сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Приключенията продължават, Юсеин Болт и Rick’s Café

АВТОР: МАРИЯ СУНД

На втория ден решихме да отидем до градчето Trelawny, където е роден Юсеин Болт, ямайкански спринтьор, световно признат като един от най-великите в спорта на всички времена.

Нашето пътуване съвпадна с времето, когато Болт беше в най-активния си период, спечелил осем олимпийски златни медала и единадесет златни медала от Световната първенство по спринтовите дисциплини, притежаващсветовните рекорди на 100 (9,58) и 200 метра (19,19).

Болт също беше част от ямайския щафетен отбор, който все още (2020) държи световния рекорд от 4 × 100 метра (36,84).

Тук на запад се пишеше много за него и ние очаквахме да видим нещо в родното място, което да напомня за големия спортист.

Напразно обикаляхме.

Нищо.

Останахме разочаровани. По- късно узнахме, че сънародниците му не обичат Юсеин Болт. Той живее и тренира в САЩ и не се появава, не участва на техните национални празненства. Смятат го за „ДИВА“, която не се интересува от Ямайка.

Виж, Боб Марли е друга работа… Навсякъде обичан и уважаван. Гордеят се с него.

По програмата ни следваше посещение на Dunn’s River Falls, най-известният и най- красивият водопад в Ямайка.

Дънс Ривър се намира на 58 метра надморска височина. Бяхме чели, че тази туристическа атракция предлага катерене по камъните сред водопада и искахме да опитаме и ние.

Да изживеем нещо хубаво след многото разочарования. Паркирахме колата и се насочихме към водопада.

За да можем да се катерим по камъните трябваше да си купим специялни обувки, които предпазват от подхлъзване. Аз останах много доволна от тях и си купих даже два чифта, които ползвам и до днес. За да се влезе във водопада, има два варианта: или с водач, или самостоятелно на собствен риск. Понеже аз съм си страхлива, избрах водача. Приятелите ни се катериха самостоятелно.

Наредихме се в редица и се хванахме за ръце.

Един по един се катерехме след водача, като че ли следвахме една пътека.  Беше много стръмно и трудно да се изкачим по водопада, хванати за ръце. Трябваше да се стъпва само на много малка, хлъзгава, повърхност.

Въпреки специалните обувки, които носихме, мнозина не успяха и трябваше да прекъснат. Много паднаха. Веригата се разкъса и аз се пуснах.

По лесно да се изкачиш сам. Нямаше и връщане назад, защото вече бяхме тръгнали. Уплаших се, но нямах избор.

Трябва да отбележа, че тази атракция не е за възрастни или нетренирани хора.

Имаше и фотограф, който, разбира се, искаше да купим снимките от времето, когато бяхме във водопада, той беше непрекъснато с нас и правеше снимки.

Опитват се постоянно да вземат пари от туристите. Предлага се първо безплатно, после не те оставят намира докато не платиш. Истински туристически капан. Типично за Ямайка.

Долар, долар, долар….

Но аз бях доволна от моето собствено постижение. Никога не бях вярвала, че ще се справя.

Отправихме се към хотела.

След храната ни чакаше музикална вечер, посветена на Боб Марли.

Хотелът организираше всяка вечер някакво забавление. Иначе нямаше какво да се прави.

Да се излезе извън хотела беше немислимо поради голямата престъпност.

В хотела имаше и няколко ресторанта. Японски, а ла карт, китайски или т.н. шведска маса.

Редувахме ги, за да се избегнем еднообразието. Ако не бяхме предприели излетите, не знаех как щях да издържа. Това с all inclusive не е за мен.

Една друга атракция в Ямайка е посещението на Rick’s Cafe.

Ресторант, разположен на скала край морето.

Тук се сервират традиционни карибски ястия и напитки. Има басейн и скална стена, от която може да се хвърлиш във водата. Има няколко нива, от които може да се скача, най-високата точка – 25 метра височина за тези, които смеят. Гледката е красива, музиката – реге. Много посещавано кафене/ресторант.

На излизане от кафето объркахме пътя. Едно младо момче видя, че се мотаем и ни зададе въпроса: „Накъде сте?“. Казахме му и го попитахме кой път да хванем. Той ни каза, че ние можем да караме след него.

Бил на път за баба си, която е болна и къщата й е в същата посока.

Тръгнахме след него.

По средата на пътя се усъмнихме в искрените му намерения, тъй като започнaхме да се изкачваме по баири и да караме по чакълени пътища, които не разпознавахме.

Нищо не бяхме се научили след посещението на Марихуановата плантация.

Бяхме много лесни за измама. Просто вярвахме на хората.

Нямаше как да се върнем. Голям път не се виждаше и ние продължавахме да караме след него, поне докато видим асфалт.

Накрая стигнахме до едно място. Момчето изчезна с моторчето. Беше получил парите си, че е довел туристи.

Оттук други ни поеха. Нахвърлиха се като хиени, за да ни покажат някаква пещера. Добре, поне да видим нещо, щом сме дошли до тук. Вътре в пещерата имаше един мъж, който удряше на местно барабанче, без зъби и очевидно упоен.

Бяхме принудени да дадем някой долар. Едвам се отървахме.

След като се спасихме и този път, решихме да не питаме никой нищо и сами да се оправяме.

Всички искаха само пари от нас. За да си отворят устата, за да ни покажат пътя-само $.

Върхът на нахалството дойде, когато влизахме през портите на хотела, в който пребивавахме.

Пазачите поискаха долари, за да ни отворят вратата. Мъжът ми беше побеснял  и ги попита: „Защо?“ Отговориха му – да си купят бира??!! Направихме се ,че не разбрахме и подкара колата. Принудиха се да отворят без долари…

Вече ни беше писнало от това безочие и просене. Имахме още цяла седмица и трябваше да правим нещо.

Оставаше ни къщата на Иан Флеминг и плажа на Джеймс Бонд, където е сниман филма с Шон Конъри и Урсула Андерс. Но за това  в следващия пътепис.

Всички снимки от галерията, може да видите тук, само за един долар 😎😊👍

ГАЛЕРИЯ

Приключенията продължават, Юсеин Болт и Rick’s Café

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения