сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Швейцария

КАТЍА ВИА

Епизод първи

****

  • Има една песен на Lighthouse family „Пощенска картичка от рая“ (Postcard from heaven).
  • Има една страна, чиито пейзажи непрекъснато ми се иска да наричам „пощенски картички от рая“.
  • И има едно време тази година, когато толкова много валя, че направи страната да изглежда още по-зелена, а водопадите й още по-внушителни.

****

Езерото Люцерн
Езерото Люцерн

Заминаваме леко притеснени, че неспирните дъждове в Швейцария ще попречат на дълго бленуваната, макар и само едноседмична, обиколка на част от тази красива земя.

Кацаме в Цюрих, след предупреждение, че цяла нощ е бушувала буря и виждаме безброй изпочупени клони по улиците. Купуваме си карта за всички влакове, градски транспорти, лодки и лифтове, с изключение на високопланинските.

Веднага се отправяме към столицата на конфедерацията Берн за кратка обиколка. Времето е благосклонно към нас и почти не вали, но реката е преляла на много места и виждаме как водата се изпомпва от къщи, улици и магазини.

Старият град е малък, но много симпатичен с безброй магазинчета под нивото на улицата, както и красиви фонтани с колони и знамена по централната улица.

Виждаме и един от символите на града – паркът с мечките, където две мечки се разхождат из относително малкия парк. Самото име на града казват, че означава „мечка“.

Вечерта се разхождаме около прелялото Цюрихско езеро, където хората джапат по паважа във вода или топят морни крака седейки на пейките наоколо.

Следим прогнозата за времето и виждаме, че може да посетим по план Люцерн и неговите околности на следващия ден.

От многото варианти от „около Люцерн“, изборът ни пада върху най-високия в Европа външен стъклен асансьор. До него се пътува с лодка по езерото. Но скорошните обилни валежи са препълнили езерото на града и плаването с лодки не е разрешено.

Швейцарците обаче не искат да ни лишат от планираното посещение и приятно ни изненадват с бусче, което вози до внушителния хотел Bürgenstock, който е собственост на катарска компания.

Пътят до хотела предоставя планински гледки, като от картичка. А хотелът, както се очаква,  е кацнал на един хълм. В момента, в който влизаме вътре, за да попитаме за посоката, пред нас се открива огромен прозорец със зашеметяваща гледка, която спира дъха.

По-късно проверяваме от любопитство цените на нощувката и бързо разбираме, защо колите спиращи пред хотела са от високия ценови клас ?

Пътеката към асансьора е приятна и предоставя гледки, не по-лоши от тази от хотела. Наслаждаваме се на всяка една от тях и се опитваме да ги запазим в сърцето си.

Хора почти няма и спокойствието цари на всяка крачка.

 Асансьорът, построен през 1905г., за секунди ни отвежда 153м нагоре до платото Бюргенщок. Отново се наслаждаваме на гледки към Люцернското езеро, околните планини и села. Все пак времето напредва и се налага да намерим сили да се откъснем от панорамата, за да поемем този път надолу с асансьора Hammetschwand.

Няколко метра преди да достигнем обратно хотела дъждът отново напомня за себе си. Все пак имаме късмет, че завалява едва сега и спира преди да слезем от бусчето в града.

Отново в Люцерн минаваме по улици, по които има разположени всякакви уреди и машини за изпомпване на придошлата река и тръгваме по емблематичния покрит мост (най-старият дървен мост в Европа – от 14в.), който за щастие не е под вода.

Разглеждаме стария град и се изкачваме до крепостните стени, по които се разхождаме през различни кули, като най-интересната от тях е часовниковата.

Гледката към града и езерото очарова на всяка крачка и градът се превръща неусетно в един от любимите ни.

Езерото Люцерн
Езерото Люцерн

Тръгваме си към Цюрих и преценяваме, че имаме време да отидем до водопадите на Рейн преди да се стъмни.

Ето и клип, за да е по-пълна представата:

По пътя времето все повече се разваля и сериозно вали, когато слизаме на гарата. Но за тези 1-2 минути, които слизаме с асансьора към водопадите, дъждът магически вече е спрял и можем да се разходим без чадъри около реката и да достигнем водопадите, където обемът от падащата вода внушава страх, почитание и възхита.

Водопадите на Рейн
Водопадите на Рейн

Замлъкваме пред силата на природата, която може да помете всичко по пътя си. Стоя като омагьосана пред тази стихия.

За следващия ден прогнозата решава вместо нас къде ще се озовем – няма да вали само в Лугано. Затова се запътваме натам, като този път прекосяваме най-дългия железопътен тунел в света – Готард.

57-те му километра се изминават с влака за 20 мин.

Из Лугано
Из Лугано

За мен той е и тунелът на промяната, защото преди него край нас е мрачно и дъждовно, а когато свършва – слънцето е огряло навсякъде и времето е прекрасно за един „италиански“ ден. Навсякъде се носи мелодията на италианската реч, храната е истинска песен за небцето, хората говорят разбираем език и всичко е чудесно.

За щастие проливните дъждове явно не са достигнали до езерото тук и ние можем да се разходим с корабче.

После достигаме със зъбчата железница до един от хълмовете на града (за първи и последен път в Швейцария разписанието е напълно пренебрегнато ? ) и за кой ли път въздишаме по природните красоти. Отново в града посещаваме внушителния монумент на лъва, както и малките улички в центъра.

Още от преди да заминем, всеки ден проверявам сутрин и вечер прогнозата за времето около Матерхорн и Юнгфрауйох.

Имам известни притеснения, че може да нямаме късмет да ги видим. Все пак прогнозата за уикенда е относително оптимистична и тръгваме към заветната “Горна Земя” (Oberland).

Сменяме три влака, за да достигнем до Лаутербрунен, който според някои пътеводители е най-красивото село в Швейцария.

Намира се в едноименната долина, която е известна със своите 72 водопада и също, че на места височината на скалите достига 1 км.

Долината Лаутербрунен и нейните водопади
Долината Лаутербрунен и нейните водопади

От гарата се качваме на лифт, който ни пренася няколкостотин метра нагоре, откъдето ни чака влакче-трамвай, което от своя страна ни отвежда до китното селце Мюрен, където ще нощуваме в стая с прекрасна гледка към отсрещната страна на планината.

Влизаме в стаята и пред нас се стеле единствено непрогледна мъгла.

Така е в планината – изненадите са част от ежедневието ?

Докато хапваме, мъглата е така добра да се разсее отчасти и пред нас се откриват красотите на Алпите.

Долината Лаутербрунен
Долината Лаутербрунен

Взимаме лифта в другия край на селото, за да слезем отново в долината и да отидем пеш до водопадите Трюмелбах. По пътя виждаме не един и два водопада падащи от ръба на високите скали.

Водопади Трюмелбах си проправят път в самите скали. Изградени са 10 площадки в тези скали, където може да се наблюдава това поредно природно чудо.

Водата пада с невероятна сила и на места се намокряме не малко. Студено е. Но не се поколебаваме да се доближаваме максимално, за да се насладим на този буен танц на водата. Излизаме на топло и със сърца, изпълнени с преклонение пред силата на падащия разтопен лед.

Продължаваме по приятна пътечка към Лаутербрунен като по пътя минаваме и покрай може би най-известния водопад в долината – Щаубах (висок 300м), който е вдъхновил Гьоте за написването на поемата „Песен за духа на водите“. А според някои източници именно тази долина вдъхновява Дж. Толкин да напише „Властелинът на пръстените“.

От Лаутебрунен взимаме зъбчата железница, която върви по срещуположната на Мюрен страна на долината и преминаваме от другата страна на планината, за да разгледаме планинското селце Венген. Отново ни се откриват зашеметяващи гледки, изпъстрени с водопади, пасящи крави, облаци, селца и планини.

И тук, както в Мюрен, няма коли. Има електрически превозни средства, които обикновено пренасят багажа на туристите. Алпийски вили и хотели са на всяка крачка, хора почти не се срещат. Всичко е толкова тихо и спокойно, че чак е нереално. Търсим сили, за да се откъснем от гледките и спокойствието, и се завръщаме в Мюрен, където и гледките и спокойствието изпълват и това селце с постоянно население от около 400 човека.

Край на първа част.

Всички снимки от галерията, моля вижте тук:

ГАЛЕРИЯ

Швейцария

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения