят.
Лятото на 1989 година и очакването на промяната
Лятото на 1989 година.
Последните месеци в социалистическите страни, когато въздухът беше прозрачен и слънцето стопляше телата, но изобилната лятна красота не успяваше истински да ни зарадва. Усещахме, че някъде се надига буря. Искахме тя да дойде, дъждовете да залеят зажаднялата земя, реките да наводнят долините, по бреговете им да останат обгорени от мълнии дървета, да замирише на озон и да се посипят осакатени от градушка листа.
Само и само да се свърши напрежението от дългото очакване.
Дори не осъзнавахме какво точно си пожелавахме.
В България полетата натежаха от необрана реколта. Затова пък пътищата се задръстиха от заминаващите си български турци. Продали набързо имоти, събрали скромна покъщнина и изплашени деца, простили се със съседите си и със старата си родина, те потегляха в тъжни колони към границата.
Не знаеха какво ги очаква отвъд, но вярваха, че вече не са желани тук.
Далеч на изток хиляди млади хора се бяха събрали на площад Тянанмън в Пекин. Искаха повече свобода и по-добър живот, като всички младежи по света.
В отговор получиха танкове.
И на запад, и на изток малки групи добре облечени мъже и шепа авантюристи пресмятаха какво могат да спечелят от предстоящата суматоха.
Някои от тях действително успяха.
Точно в това разделно лято Северна Корея проведе Световния младежки фестивал.
Ето я значка от Международния фестивал на младежта и студентите.
Сувенир, който е еквивалент на съвременните магнити.
Световният младежки фестивал в Пхенян
Идеята на това събитие, възникнала след края на Втората световна война, бе да събере заедно младите хора с комунистически и социалистически идеи, за да празнуват, да се опознаят и да обсъдят вижданията си за света.
Прекрасен политически инструмент – песни, танци, вино, любов и безкрайни нощни разговори, обгърнати от меката коприна на червеното партийно знаме.
Българската делегация замина тогава с няколко самолета. Бяхме нетърпеливи и леко объркани, защото чувствахме, че не беше време за празник, нито за опит за съживяване на международната солидарност, нито дори за безсмислено бърборене и бързи флиртове.
Летяхме около 14 часа, по-голямата част от времето над Сибир. Едва тогава осъзнах действително необятната широта на това пространство – часове наред гори, реки, езера и само тук-там някое селище.
Неизбродимо, неопитомено и неуправляемо.
След това – Китай. Контрастът беше неочакван. Заредиха се села, градове, пътища. Дори от хиляди километри височина се усещаше човешкото гъмжило.
Два противоположни свята. Единият полузаспал в зеленото си спокойствие, без минало и без бъдеще, сякаш вечен в чудесната власт на природата.
Другият – човешки, напрегнат, забързан и хаотичен.
Ленивият великан и работливият слуга.
Северна Корея ни посрещна радушно.
По онова време те бяха решили да покажат на света своето усмихнато лице, достиженията и надеждите си за разбирателство и сътрудничество. Ние, погълнати от тревога и предразсъдъци, не бяхме готови за това.
Северна Корея е държава, която малцина биха искали да посетят.
Това е дестинация за авантюристи и търсачи на силни усещания.
Два класически пейзажа, интерпретирани многократно от корейските художници. Оригиналите са в Художествената галерия на Пхенян.
Естествено, очакванията им са предопределени от всички клишета, които медиите създават…
Северна Корея между митовете и реалността
Идеята Чучхе и корейският път
Съвременното вдъхновение за художниците би трябвало да бъде тази къща –
родното място на Ким Ир Сен.
На снимката е ръчно бродиран от сръчните корейки копринен гоблен.
Зелените очила на Оз
Последната вечер заваля дъжд. Това беше особен, не български, тропически валеж, стена от вода, която внезапно се появи и още по-внезапно изчезна.
Дъждовният сезон беше дошъл по-рано от очакваното.
В София кацнахме около полунощ. Влязох вкъщи, оставих куфара и казах на семейството си:
„Социализмът свърши.“
Вижте повече за автора Дарина Ванкова тук
Няколко съвременни снимки от Северна Корея, в наши дни
