Средногорски потайности
„По масата ударих, викнах „Стига!
Далеч от тук!“
Та в стонове да крея вечно аз ли?
Животът и съдбата ми са волни като пътя,
свободни като вятъра.“
Джордж Хърбърт
„… тъкмо си мислех, че след като парчето „Нощ и ден“ последва „Бурно време“ на грамофона в стаята на долния етаж, нямаше как да не прозвучи и „Ленивите“, когато, почти с внезапността на стиховете на Хърбърт, цитирани в началото на тези страници, вдъхновението ме връхлетя. Планът се разгърна със скоростта и съвършенството на японско цвете от хартия в стъклена чаша.“
Патрик Лий Фърмър, „Време за подаръци“
Неочакваното пътуване започва с един импулс
Внезапният импулс и случайността раждат едни от най-прелестните преживявания за пътешественика. Дълго планираното пътуване обикновено носи разочарование. Действителността не може да се мери с това, което може да роди фантазията, особено когато е разпалена от мечтите. Поради това големият майсторлък на пътешествието е да излъжеш въображението – тази фантастична киностудия в главата си, да я приспиш, да се измъкнеш леко на пръсти, когато задреме, и да се втурнеш накъдето ти видят очите.
Чистият поглед, изпуснат от контрола на съзнанието, е истинският, неповторим, свеж извор за наслада на душата, пренавита от мнения и предварителни нагласи или смалена от различни страхове и предубеждения.
Истинското пътешествие е страстна авантюра, хазарт, лудост. Без тях то се превръща в екскурзия, почивка, балкантуризъм и въобще всичко друго, което то не е и си остава едно недотам въодушевяващо придвижване в пространството.
Под въздействието на тази приключенска алхимия, изпреварвайки зимния студ, се отправям към Средна гора – най-непознатата от по-големите ни планини.
Реших да цепя направо през средата на същинския дял, където е най-малко вероятно да срещнем много хора и въобще нещо твърде познато.
В смътен спомен от детството тя се стеле гостоприемно на меки широколистни възвишения без стръмнините и чукарите на другите ни големи планини, които обикновено провокират амбициозни покорители и модерните днес търсачи на адреналин.
От Копривщица по дърварски пътища през връх Богдан ще се спусна в Старосел. Ще се разходя, ще поснимам, ще видя някакви останки от траки, пък може и едно пътеписче да напиша след това.
Защо ли ми трябваше?!
Да бях си останал в дебрите на неведението, при уюта на незнанието. Защото познанието никога не насища, а само разгаря сърбежа на любопитството. Оттогава това произволно хрумване ми коства безсънни нощи, ядове, нетърпения и какви ли още не главоболия, но най-вече пред мен, сякаш от нищото се отвори магичен портал, зад който намерих много вълнение, радост и неповторимия възторг на откривателството.
КОПРИВЩИЦА – АРХЕОЛОГИЯ НА ДУХА
На осемдесет километра от София, малко след Пирдоп, пътят напуска подбалканското трасе, кривва на юг и почти веднага, в дъното на едно малко гнездо от ливади се запровира през гъсталаците на западния дял на Средна гора. Още около петнайсет километра срещу планинските бързеи на река Тополница, които проблясват игриво под високите завои по пътя, и гората отново се разтваря.
Плитка и обширна долина, покрита с халища от тучни изумрудени пасища, дава простор за голямо небе, от което безпрепятствено се лее чиста светлина. Кичестото древно градче се е настанило удобно като полог изписани великденски яйца насред меките склонове, по които някога са пъплели безброй овце.
Копривщица – писаните приказни порти на мистичната планина, населявана от незапомнени времена от хора, божества и духове, съжителстващи дружески. Тук няма нищо от баналното праволиние и безцветност на модерността.
Всяка къща говори на собствен език, гледа със свой поглед, забърква своя палитра. Да разказваш за това, което виждаш и чувстваш тук, е толкова непостижимо, колкото да описваш музика, картина или да преразказваш поезия.
Демокрацията на красотата
Уникалното разнообразие има свой вътрешен ритъм, различните цветове и асиметрични форми непрекъснато изненадват и все пак се допълват в чудна хармония.
Изненадите никога не свършват, няма развръзка, продължават да стъписват без миг почивка, още и още като концерт на Бах, не спират, докато душата не започне да прелива отвсякъде, предаде се и се отпусне по течението на удоволствието, без повече да търси финал. Въпреки изобилието на нескончаемото пищно угощение на сетивата, наситата никога не идва, насладата не секва, така както при гледането на огън, морски вълни или течаща река.
Ето така, в естествено съзвучие с природата, тези контури и цветове се впиват в сърцето, като едновременно го пият и насищат в ритъм с неговия пулс и то свойски се отпуска и се събува по чехли. Усеща се допирът на вечността, долавя се защо човекът мечтае за нея. Тук тя показва крайчеца на дрехата си и някак си придобива смисъл и понятност.
Вижда се как живее и в малкото, уютното, в човешкото присъствие, което не я бори с бетонни мастодонти, а я търси с уважение, с ведро смирение, детска искреност, вяра и любов.
Площадът – сърцето на възрожденска Копривщица
Площадът на всеки стар град е обичайно негово сърце, начало и архитектурна съкровищница. Там са често най-представителните, най-богатите, най-великолепните сгради, предназначени да поддържат гордостта и самочувствието на жителите, да ги сплотяват и възвисяват. В Копривщица почти всички къщи са равноправни, подчинени на една демокрация на красотата.
До площада са успели да се доберат хубавици, които не се отличават особено от гиздавото множество, което се наваля отвсякъде изотзад, чак от самия край на селището.
Обширният каменен мегдан е обграден от напети фасади в сини, червени, жълти, кафяви костюми, наподобяващи екзотична трупа актьори от комедия дел арте, надпреварват се коя ще погледне по-игриво, весело и гостоприемно.
Изпъчили са снага открито, търсят и желаят чуждото око, дават наслада на завръщащия се вкъщи стопанин и приветстват щедро гостите си. Широките калдъръмени улици тръгват оттук и криволичат сред шествието от чудновата шарения, дърво и камък, уютни убежища под топли сигурни стрехи, създадени сякаш като жив декор за един безкраен празник.
Следва продължение: Копривщица в пълен блясък на архитектура, история и съвременност.
Прелестно-майсторски обрамчени в думи мисли необозрими.
Вижте повече за автора Атанас Кръстев тук
