сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Столицата и колко е хубаво да живееш на кръстопът

ДАРИНА ВАНКОВА

***

Поредицата е с няколко епизода, наваксайте пропуска, тук е последната част:

Начало: Корфу за мързеливци

Епизод първи: Островът Корфу или колко е трудно да живееш на кръстопът

Епизод втори: Плаж и жертвоприношение

Трети: Ахилион и пушачите

???Тук си, читателю!Последен: Столицата или колко е хубаво да живееш на кръстопът

***

Керкира е идеалното място за хора, които не обичат да пътуват, но биха се порадвали на малко разнообразие.

Те могат да се разходят:

  • по лъкатушни венециански улички;
  • да пият кафе на парижки булевард;
  • да хапнат наследена от Османската империя баклава и
  • да се снимат пред бившата резиденция на британския губернатор.

Ние имахме намерение да направим точно това, още повече бяхме изпълнили туристическия си дълг с посещението на Ахилион.

Предложиха ни наблюдение на подводния свят в подземието на специален кораб, но ние отказахме

Ако бях октопод, не бих искала да бъда побутвана от водолаз за забавление на скучаещите посетители.

Октоподите сигурно имаха различни представи за прекарване на свободното си време.

Ние също.

Започнахме с френския булевард. Няколко сгради в Османски стил /Османски в Париж, не в Истанбул/ рамкираха част от площада с малко нелепа претенциозност. Фасадите се бяха олющили от соления въздух, но героично се опитваха да надделеят над жегата и лежерната атмосфера наоколо.

Понеже и ние обичаме понякога да бъдем нелепо претенциозни, се настанихме в най-шикозното кафене под аркадите. Някой го е казал по-добре, нерде Ямбол, нерде Стамбул, но вафлите бяха вкусни. Щипка Франция, шепа Ориент и си представихме, че сме колонизатори в бели дрехи някъде по ръбовете на империята, едно твърде непознато за българи усещане.

После се загубихме в централните улички, откривахме тук старинен кладенец, там манастир, някъде пекарна и до нея – луксозен магазин. Миришеше на риба и кафе, на море и свещи, на печено месо и влажни жилища – типичния букет от аромати на старите градове по Средиземноморието.

Мислехме, че смесицата на култури може да бъде и проклятие, и богатство. Малко Франция, повече Италия, спомени от Турция и много Гърция. Всичко беше объркано, но някак цялостно и автентично. Е, имаше и една сграда, която беше построена встрани и малко арогантно отказваше да се впише в тази амалгама. Разбира се, това беше отпечатъкът на Великобритания. Влязохме вътре, примамени от хладината, за да разгледаме няколко зали в Джорджиански стил. За наше учудване обаче, след това попаднахме на музей на азиатското изкуство, приютил колекцията на богат търговец. Местните жители бяха успели да опитомят дори британското високомерие и с тънка ирония да го вплетат в пъстрата тъкан на корфуанския живот.

Великобритания в Керкира, остров Корфу
1 Великобритания в Керкира, остров Корфу

Беше късен следобед.

Всички разумни граждани почиваха зад спуснати пердета, само замаяните туристи пъплеха по столицата в търсене на приключения и евтини сувенири. Вече не беше време за обяд, още не беше настъпил съкровения момент за чаша вино, но ставаше идеално за кафе и лениви разсъждения върху живота и неговите превратности.

Например, колко е хубаво да имаш списък със забележителности, който щастливо да пропуснеш. Или пък, колко би погъделичкало националното ни самочувствие откриването на българската следа в Керкира.

Голяма част от местните мъже гордо носят името Спиридон , което произхожда от светец закрилник и влиятелна духовна фигура в историята на острова.

Мощите на Свети Спиридон, изключително почитани, от древни времена били поверени  на едно семейство. Лорънс Дарел твърди, че те всъщност били частно владение на тази фамилия и нищо чудно, защото в миналото търговията с предполагаеми останки на светци е била процъфтяващ бизнес. Собствеността, или честта да се грижиш за нея, са били предавани от баща на син в продължения на поколения. Както се сещате обаче, един от наследниците имал само дъщеря, а все още не била настъпила ерата на еманципацията.

Нейният съпруг поел отговорността за светеца и с достойнство продължил дълголетната традиция. Този човек се казвал Булгари или Вулгари и е с предполагаем български произход. Разбира се, може и да е бил обикновен авантюрист, който се е представял за издънка на знатен български род. След октомврийската революция Париж бил пълен с руснаци, които се величаели като князе и графини. Само принцеси Анастасия, уж последни наследнички на руския трон, имало няколко. Така и в далечното минало много емигранти са твърдели, че носят гордите имена на българските царе и боляри. Очевидно, по някое време в Средновековието е било престижно да си българин.

Каквато и да е точно историята, над една порта в центъра на Керкира, на улица Вулгари, едно българско лъвче наперено е вирнало опашка. Усмихнахме му се съзаклятнически и запалихме свещи в църквата на Свети Спиридон.

България в Керкира
2 България в Керкира

Неговото дребно тяло беше там и приемаше всички молби за здраве, любов и божие благоволение, които вярващите отправяха към него. Молитвите изпълваха малката църква и внезапно й придаваха достолепието на катедрала. Беше време да приключим ленивата си разходка. Бяхме загорели от слънцето, освежени от морската вода, напълнили очите си с омагьосващи гледки, бяхме чули жестоки и романтични истории, докоснахме се до останки на различни цивилизации и почти бяхме танцували сиртаки.

5 Самотен рибар в стил Клод Моне
5 Самотен рибар в стил Клод Моне

Не казахме сбогом. Щяхме да се върнем отново на това малко парче земя, което боговете бяха надарили със своето проклятие и благословия.

Не казвам: "Сбогом"
6 Не казвам: “Сбогом”

Край на поредицата за остров Корфу.

ГАЛЕРИЯ

Столицата и колко е хубаво да живееш на кръстопът

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения