сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Шопинг терапия или как се пазаруват 22 отделни поръчки

АНИ ОРОЗОВА

Четвърта част – край

***

Ако си стигнал до тук, драги читателю-пътнико, но си пропуснал или искаш да си припомниш цялата хронология на приключението Ком – Емине:

Част 1: Ком-Емине, пеша по гръбнака на Балкана

Част 2: Ком-Емине, пеша по гръбнака на Балкана, 2

Част 3: Балканът ни допусна: най-величествените гледки

Част 4: <<читателю, тук си!

***

Ден 11

Днес реших да си почивам от вървенето и се включих в организацията по пазаруване на храна и изпълняване на поръчките на групата.

Чувствах се малко виновна, че не вървя с другите, но пък имах нужда от малко “цивилизация” и почивка.

Оказа се, че това беше един от най-забавните дни. Да се пазарува с нашия шофьор си е направо събитие.  

Десетдневното скитане по планинските пътеки със сигурност успява да размие градското ежедневие.

Такива неща като чиста баня, работещ душ, топла закуска и следобедно фрапе се превръщат в мираж.

За хигиената в 50% от местата за настаняване дори не си струва да говорим. Трудно приемам, че такава е “българската действителност”, но поне престанах да броя многобройните “скелети” на насекоми в мивките и под прозорците в стаите.

По стъпките на хайдушките чети
По стъпките на хайдушките чети

Затова, когато получиш за закуска гореща хрупкава баничка в чиста чиния с нож, вилица и салфетка, придружена с ароматно капучино с пяна и на всичкото отгоре имаш повече от час време за закуска и си бъбриш за живота в Испания с усмихнатата собственичка на заведението, ти се струва, че си на най-райското място на земята.

Радвах се на всяка хапка от топлата баничка и на всяка секунда без бързане, а край нас профучаваха тирове и коли, устремени на север и на юг.

След около час и половина и ние тръгнахме през прохода – поредният завой на шосето разкри пред очите ни широтата на Твърдишката котловина.

Минахме през малкото градче Гурково, носещо в знак на признателност името на големия руски пълководец, и спряхме в центъра на Твърдица.

Прелест, закътана между върховете
Прелест, закътана между върховете

Търсихме голям хранителен магазин и аптека.

Шофьорът ни старателно си беше записал в отделни поръчки всички стоки и препрочиташе на глас какво трябваше да купим за всеки отделен турист.

Така трябваше да напълним около 20 последователни кошници с продукти и да ги платим на касата с 20 отделни касови бележки.

Голямо шоу настана, а хората в магазина се втурнаха да ни помагат.

За много кратко време изкупихме повечето плодове, зеленчуци, консерви, вафли, лед и бира пред смаяните погледи на редовните клиенти, които идваха тук основно за хляб.

Най-забавната и най-отговорна част от пазаруването беше когато даденият продукт липсваше или тук въобще не бяха чували за него и ние трябваше да му намерим достоен заместител…

Явно се бяхме справили добре, защото после нямаше гладни.

Оплаквания също нямаше.

След като посетихме аптеката, съседния магазин за дрехи и жп гарата, за да оставим един багаж, бяхме приключили със задачите и в ранния следобяд пристигнахме в хижа Буковец.

Разтоварихме багажа на групата и беше време да се настаним.

Плътната хладна сянка на високите дървета беше обгърнала полянката пред хижата.

Слънцето проблясваше в прозорците на масивната сграда, а вятърът се беше приютил в гънките на българското знаме, което гордо стоеше над парадния й вход, очаквайки новите посетители. 

Ден 12 По стъпките на хайдушките чети

Още един ден през красивата букова гора на Балкана.

Тръгваме отново в 06:00 ч. заедно със зората. Бодри се изкачваме до хижа Чумерна, където ни очакват вкусни принцеси с кашкавал и шарена сол.

По пътя минаваме покрай местността Хайдушки чукар, където под хладната сянка на големите букове са си правили лагер четите на известните войводи Кара Колю, Филип Тотю, Стефан Караджа и Панайот Хитов.

Ден 12 2
Посоката е Агликина поляна

Продължаваме и скоро подсичаме връх Чумерна. Отдалеч изглежда доста неприветлив и с няколкото военни постройки. Научих, че на юг от него има стара крепост. Не знам колко е запазено от нея, но следващия път си обещах да я разгледам по-добре. Сега пак бързаме.

Обедната почивка я направихме на поляната с огледалото.

Ами важно си е да имаш огледало на дървото. Този, който го е сложил там, сигурно е знаел, че не съм имала време да се реша и гримирам от около 10 дни. От цялата козметика с мен остана през цялото време единствено какаовото масло, но за него не ми трябва огледало.

Агликина поляна и параклиса "Св. Димитър"
Агликина поляна и параклиса “Св. Димитър”

Агликина поляна и параклиса “Св. Димитър” няма да ви разказвам.

Който е бил знае какво уникално място имаме там. А тези, които не са ходили, нека отидат.

По историческо значение и силно енергийно присъствие аз нареждам Агликина поляна до паметници като връх Шипка и Околчица.

Не мисля, че някой може да остане безучастен пред това сакрално място. Оттук започва пътеката към легендата за Хаджи Димитър.

Ако затворим очи още можем да чуем думите на ония велики българи, които са мечтали за свободата. И днес вятърът още носи юначните им песни надалеч…

Може и да не ги чуваме вече, но със сигурност е добре да не ги забравяме. 

Денят ни завърши с прохода Вратник и малко след него разположихме бивака си.

След 34 км вървене няма нищо по-приятно от това да се изкъпеш в леденостудената вода на извора.

Нощта погълна малкия ни лагер неусетно, чувахме гласовете на нощните птици и умората изведнъж натежа в клепачите ни. Беше време за сън, а свежото утро щеше да ни разкрие тайните на новия ден…  

Край. Прекрасен авторски текст на Ана Орозова>>, писан 2020 г.

Само да отметнем, че тя е отново през август 2021 по същия маршрут.

А всички прекрасни снимки на авторката>>, може да разгледате в галерията:

ГАЛЕРИЯ

Шопинг терапия или как се пазаруват 22 отделни поръчки

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения