сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Невероятни кадри на ЕЗЕРА, в Пирин планина, България

АВТОР: ВИКТОР ДЕМИДОВ

Започваме, разбира се със снимка на автора – Виктор Демидов на фона на Тевно езеро, по изгрев.

1 Аз Виктор Демидов на Тевно езеро по изгрев
Аз, Виктор Демидов, на Тевно езеро по изгрев

Виктор ще ни разведе чрез фотографиите си из прекрасната, но сурова, алпийска природа на Пирин и невероятно красивите му езера.

Тевно езеро се намира в Пирин, на височина 2521 м. На източния му бряг, близо до мястото, където езеро се оттича, в периода 1970-71 година е построен заслон “Тевно езеро”, който днес функционира като хижа.

  • То е най-голямото и най-горното от високопланинските езера (над 2500 м н.в.) в България. Влиза в езерната група в циркуса Белемето, която обхваща над 30 малки, разположени в югоизточна посока;
  • Тевно езеро лежи на терасовидна заравненост в подножието на върховете Момин двор и Валявишки чукар;
  • От езерото води началото си р. Мозговица;
  • Площта му е около 65 декара, дълбочина едва 4 метра;
  • През 1902 край Тевно езеро се е състоял конгрес на ВМОРО, на който е взето решение за обявяването на Илинденското въстание;
  • Името “тевно” идва от думата “тъмно”, изговорена на местния диалект.

Според легенда, която се предава от уста на уста – имало суетна и ненаситна за хубост девойка. Тя всеки ден идвала на брега и искала „красота“ от езерото, а то й давало: ту си пожелавала сини очи като водите му, ту златни коси, като отблясъка на слънчевите лъчи в него и все забравяла да благодари… Превърнала се в най-красивата и желана мома в селото, но все й било малко…

Докато един ден не пожелала да стане царица. Езерото се ядосало на неблагодарната и алчна девойка и потъмняло /тевно/ от яд. И така си е до ден днешен.

Да се насладим на кадрите без излишни думи

Предполагаме, фотографът никога не се оплаква, какъв студ е брал поне 24 часа, за да улови езерната омая на тъмните води….

Видеа към Тевно езеро:

Обърнете внимание на тази снимка– т.н. Син час

3 Синия час Тевно езеро
Син час – Тевно езеро

(Терминът „син час“ или „режимно време“), взет от „La hora azul“ на испански или „L’Heure Bleue“ на френски, е отрязъкът от време точно преди появата на изгряващото слънце или непосредствено след залязването му. „Синият час“ е най-известен с романтичните асоциации, които предизвиква, и поразителното визуално качество, което придава на драматични сцени във филми и снимки). Е, много е добра!

Панорамна гледка към Тевно езеро от Валявишкия чукар

Бъндеришки езера

  • Бъндеришки езера е голяма езерна група в Централен Северен Пирин, разположена в едноименен циркус и даваща началото на река Бъндерица.
  • Имат ледников произход и са разположени върху гранитна основа. Обща площ – 126,7 дка.
  • Температурата на водата през юли е 10 – 12 °C. Тя е слабо минерализирана с натриеви и хлорни йони.
  • Езерата са общо 16, като от тях само пет имат имена.
  • Край тях минават пътеките от хижа Вихрен към хижа Демяница, към заслон Тевно езеро и към хижа Синаница.
7 Бъндеришки езера Дългото езеро
Бъндеришки езера -Дългото езеро

Дългото езеро е разположено най-навътре в долината на височина 2310 м над морското равнище. Нарича се още Горното Бъндеришко езеро. Разположено е на около километър северно от връх Бъндеришки чукар.

Дълго е 459 м, а широко – 150 м, така че площта му е около 45,5 декара. Максималната му дълбочина е 10 м.  

8 Бърдеришки езера Муратово езеро
Бъндеришки езера – Муратово езеро

Муратовото езеро, (още наричано Хвойнато или Овинато езеро) е разположено под Муратов връх на много добре изразена тераса. Над него в южна посока има още три мънички езера.

Височина 2230 м, площ 12,3 декара. Дълбоко е само 3,2 м.

В езерото се влива немалък поток, който се спуска по улея между Муратов и Хройнати връх и образува красив естуар (дълбоко фуниеобразно устие на река), както и два интересни полуострова. Срещу него могъщо се извисява снагата на връх Тодорка.

Полюбувайте се на снимката. За мене е съвършена! Сякаш всичко е затаило дъх и е … замряло. Как идеално се проектира небето във водата. Тишина. С цялото си същество се усеща. И космическа красота. Ех, Виктор Демидов, много си добър.

9 Василашки езера
Василашки езера

Василашките езера се намират в Северен Пирин във Василашкия циркус, разположен между върховете Тодорка, Василашки чукар и един от Типицките върхове.

Циркусът (представлява кухина с кресловидна форма, най-често оградена от високи, стръмни скали, образувана вследствие на ерозивното действие на ледник) е отворен на изток към долината на река Демяница и водите на цялата езерна група се оттичат в нея през късата и буйна Василашка река.

Василашкият циркус е терасовиден – състои се от няколко по-малки циркуса, разположени ветрилообразно над един по-голям, основен.

В него се намират двете същински Василашки езера – Долното и Горното.

Южно от основния циркус в две по-високо разположени циркусни задълбавания се намират Тевното Василашко езеро и група от 4 по-малки езера.

12 Тодорени очи
Тодорени очи

На северозапад малък, ясно оформен вторичен циркус е приютил двете Тодорини езера, най-високите в групата. Бреговете са стръмни и каменисти, през лятото водата е с температура 9 – 12 градуса.

  • Горното Тодорино езеро се намира на надморска височина от 2536 метра. То е едно от най-високо разположените езера в Пирин. Намира се на североизточни склонове на върховете Малка и Средна Тодорка, като е обградено изцяло от морени. Размерите му са около 150 на 120 метра, а максималната му дълбочина достига около 8 метра.

  • Долното Тодорино езеро се намира на надморска височина от 2510 метра. Разположено е на южния склон на връх Голяма Тодорка. Размерите му са около 110 на 80 метра, а максималната му дълбочина е около 4 метра.

С изключение на Тевното, езерата са зарибени със сивен, а пъстървата ги населява естествено.

Василашките езера са 10 на брой плюс двете Тодорини, с обща площ около 180 декара.

Името им идва от легендата за Васил (Василаки), любимият на Тодорка, който се хвърлил в Рибното Василашко езеро от мъка по нея. Събрахме всички възможни легенди и нека читателят си избере, която му е по сърце.

В българския фолклор разказите са обикновено фатални и трагични, но какво да се прави, такава ни е историческата съдба.

Ето ги: защо езерата са Тодорини очи?

Названието на връх Тодорка, както и близките до него езера  се свързват с две легенди.

Погледнати отвисоко те наистина приличат много на две очи.

  • Според първата легенда смелата българка Тодорка участвала в защитата крепостта Ситан.

Девойката до последния си дъх се борила с турските нашественици и избрала да смъртта пред това да приеме чуждата вяра.  Легендата има  различни варианти, като в едната версия участва персонажът Мурат бей, чието име носи връх Муратов.

Докато била гонена от турците, тъй като не искала да бъде заловена, Тодорка се изкачила до върха над крепостта, скочила от него и намерила смъртта си.

  • Втората легенда разказва история за  местна девойка на име Тодорка, която не можела да убеди своя баща да я даде за жена на нейния възлюбен Васил (или Василаки). Тодорка напуснала бащиния дом  и се качила на високия връх. Когато го изкачила, тя започнала да плаче. От потеклите ѝ сълзи се появили двете езера Тодорини очи (или наречени също Тодорини сълзи).

Нейният любим Васил я търсил дълго. Така той като стигнал връх Василашки чукар в пристъп на отчаяние се хвърлил в езерото под върха (което е едно от Василашките езера).

В друга версия на легендата е Тодорка не е войнствен герой, а играе ролята на любима жена или сестра на овчаря Васил. Той изплакал очите си заради тъга по нея и така са се образували езерата Тодорини очи.

Някои легенди гласят, че Мурат бей, който дава названието на Муратов връх, е отвлякъл Тодорка и това донесло мъка на овчаря Васил.

По-важни от Василашките езера са:

Влахини езера

10 Влахини езера
Влахини езера

Влахините (Влахинските) езера са група от пет езера в Северен Пирин, разположени между върховете Вихрен на североизток, Хвойнати на изток, Муратов на юг и рида Гредаро на запад.

Те дават началото на едноименната Влахинска река (ляв приток на Струма). Наричани са още Влахински езера, като името им идва от село Влахи, в чието землище са разположени.

Самото село се намира значително по-ниско по течението на реката.

Езерата са встрани от туристическите пътеки и рядко биват посещавани, но се виждат добре от околните върхове и от седловината Кабата. Те са пет, като едното от тях (второто по височина) определено доминира. То дава около 80% от общата площ на езерата, която надхвърля 85 декара и е отделено от останалите.

Езерата не са напълно изследвани, поради което липсват някои точни данни.

  • първото (второто по височина) е Голямото Влахино езеро, разположено на височина 2302 м. То е с елипсовидна форма и размери 400 х 245 м, площ 63,4 декара и максимална дълбочина 13,4 м. Водният му обем е 421 000 куб. м. То е едно от десетте най-големи и най-дълбоки езера в Пирин.

  • под него на 2300 м н.в. е най-малкото езеро, разположено на добре изразена тераса и е с площ едва 1.2 декара.
  • третото езеро се намира на около 300 м северозападно от Голямото Влахино езеро и на по-малко от 10 м от малкото, но на неговата височина. То е подчертано продълговато (145 х 100 м) с площ от 14,5 дка, но много плитко – до 80 см. Затова и обемът му е едва – 4400 куб. м.
  • най-долното езеро, на 2291 м има силно издължена форма (245 х 56 м) и площ от 10,1 декара. Обемът му е 9000 куб. м.
  • петото езеро ( е най-високото в групата. Разположено е всред клека на 2340 м н.в., само на 30 м западно от третото езеро – по източните склонове на ридът Гредаро. Размерите му са 68 х 50 м, което прави 2,9 декара площ, но то е доста дърбоко (8,4 м.), поради което водният му обем е значителен – почти 10 000 куб. м.

В езерата има пъстърва.

Джано, Попово езеро и Джангала

11 Джано Попово езеро и Джангала
Джано, Попово езеро и Джангала

Джангал /2730м.н.в./ е труден и запомнящ се скалист връх. Той е изпитание за издръжливи и с много добра спортна форма туристи.
Маршрутът стартира от хижа Безбог в посока Попово езеро.

Малко познат, но един от високите върхове в Пирин.
За сравнение първенецът Вихрен е 2914м.н.в.,

Поповото езеро (до 29 юни 1942 г. Папаз гьол, Папазгьол) е най-голямото от единадесетте Попови езера. Езерото и местността около него са едни от най-подходящите места за развитие на летен туризъм в Пирин. Езерото е разположено на дъното на най-големия циркус в планината – Поповоезерния, който впечатлява със своите размери (6 км дължина и 3 км ширина). Езерото е оградено от върховете Сиврия, Джано, Кралев двор, Момин двор и Джангал.

Поповото езеро е най-голямото по-площ, най-дълбокото езеро в Пирин, на първо място по воден обем.

Езерото е с площ от близо 123,6 – 132 декара, което го поставя на четвърто място по големина в България (след Смрадливото, Горното Рибно и Близнака в Рила), дълбоко е 29,5 м, с което се нарежда на второ място в България след Окото в Рила (37 м), а дължината и широчината му са съответно 480 и 336 м. Водният му обем се изчислява на 1 270 000 куб. м.

Намира се на височина 2234 м. от м.р.

Езерото събира вода от валежите, както и от два малки потока, които се вливат в южната му част. Най-голямо количество вода в Поповото езеро има през късната пролет. Това се дължи на снежната покривка, която се задържа дотогава по склоновете на обграждащите езерото върхове.

Водата, която изтича от езерото във вид на малък стръмен поток, се влива в шестте Рибни Попови езера, които се намират надолу по склона на планината. По този начин Поповите езера дават началото на река Ретиже, която е един от основните притоци на река Места. Местността около езерото е покрита предимно от поляни с клек, чиято възраст на места надминава 100 години.

С името на езерото са свързани поне две легенди.

  • Според по-популярната то се нарича така, защото в него се хвърлил един поп от мъка по озлочестената му от турците дъщеря. Когато попът потънал, калимявката му изплувала и се образувало островчето в средата на езерото, носещо същото име.
  • Според другата легенда след покръстването на българите през IX век един поп се качил в Пирин, за да изгони царстващия там славянски езически бог Перун. Намерил го, но Перун така се разлютил от неговата дързост, че го хвърлил в езерото да се удави. И отново калимявката изплувала на повърхността и се превърнала в островче.

Връх Джано – пирински исполин с внушителните 2668 метра.

Разположен на централното било между седловината Демиркапия и връх Ченгелчал. Гледан от Поповото езеро изглежда внушително, но е по-нисък от следващите върхове по билото на юг. Не е скалист, покрит с морени.

Хижа и езеро Безбог

13 Хижа и езеро Безбог
Хижа и езеро Безбог

Безбожкото езеро е на 2239м.н.в. с площ  19дка и дълбочина 7м.
Мястото е лесно достъпно, поради седалковият лифт, който свързва хижите Гоце Делчев и Безбог.

Снегът тук се задържа почти до средата на месец май, а из под него се подават минзухари и поляните са изпъстрени в синьо. След това в началото на юни, идва царството на глухарчетата и жълтото става основен нюанс.  

„Безбог“ е името на хижата, разположена на Полежанското странично било. Тя се намира в подножието на връх Безбог край Безбожкото езеро на височина 2236 м.

Първата хижа в района е построена през 1960 г. западно от езерото на склона на върха. Била е малка и старовремска, а и на много неподходящо място. През април 1971 г. лавина пада по улея на връх Безбог, в който се намира хижата и я разрушава. По-голямата част от строителния материал и обзавеждането се озовават в езерото. За щастие няма пострадали, тъй като хижарят по това време е бил слязъл в село Добринище.

Още на следващата година започва строежът на нова хижа – 5-етажна, със санитарен възел на всеки етаж, малки и удобни стаи с по 3 и 4 легла, 2 апартамента, голяма столова. Тя вече не се намира на склоновете на върха, а северно от езерото на безопасно място. Строежът продължава близо 10 г., като почти всички строителни материали – тухли, пясък, цимент и желязо са пренесени на коне. По оценка на специалисти цялото строителство на х. „Безбог“ възлиза на 1 млн. лева.

В средата на 1980-те години започва строителството на лифт, който свързва хижа „Гоце Делчев“ и х. „Безбог“. Той е построен за няколко години от поделение на тогавашните Строителни войски и официално е открит за експлоатация през август 1989 г.

За времето си той е най-дълъг в България – близо 3500 м., като взема разстоянието между двете хижи за около 35 минути. Лифтът се движи всеки ден от 8:30 до 16:00 ч., стига атмосферните условия да не препятстват работата му. С пускането на лифта се създава и най-дългата ски писта в България – над 4500 м.

От 2006 г. хижата се стопанисва от собствениците на хотел „Добринище“. Към 2016 г. хижата разполага с крило на втория етаж с ново ремонтирани стаи и апартаменти със собствени санитарни помещения. В хижата има ресторант и бар.

След стилната и издържана фотосесия и нашия дълъг коментар по езера, хижи и термини, няма начин да не се вдъхновите!

Стегнете раница, щеки и подходящо за сезона облекло /Пирин е сурова планина/, заредете телефона и фотоапарата и да посетите прекрасните места.

Ако оставате пред екрана, не сме си свършили работата….

Всички видеа от езерата в Пирин на Виктор Демидов може да видите в канала ни в YouToube: https://www.youtube.com/channel/UC7eiGTn_YtQUXitoJhr9WxQ

Снимки на автора с оригиналните заглавия:

  1. Аз, Виктор Демидов, на Тевно езеро по изгрев.
  2. Панорама малко преди Тевно езеро.
  3. Синия час, Тевно езеро
  4. Изгрев, Тевно езеро.
  5. Тевно езеро по залез.
  6. Малко след залеза, Тевно езеро.
  7. Луна над Тевно езеро.
  8. Бъндеришки езера – Дългото езеро
  9. Бъндеришки езера – Муратова езеро
  10. Василашки езера
  11. Влахини езера
  12. Джано, Попово езеро и Джангала
  13. Тодорени очи
  14. Хижа и езеро Безбог
ГАЛЕРИЯ

Невероятни кадри на ЕЗЕРА, в Пирин планина, България

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения