сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Случайно гости в село Безводно

АВТОР: Мария Радева

С. Безводно е едно от последните села преди граница. Имам чувството, че сме на края на България.

Намира се в община Черноочене, на 26 км от Кърджали.

В източната част на Западните Родопи.

Близко до язовир Боровица.

1.Гледка към с.Безводен

Самото село е кръстено сигурно от някой шегаджия, защото от каменната чешма с пет чучура текат води с пълен дебит. Плочата гласи нещо на турски.

Не сме ли в България?!

Прекосявайки селото, се натъкваме на множество каменни водоеми, пълни с вода.

2.Надписът при чешмата

Гледката е уникална. Селото е на 930 м надморска височина. На стръмен склон са накацали красиви каменни къщи. За съжаление всички запустели. Със заковани кепенци. Днес в Безводно живеят десетина души. При последното преброяване 2011 г. са били 84. Най-много жители е имало през 1956 г. – 1982 души. Което ще рече, че едни 90% от населението го няма…

Безводно е станало „безхорно“.

3.Отново язовир Боровица

До чешмата при бусчето пристигнат кметът, местният пияница и помощник на ходжата. Да се разнообразят и да си похортуват с шофьора ни.

4.Язовир Боровица

Ние поемаме към връх Челяка, 1459 м. Близко до селото има красив водопад – 25-30 метра.

5.На вр.Челяка

А в местността „Кован кая“ откриваме множество изсечени скални ниши, които също са обект на разходката.

Красотата ни поглъща.

6.Гледка от върха Челяка

Изморени след гледки и стръмна денивелация се “влачим” в нишка през селото към микробуса.

Нашият водач се спира пред дървена ограда, виждайки старец на една терасовидна обработена нива и го пита може ли да минем през двора му напряко.

Дядото ни кани.

Перфектно обработен двор, в който има засято всичко необходимо. Без стръкче плевел.

От къщата – спретната, бедна къща, изкача стопанката. Питаме дядото има ли тютюн, защото пушачите са останали без цигари. Той с удоволствие разтваря кесията. А бабата с жестове ни кани в дома.

От дума на дума се оказва, че са само двамата, децата 5 на брой отдавна са напуснали селото. Три дъщери и двама сина.

 До къщата има обор. С малко теле. И сателитна антена.

Бабата не разбира и дума български. Пременена с местната униформа: шарени шалвари, синя рокля тип престилка и кърпа на главата – кима и мило се усмихва. Дядото се оказа добър преводач. Засуетяват се и отново ни канят в гостната.

Но ние не искаме да ги притесняваме и оставаме пред дома.

И тогава бабата събува галошите и изнася от къщата току що изпечен клин на печка на дърва и леген кисело мляко.

Импровизиран буркан, пълен с всякакъв калибър лъжици.

Дядото ни прави айрян.

12.Най вкусното домашно краве мляко

По-вкусен клин не съм хапвала… В легена има един пръст гъст жълт каймак. И тъй като сме изгладнели, туристите започват да се пресягат за още. Моля ги само да опитаме. Защото едва ли старците имат друго за ядене.

Бабата обяснява, че всички продукти са от двора. С изключение на брашното и ориза.

Клинът е с майсторски точени кори – от нейните напукани, отрудени ръце. С домашни яйца, сирене, масло, „зеленилки“ от двора. С добавка айрян е най-вкусният кулинарен катарзис, който съм преживявала.

Кой от “цивилизацията” ще пусне непознати 11 души туристи да минат през двора му. Ще ги нагости с прясно приготвена „чиста“ /еко, превеждам/ храна, ще го покани в дома си, ще сподели тютюна и ще си похортува за живота, семейството и селото?!

Широката душа на родопчанина.

Сърдечност, доброта и непринуденост в това изостанало от Бога и държавата селце. Китно.

Смълчани потегляме към обичайната си среда на бездушен лукс и отчужденост.

13.Гледка от върха
ГАЛЕРИЯ

Случайно гости в село Безводно

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения