сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Washington D.C. – да се отдам на култура

Мария Радева

Случих горещ август във Вашингтон. Лято 2016.

Разстоянието от Ню Йорк, където бях отседнала, се прелита за около час – час и нещо. Удобно и бързо.

Метрото във Вашингтон е направо красиво в сравнение с Нюйоркското. Личи си, че е столица.

Хотелът ни беше в центъра, защото от много места бяхме предупредени да не се „мотаем“ след 30-та улица… Особено вечер. И решихме да дадем повече пари, но да сме близко до културните забележителности, защото това беше целта на посещението ни. Стаята ни беше много арт – банята представляваше охлюв, като в края на черупката стигаш до душа. И всичкото от стъклоподобна материя. Като естествено продължение, което непосредствено е в  стаята. Но нищо не се чува и вижда. Не бях попадала на такъв интериор. После разбрах, че този хотел е обичан и тачен от италианци и французи, които преобладаваха. От към обслужване обаче ми направи впечатление, че персоналът им е много неадекватен: бавно загряват, трудно комуникират независимо от сервилническата любезност. Оказа се типично за САЩ, изобщо.

Когато се готвите да посетите  такъв огромен град с хиляди примамки, е добре да си направите предварителен план.

Времето ни беше ограничено и в много стегнат ред покрихме максимално забележителности. А разстоянията не са малки. Ние разчитахме на нашите крака, за да почувстваме атмосферата на града.

Впечатлена съм от няколко факта, които открих за себе си в САЩ.

Вярно, че бях на Западното крайбрежие, където са ситуирани история, култура и традиции. Ето моите наблюдения:

  1. Американците четат книги. Книжни издания. Не на таблети, а истински дебели книги… Навсякъде: по всички възможни транспортни средства. Без значение от раса и възраст.
  2. Посещават музеи и изложби. Такива опашки, вярно, че бяха в дните на безплатни посещения, но опашките мога да сравня само с тези, на които съм чакала в Москва и Ленинград /именно Ленинград, някога/.
  3. Хората с различна от традиционната ориентация – от мъжкото съсловие – са изключително, буквално пристрастени към изкуството, най-вече художественото: галерии, изложби, пърформънси.
  4. Водят децата си по музеи. Което за нас отдавна не мога да кажа…

Моят извод, който може да ви се стори дързък: двете големи империи САЩ и Русия доста си приличат – по широките булеварди, по тежестта и величаенето на историческите факти, по четенето на книги и ходенето по музеи, по мащабите на строителство, по събраните съкровища. Факт. Изключително съм впечатлена от САЩ – повечето експонати в музеите са купени с пари, с много пари. Дарения от меценати, предоставени изложби от частни колекционери. Докато в Европа са или историческо наследство, или крадени от колонии и развиващи се страни, или от завоевателски военни действия.

Вашингтон е красив, чист, огрян от слънцето град. Аз бях по времето на Обама. Но не ме покани на чай в Белия дом. ? Само се снимах пред оградата. Имаше възможност да го посетим, но като видях опашките, реших, че е по-добре да видя нещо друго без предварителна резервация.

Сградите, скулптурите, улиците са строени с размах, обмислено, планово. Архитектурата напомня

  • Рим, Древна Гърция, монументалната античност.
  • Но не са кич. А озеленяването е невероятно.
  • Всичко е направено с много вкус и се поддържа чисто.

В Националния парк /МОЛ/ се намират емблематични сгради и скулптури от историята на САЩ.

Смислово натоварено с отлично съчетани алеи, водни площи и скулптури.

Ето я скулптурата на Линкълн, седнал на стол. Висока и широка – 6 метра, изваяна от 28 блока бял мрамор. Чета:

”В този храм,

както в сърцата на хората,

за които е спасил съюза,

паметта на Ейбрахам Линкълн

е съхранена завинаги”.

Построен е по подобие на храма на Зевс в Олимпия, Древна Гърция. Към статуята водят главните стълби на храма. Куполът се поддържа от 36 колони високи по 11 м, колкото е бил броят на щатите тогава.

Като естествено продължение на храма са направени две огромни правоъгълни пространства – езера, в които необезпокоявани плават патици.

В техния край е разположен хармоничният и изключително семпъл, но внушителен Мемориал, посветен на ветераните от Втората световна война.

11 Мемореалът

САЩ помни и тачи войниците си, загинали по полята на сраженията. Изключително силен мемориал, който символизира Западното и Източното крайбрежие, стройна редица от колони с имената на всичките 50 щата. Усеща се уважението към ветераните, свято се почита паметта на загиналите.

12 Мемориалът на ветераните

Случайно попаднахме на тържество: получаване на американско гражданство и връчване на американски паспорт на многонационална група… Силно и достойно място за такова събитие.

Непосредствено до мемориала се издига Washington Monument – Вашингтонският монумент. Той представлява висок бял обелиск, устремен към синевата. Това е най-високата каменна постройка в света със забележителните 169,294 м. Има асансьор с обзорна площадка и пред погледа ви са:  Националният парк /МОЛ/, Белият дом, Капитолий и монументът на Ейбрахам Линкълн.

Имахме амбиция да разгледаме колкото се може повече музеи в комплекса Смитсониън.

Само да припомня, Smithsonian Institution, е научноизследователски и образователен институт във Вашингтон , към който е създаден голям комплекс от музеи – до тук 19 броя с над 140 млн. експоната. Няма област в човешкото познание и култура, която да не е представена, като разбира се, е наблегнато на националното.

Финансира се от американското правителство, частни спомоществователи, а също така и от развиването на издателска и търговска дейност (изработване на развиващи мисленето и обучаващи игри, програми, видеоматериали, продажба на сувенири).  

Основан е през далечната 1846 г. във Вашингтон съгласно завещанието на англичанина Джеймс Смитсон (James Smithson), чието желание било „Да се увеличават и разпространяват знанията сред хората“.  

Няма да стигне цял месец да надникне човек навсякъде.

Ето кадри от Smithsonian American Art Museum – посветих му два дни. Защото е уникален. Освен това попаднахме на гостуваща изложба на милиардер – ако не ме лъже паметта беше на Роналд Лаудер, който беше представил частната си колекция от европейски художници от края на 18 до средата на 20 век.

National Museum of American History – попреминах го набързо, защото и историята им е кратка, а честно казано, не мога да запомня всичките им президенти. По скоро като уважение към нацията.

22 Музей на историята на САЩ

https://travelexperienceadventures.com/za-nas/avtori/maria-radeva/National Museum of the American Indian – това е грандиозен музей първо като сграда. Ето вижте. Ако успея да покажа поне малко от величието му. И като аранжимент: всяка област е представена със старинни автентични снимки на местното население и техните съвременни наследници. С поминъка, сечивата, облеклото, обичаите и традициите. Зад стъклени витрини са изложени манекени, пресъздадени са сцени от бита и ежедневието. Някак си останах с усещането, че изкупуват грехове и комплекси по отношение на индианците. Тук попаднах на уникална гостуваща изложба от Перу, но за нея пише в пътеписите за цивилизацията Инка.

Arts and Industries Building е красива сграда, но за съжаление и тогава, и сега е затворена за реставрация. Само се насладих на градината.

Smithsonian Institution Building представлява импозантна сграда, която прилича на английски замък с червена тухла.

Freer Gallery of Art – изключително красиво съчетание на озеленяване с артистични, модернистични скулптури. Със зона за отдих и хранене.

И накрая, но не на последно място – Музеят на Африка, за който писах във въведението за Африка. Тук попаднах на документален филм за Мали, страната от моето детство… Е, явно миналото и мечтите ме съпътстват навсякъде по света или съдбата ми дава закачливи знаци.

Стигам до Капитолий

Конгресът на САЩ,  законодателната власт. Името идва от Древен Рим, който е бил политическият му център.

И самата сграда прилича на древен римски храм. На 18 септември 1793 президентът Джордж Вашингтон полага първия камък. След опожаряването ѝ по време на Британско-американската война през 1814 г., сградата е реконструирана, като са изградени две допълнителни крила и е поставен купол, увенчан през 1863 г. със статуята на свободата Armed Freedom от бронз, дело на скулптора Томас Кроуфорд.

На вътрешната страна на купола е изобразен първият президент на САЩ Джордж Вашингтон с 13 девици и надпис E pluribus unum. Фреската се нарича The Apotheosis of Washington, авторът е Констанино Брумиди. Част от девиците на купола са с гръб към Джордж Вашингтон, което символизира, че няколко от 13-те щати по време на рисуването (1865 г.) са се отделили от Съюза.

По-късно, по примера на столицата на САЩ, са построени „капитолии“ в отделните щати.

Едно ортодоксално еврейско семейство ни помоли за снимка и аз воайорски ги увековечих, защото силно впечатление ми направиха младите родители – не повече от 35 и 10-те им деца… Евреите са с много силно присъствие в САЩ. Всеизвестен факт.

Забавно ми се стори да се снимам пред FBI – цитадела, огромен квартал-сграда. Имаше доста хора, които използваха терасите й за джогинг. Кандидатствах за работа, но не ме приеха, май дори не погледнаха документите ми.

Разбира се, вечерният Вашингтон е не по-малко вълнуващ. Красиви кафенета, ресторанти, барове и клубове.

Всички сгради са невероятно осветени. Изобщо видно е, че Вашингтон DC е столицата на най-силната все още икономически държава. Освен туристите веднага разпознаваш държавните чиновници: хубави, скъпи костюми, а жените – доста закръглени, пременени в тесни рокли без ракави, възкачени на токчета…

Богатство и власт.

ГАЛЕРИЯ

Washington D.C. – да се отдам на култура

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения