сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

СЕВЕРНА КОРЕЯ. ВЪЛШЕБНИКЪТ ОТ ОЗ.

ДАРИНА ВАНКОВА

Лятото на 1989 година. Последните месеци в социалистическите страни, когато въздухът беше прозрачен и слънцето стопляше телата, но изобилната лятна красота не успяваше истински да ни зарадва. Усещахме, че някъде се надига буря. Искахме тя да дойде, дъждовете да залеят зажаднялата земя, реките да наводнят долините, по бреговете им да останат обгорени от мълнии дървета, да замирише на озон и да се посипят осакатени от градушка листа.

***

Всички части хронологично се подреждат така, в случай, че искаш да разбереш всичко и до края, читателю!

Въведение: Пътешествие с магнити. Хладилникът и вселената

Първи разказ: БЪЛГАРИЯ. ГОРДОСТ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Второто виртуално пътуване е до: АФРИКА. СЪРЦЕТО НА МРАКА

За да се прехвърлим чак: РУСИЯ. СТО ГОДИНИ САМОТА

И приключим в Азия, пред стените на затворената: СЕВЕРНА КОРЕЯ. ВЪЛШЕБНИКЪТ ОТ ОЗ 📌📌📌Тук си, читателю!

***

Само и само да се свърши напрежението от дългото очакване.

Дори не осъзнавахме какво точно си пожелавахме.

В България полетата натежаха от необрана реколта. Затова пък пътищата се задръстиха от заминаващите си български турци. Продали набързо имоти, събрали скромна покъщнина и изплашени деца, простили се със съседите си и със старата си родина, те потегляха в тъжни колони към границата.

Не знаеха какво ги очаква отвъд, но вярваха, че вече не са желани тук.

Далеч на изток хиляди млади хора се бяха събрали на площад Тянанмън в Пекин. Искаха повече свобода и по-добър живот, като всички младежи по света.

В отговор получиха танкове.

И на запад, и на изток малки групи добре облечени мъже и шепа авантюристи пресмятаха какво могат да спечелят от предстоящата суматоха.

Някои от тях действително успяха.

Точно в това разделно лято Северна Корея проведе Световния младежки фестивал.

Значка от Международния фестивал на младежта и студентите. Сувенир, който е еквивалент на съвременните магнити.
Значка от Международния фестивал на младежта и студентите. Сувенир, който е еквивалент на съвременните магнити.

Идеята на това събитие, възникнала след края на Втората световна война, бе да събере заедно младите хора с комунистически и социалистически идеи, за да празнуват, да се опознаят и да обсъдят вижданията си за света. Прекрасен политически инструмент – песни, танци, вино, любов и безкрайни нощни разговори, обгърнати от меката коприна на червеното партийно знаме.

Българската делегация замина тогава с няколко самолета. Бяхме нетърпеливи и леко объркани, защото чувствахме, че не беше време за празник, нито за опит за съживяване на международната солидарност, нито дори за безсмислено бърборене и бързи флиртове.

Летяхме около 14 часа, по-голямата част от времето над Сибир. Едва тогава осъзнах действително необятната широта на това пространство – часове наред гори, реки, езера и само тук-там някое селище.

Неизбродимо, неопитомено и неуправляемо.

След това – Китай. Контрастът беше неочакван, заредиха се села, градове, пътища, дори от хиляди километри височина се усещаше човешкото гъмжило.

Два противоположни свята, единият полузаспал в зеленото си спокойствие, без минало и без бъдеще, сякаш вечен в чудесната власт на природата.

Другият – човешки, напрегнат, забързан и хаотичен.

Ленивият великан и работливият слуга.

Северна Корея ни посрещна радушно. По онова време те бяха решили да покажат на света своето усмихнато лице, достиженията и надеждите си за разбирателство и сътрудничество. Ние, погълнати от тревога и предразсъдъци, не бяхме готови за това.

Северна Корея е държава, която малцина биха искали да посетят.

Това е дестинация за авантюристи и търсачи на силни усещания.

Два класически пейзажа, интерпретирани мнотократно от корейските художници. Оригиналите са в Художествената галерия на Пхенян.
Два класически пейзажа, интерпретирани многократно от корейските художници. Оригиналите са в Художествената галерия на Пхенян.

Естествено, очакванията им са предопределени от всички клишета, които медиите създават. Малка и много бедна страна, въоръжена до зъби и заплашваща световния мир, лукав и зъл ръководител, изнемогващо от немотия население и някакви странни азиатски идеи за обществено устройство.

Никой не отива там, за да разбере истината. Всеки очаква да потръпне от невъзможността на това, което ще види и да се почувства герой от някаква книга или филм анти-утопия. Да влезе в царството на вълшебника от Оз, да надене зелените очила и да се диви на сюрреалния свят наоколо.

Разбира се, и самите корейци имат отговорност за тези очаквания. Те са майстори на илюзиите, господари на сценографията и изключително изкусни в пищните представления.

Първият мит за тази страна, особено тревожен за туристите от бившите социалистически страни, е, че тя е въплъщение на комунистическата идея и самите корейци не се стараят особено да го опровергаят.

Червени знамена, любими ръководители, организиран социален живот, равенство в бедността, държавно управление на икономиката и културата.

Всъщност, Северна Корея е много по-далеч от комунизма и социализма, отколкото някоя европейска страна. Тя не е последната спирка по пътя, начертан от Карл Маркс и неговите последователи.

Тази тема заслужава усилията на съвсем друг автор и по различен от пътешествията повод, това е само моето лично мнение на аматьор.

Комунизмът и социализмът са идеи, създадени в 19 век в най-развитата и индустриализирана част на Европа и те нямат нищо общо нито с азиатските разбирания за обществено устройство, нито с ориенталския манталитет. Още повече, по своята същност те са глобалистски, тъй като вещаят световна революция, в която нациите биха загубили своето значение. Руската революция в голяма степен променя първоначалните виждания за комунизма, по непризнатата необходимост за болшевиките да се съобразяват с обстоятелствата.

Идеите са едно, реалната политика е съвсем друго.

Въпреки това, Ленин и Троцки до последния си ден вярват, че са поставили началото на едно общонационално движение към нов световен ред. Едва Сталин осъзнава невъзможността на това и започва тихо и потайно да гради своята мощна азиатска империя.

Когато отидете в Пхенян, задължително ще ви покажат една висока кула, увенчана с изображение на пламък на върха. Това е паметник на идеята Чучкхе, създадена от първия Ким, Ким Ир Сен.

Родната къща на Вожда Ким ир сен, в коприна
Родната къща на Вожда Ким ир сен, в коприна

Нейната същност е, че корейците трябва да разчитат само на самите себе си и да бъдат самодостатъчни. Въпреки декларациите за връзката с идеите на Георг Хегел и Карл Маркс, ако питате мен, това няма нищо общо със социалните идеи на Европа. Осъзнатата самоизолация, строежът на стени и опитът да се справяш без каквото и да е било сътрудничество е много далеч от комунизма. Това е по-скоро реакцията на малката азиатска държава с мощни съседи, не е лесно това да са Русия и Китай, често окупирана, превземана, разделяна и вкарвана в международни конфликти. Да не говорим, че съвсем пък не е лесно да воюваш със САЩ.

Северна Корея е малко камъче в дълбоката и буйна река на геополитическите интереси в Азия. Всеки може да го премести, да го зарови на дъното или пък да го метне към водата, за да види колко пъти ще подскочи на повърхността. Фамилията Ким се опитва да направи немислимото, да си стои твърдо на мястото и дори да отговори на игривите великани, нагазили до колене в азиатската река.

Какво да прави най-ниското, най-слабото, но смело момче в квартала на бандитите? Купува си нож.

Днес Северна Корея използва най-силната си карта в опита да оцелее като абсолютно независима държава – атомното оръжие. Това е единственият начин да придобие международен авторитет и да опази своята самостоятелност. Разбира се, не можем по никакъв начин да одобрим въоръжаването с атомни ракети, страховитата многобройна армия и военизирането на цялото общество. Но можем поне да се опитаме да разберем.

По времето на Световния младежки фестивал не успяхме да сложим зелените очила, които служителите на вълшебника от Оз любезно ни предлагаха. Всичко ни се струваше подозрително натъкмено, празничните програми бяха пищни, изумително цветни и безкрайни. Само фойерверките след закриването продължиха повече от два часа, да не говорим за танците, акробатичите номера, фигурите, изобразявани от седящите на стадиона корейчета, музиката и спортните шествия.

Дворецът на децата, операта, циркът, великолепното метро на Пхенян, всичко беше на наше разположение, за да подслади прекарването ни и да ни накара поне малко да обикнем Корея.

Сега мисля, че трябваше да се постараем повече. Не заради Ким Ир Сен, а заради труда на хилядите хора, които се стараеха да ни нахранят, превозят, забавляват и покажат корейската култура.

Другата основна идея, върху която чужденците градят очакванията си от тази страна, е твърдото убеждение, че корейският народ е нещастен и нетърпеливо очаква края на диктатурата на фамилия Ким.

Това сигурно е така, но не е задължително. Всяко дълготрайно състояние на обществото зависи от някакво съгласие между елита и обикновените хора. Възможно е корейците да се чувстват доволни от ситуацията. Те са изключително дисциплинирани, с вкоренени азиатски разбирания за предимството на груповия интерес пред този на индивида. Може би в това да си пчела в кошера, мравка в мравуняка и винтче в машината има някакво стоическо приемане на съдбата, което внушава спокойствие и липса на отговорност. Сигурно понякога е приятно да носиш зелените очила на Оз. Светът наоколо изглежда красив и подреден.

Корейска кутия за бижута, изработена от типичното за региона черно лаково дърво.
Корейска кутия за бижута, изработена от типичното за региона черно лаково дърво.

Междувременно фестивалът, който трябваше да бъде празничен и оптимистичен, стана тягостен. Делегациите от различните съветски републики се изпокараха помежду си. Вечер свиреше музика до късно, имаше концерти и забавления, но танците, флиртовете и смехът бяха сякаш насила. Повечето време седяхме около кръглите масички под открито небе, разговаряхме по цели нощи и нетърпеливо очаквахме да се приберем у дома.

Последната вечер заваля дъжд. Това беше особен, не български, тропически валеж, стена от вода, която внезапно се появи и още по-внезапно изчезна.

Дъждовният сезон беше дошъл по-рано от очакваното.

В София кацнахме около полунощ. Влязох вкъщи, оставих куфара и казах на семейството си : ”Социализмът свърши”.

Галерията снимки, с пояснителен разказ от Дарина Ванкова (автора), разгледайте тук>>

1. Значка от Международния фестивал на младежта и студентите. Сувенир, който е еквивалент на съвременните магнити.

2. Два класически пейзажа, интерпретирани многократно от корейските художници. Оригиналите са в Художествената галерия на Пхенян.

3. Съвременното вдъхновение за художниците би трябвало да бъде тази къща, родното място на Ким Ир Сен. Това е място за почти религиозни поклонения. На снимката е ръчно бродиран от сръчните корейки копринен гоблен.

4. Корейска кутия за бижута, изработена от типичното за региона черно лаково дърво.

Край на есеистичния разказ.

Очаквайте Южна Корея в наш дни от Катиа Виа

ГАЛЕРИЯ

СЕВЕРНА КОРЕЯ. ВЪЛШЕБНИКЪТ ОТ ОЗ.

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения