сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Ямайка – такава, каквато я видях

МАРИЯ СУНД

Марихуана, плажове, Боб Марли и $

Идеята за Ямайка се роди след като се запознахме с едно семейство от Гьотеборг в Куба. Допаднахме си и решихме да направим следващото пътуване заедно.

***

Това е началото на приключението: Марихуана, плажове, Боб Марли и $ <<читателю, тук си!

За да ги проследите: ПРИКЛЮЧЕНИЯТА ПРОДЪЛЖАВАТ, ЮСЕИН БОЛТ И RICK’S CAFÉ

И последното: ЯН ФЛЕМИНГ, ДЖЕЙМС БОНД И SEVEN MILE BEACH

***

Те избраха Ямайка. Звучеше толкова екзотично и примамващо.

Белопясъчни плажове, реге музика, коктейли и празници. Е и Иан Флеминг, Джеймс Бонд, Юсейн Болт и Кафето.

Записахме се за 2 седмици пребиваване в Монтего Бей, в хубав хотел, all inclusiv. Те го избраха. Ние само се присъединихме и ентусиазирани отпътувахме. Хотелът беше огромен, луксозен за моето разбиране, и пълен с американски туристи. Единствените шведи бяхме ние. И като че ли ние не съществувахме като гости. Американците ръсеха долари към персонала-бармани, сервитьори, рецепционисти, въпреки че всичко беше платено предварително.

Ние си чакахме търпеливо реда като възпитани европейци, но никой не ни забелязваше. На 6 ден ми писна и “избухнах ” спокойно. Казах на бармана, че той няма защо да ме вижда сред другите, тъй като аз нямам долари, които ще му дам.

Всички американци около мен, които бяха хвърлили парите си към тезгяха, онемяха и аз ГОРДО се оттеглих към масата ни. Оттогава никога не бях забравена да ме обслужат.

На края на хотелската територия имаше пазачи, които не допускаха ямайци да влизат. Разходихме се до там и видяхме мизерията, съществуваща наред с лукса в хотела. Схлупени барачки, беззъбо население и мирис на марихуана.

Въобще общото ми впечатление е, че цялата Ямайка миришеше на марихуана. По пътищата им навсякъде имаше малки сергии с надпис: „ДЖЙОИНТ анд БИЕР“.

Тъй като ние не сме туристи, които лежат целодневно по плажа и се отдават на пиене и ядене, решихме да наемем кола за 3 дни и да поемем из пътищата на страната, за да я видим, извън хотелските стени.

Речено-сторено.

Първият ден решихме да отидем до къщата-музей на Боб Марли в Нине  Миле. В селището може да се види как е живял и къде е погребан известният реге певец, както и прочутият камък, където е пушил и писал песните си.

Ямайка е тясно свързана с Боб Марли и „Реге“ и за всеки, който ги харесва, посещението на музея на музиканта и е задължително!

Робърт Неста “Боб” Марли, роден на 6 февруари 1945 г. в Сейнт Ан, Ямайка, починал на 11 май 1981 г. в Маями, Флорида като Берхане Селаси, беше и все още е най-големият реге изпълнител за всички времена, може би най-известният музикант на стила в света, с милиони фенове по цялото земно кълбо.

Боб Марли  започва кариерата си през 60-те години на миналия век, като водещ певец в популярна и талантлива вокална група в Ямайка, наречена The Wailers. Групата се състои от 3 мъже и една жена. И тримата в групата: Марли, Невил Ливингстън (Бъни Уейлър) и Питър Тош инвестират по-късно в солова кариера и ще станат световноизвестни звезди.   

Около 1974-75 г. Марли се превръща в доминираща реге звезда, която привлича цял свят, въпреки че групата му Bob Marley & The Wailers не винаги е най-популярната в родната му Ямайка. Някои от най-известните му песни са “No Woman No Cry”, “Three Little Birds”, “Buffalo soldier”, “One Love”, “I Shot the Sheriff”, “Exodus”, “Jamming”.

През февруари 1977 г. Боб Марли наранява пръста на крака си по време на футболен мач с приятели.

Нараняването, което отчасти е под нокътя на крака му, зараства лошо. Въпреки че това е сравнително проста рана, скоро става ясно, че положението се влошава. Това се дължи на факта, че преди това ракът се е развил в пръста на крака и дава разсейки из цялото тяло. Ако Боб  Марли не е бил наранен по време на мача, ракът вероятно е щял да се развие незабелязано.

Реге иконата умира от рак на мозъка в болница в Маями.

Последните му думи са отправени към сина му Дейвид (Зиги Марли): „Парите не могат да купят живот“.

С музиката си Боб Марли повлиява и на други музикални стилове. Марли печели значително повече пари след смъртта си, отколкото приживе.

Въпреки преждевременната си смърт от рак през 1981 г., Марли продължава да печели нови фенове. Той проправя пътя за нови реге групи – както ямайски, така и чужди – и е признат за един от най-известните музиканти по света.

И така, отправихме се към къщата на Боб Марли.

Тя се намира на върха на хълм, сгушен сред зеленина на джунглата.

Когато стигнахме до паркинга,към колата се насочиха 2-3 местни жители. Те ни упътиха къде да спрем и ни попитаха дали сме за къщата на Боб Марли. След като получиха утвърдителен отговор ни казаха да ги последваме, за да видим личната плантация на Марли и къщата.

И ние като заблудени овце тръгнахме след тях. Оказахме се сред растения от марихуана. Казаха ни, че това е личната градина на Боб Марли и ни предложиха да опитаме.

В градината имаше няколко млади двойки-туристи,които пушеха вече.

Ние отказахме, не сме пушачи. После ни показаха къде варят чай от салвия. Пият го, за да крият дъха от марихуаната. Опитаха се да ни пробутат по една бутилка чай. Започнахме да се чувстваме неловко и някак си застрашени. Питахме ги няколко пъти къде е къщата защото бяхме чели, че се затваря в 16.00 часа.

Още отначалото ги попитахме и колко струва входа за музея и къде да платим. Отговаряха ни все: после.

Накрая ни насочиха към едно малко магазинче. Бяха ни заобиколили вече 6-8 мъже и отвориха приказка за пари: около 20 долара на човек. Питахме за какво искат тези пари и мъжът  ми се ядоса и тръгна. Аз изтичах след него, но нашите приятели очевидно не посмяха да тръгнат и платиха нещо.

Изведнъж се изсипа порой, буквално – плющящ дъжд, като изневиделица и бяхме принудени да се подслоним в едно т.н. „Кафе“ в дървена барачка. Тук вече наистина се уплашихме. Намирахме се обкръжени от упоени наркомани. Каквото ще да става, решихме да тичаме към колата. По дяволите и къщата, и Боб Марли. Точно стигнахме до колата, отнякъде изникна този, които ни е “пазил” колата и заговори за долари. Бързо се вмъкнахме в автомобила и мъжът ми тръгна веднага, колкото може по-бързо.

Този, който ни излъга
Този, който ни излъга

Изживяхме един кошмар и не видяхме това, за което бяхме дошли. Сега след толкова години се смеем на случката, но си и признаваме колко уплашени и излъгани се чувствахме. И как можахме да им се вържем.

Очаквайте втора част на преживяванията на шведската група в Ямайка. ?

Следват галерия снимки от приключението:

ГАЛЕРИЯ

Ямайка – такава, каквато я видях

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения