сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

Замъци и Фонтани на път за вкъщи / част 2

МАРИЯ СУНД

/втора част/ Пиерфон, Шато дьо Ла Рош-Гуон и ….

Преди да тръгна за Франция се бях подготвила най-вече за Бретан.

Исках да видя и местата, свързани с Жана Д ‘Арк. Но когато оставахме да спим по различните къщи, се съветвах със собствениците какво има в близост и кое трябва да се види. Останахме 2 вечери в една ферма във Vauxaillon-Au Jardin Fleuri. Много приятна хазяйка, която се опита да говори на английски. Имаха ферма за крави. Снабдяваха и изнасяха месо. Тя ни разказа, че бизнесът е леко замрял след като Макрон е прокарал закон, който задължава учебните заведения да сервират само вегетарианска храна всеки петък. Никакво месо и търсенето е намаляло. Точно тя ни препоръча и средновековния замък Пиерфон (Pierrefonds).

Хазяйката ни Селин във фермата
1 Хазяйката ни Селин във фермата

Отправихме се към него и получихме едно невероятно преживяване, което не мога да забравя. Толкова реално и осезаемо. Оригиналният замък е съществувал тук още през 12 век и след това е бил заменен от по-обширен замък към края на 14 век от херцог Луи д’ Орлеан.

Карта на замъка Пиеррфондс
6 Карта на замъка Пиеррфондс

Този замък се е намирал на ключово място – търговски път между Бургундия и Фландрия – до началото на 17 век. Собственикът по това време се противопоставя на възкачването на Луи XIII на трона, което в крайна сметка води  до обсадата на замъка и до голяма степен разрушаването му от кардинал Ришельо.

Изоставен и в руини, Наполеон I го купува, но обстоятелствата му попречват да направи нещо по отношение на замъка. Възстановяването му започва едва през 1858 г. Наполеон III поверява този проект на архитекта Йожен Виолет-ле-Дюк, който решава да го превърне в средновековен величествен и автентичен замък. Въпреки че Виолет-ле-Дюк се фокусира върху готическия стил, той все пак дава свобода на творчеството си и  създава  замък с укрепления, вратички, стенна алея, кули, мостове, портици и галерии.

Мария Сунд отвън, пред двореца
4 Мария Сунд отвън, пред двореца

Вътре стаите се редуват между готически стил, ренесанс и стил Ар нуво. Залата на Деветте достойни жени, без съмнение най-красивата част на замъка, е церемониалната стая, дълга 52 метра и богато украсена с  декорации.

Голямата зала в замъка Пиеррфонд
5 Голямата зала в замъка Пиеррфонд

Входната такса е 7,50 евро.

Настроението в замъка e мистично. Като че ли се намираш в центъра на събитията от онова време. Преминаваш през големите зали и тесните проходи. Изкачваш се и слизаш по тесните стълбища, по които едва можеш да се обърнеш и си мислиш как са минавали от там с големите рокли и бойните доспехи.

И стигаш най- долу, в катакомбите, из които се носи средновековна музика и слушаш как мъж и жена говорят на фона й.

Сякаш някой се е върнал от там, отдалеч, и разказва за приключенията си. Навсякъде мраморни саркофази, статуи на отдавна живели благородници… Много умна и оригинална идея е музикалният фон. Подхранва въображението и засилва усещането. Пак ще отида там. Величествено и незабравимо.

Самото градче Пиерфонд е красиво. С тесни улички, антикварни магазини и принадлежащата църква от 12 век в готически стил Saint-Sulpice. Най-интересно в този средновековен град, е, че именно тук се намира паметникът на медицинските сестри, загинали на бойните полета по време на Първата световна война. В цяла Франция могат да се  видят военни паметници от това време.  Но това място е избрано специално, защото медицинска сестра на име Elisabeth League е била убита тук през 1918 г.

Дневната ни програма включваше и посещението на градчето Château-Thierry, родно място на Жан дьо Лафонтен, автор на драми и поезия, но известен най-вече  със своите басни. Аз имах специален интерес да видя къщата му.

Мъжът ми шофираше и ме следваше според програмата, начертана от мен. Той такъв интерес нямаше, а и може би не са учили така, както ние за басните на Лафонтен. Когато паркирахме колата, близо до къщата, бързахме да не я затворят преди да влезем, ме попита пак: „Сега какъв фонтан ще гледаме?“ Така се смях.

Излезе ни приказка от тогава….

В къщата видяхме първите издания на неговите произведения и огромна статуя на писателя. Не пропуснах да си направя снимка. Къщата е пропита от история и истории/басни/. Тук се почувствах и много близо до самата личност на Лафонтен, член на Френската академия по това време. Изпълваш се с усещането, че самият писател те води из стаите – от малката всекидневна до кабинета, където е писал и живял до 1676 г.

Издания на Лафонтен, басните
9 Издания на Лафонтен, басните

Това, което усетих навсякъде във Франция, беше, че където и да отидем, независимо дали в родна къща или в замък, веднага се потапяш  в атмосферата на мястото и по някакъв начин ставаш част от нещо голямо и значимо.

Не знам как го постигат. Била съм на много други подобни места, но на малко места съм се чувствала така специално.

Оставаше ни само Александър Дюма и градчето Villers-Cotterê.

Наближаваше 18 часа и стана ясно, че няма да успеем преди затварянето на родната къща. Исках поне да видя новия голям паметник на Александър Дюма в центъра на града.

Александър Дюма е един от най-известните френски писатели през 19 век. През годините 1844 -1845 той пише както „Граф Монте Кристо“, така и „Тримата мускетари“. Навремето са го наричали „кралят на Париж“ и той печели цяло състояние, но все обеднява, защото пропилява парите си по приятели, изкуство и любовници. Няма да се спирам на него, защото всички знаем кой е Александър Дюма. Но може би не знаем, че почти 132 години след смъртта на Дюма, на 30 ноември 2002 г., френският президент Жак Ширак нарежда останките на Дума да бъдат ексхумирани и преместени в Пантеона в Париж, където са погребани великите хора на Франция. Преместването на ковчега е излъчено по телевизията и четирима мъже, облечени като мускетарите Атос, Портос, Арамис и Д’Артанян, носят ковчега. Още едно последно сбогом на големия писател.

Статуята на Дюма във Villers Cotterêts
12 Статуята на Дюма във Villers Cotterêts

И последният замък в тази поредица

Шато дьо Ла Рош-Гуон, който издига своя внушителен силует на брега на Сена.

La Roche Giyon замъкът
1 La Roche Giyon замъкът

Беше ни препоръчан от артистичния ни хазяин Морис, когото вече ви представих по-горе. И още едно село подобно на Рошфорд-ен-Тиери, обявено за едно от най-красивите села във Франция.

Укрепената крепост, построена на върха на хълма, гордо наднича към долината на Сена, и е свързана със замъка чрез мистериозно стълбище, вкопано в скалата.  Замъкът дьо Ла Рош-Гуон съчетава средновековен, ренесансов и класически стил.

Макет на замъка с крепостта La Roch
4 Макет на замъка с крепостта La Roch

За мен беше най-известен като седалище на щаба на генерал Ервин Ромел по време на окупацията на Франция. Но намирайки се вече там, замъкът ни предложи странно пътешествие във времето. Първият замък е бил невидим, изцяло вкопан в скалата. 

През 13 век, в подножието на скалата, e построена основната сграда, солидна каменна крепост, която се издига до върха на хълма. Защитена от двойна шпорна стена, тя е свързана с имението чрез таен проход.

Поради възстановителни работи не можахме да влезем в цялата крепост. Можахме обаче да се изкачим до високата наблюдателна кула – Гълъбарника, откъдето се разкри очарователна гледка към селото  Ла Рош-Гуйон. Стълбището нагоре, вътре в кулата, беше стръмно и криволичещо, а стените бели. После четохме ,че скалите са били тебеширени. Оттам и бялото навсякъде в крепостта.

Пътеката около кулата е тясна и се вие в кръг, с поглед отвесно надолу. Не гледай, върви само напред.

Тук е и мястото, Шато дьо Ла Рош-Гуон, което съхранява спомена за ерата на Просвещението. Херцогът на Ла Рошфуко и дъщеря му, херцогинята на Енвил, предприемат големи строителни работи. Строят се и дострояват монументален вход, конюшни, павилиони, тераси, които се вписват в средновековната крепост. 

Символите на този блясък са най -вече големия салон с огромните гоблени по стените, библиотеката или Petit Théâtre, която от своя страна  се смята и за тайното бижу на замъка.

Скалата е дом на много тайни. През 19 век херцогът на Рохан наследява имението. След трагичната смърт на младата си съпруга и става кардинал. Той преустройва стария параклис . Виктор Юго, Ламартин и Монталамбер са посещавали  замъка.

През 20-ти век старата крепост възвръща военното си призвание: Ромел се установява там през 1944 г. със своя щаб. В скалата тайно се поставят каземати. /Каземат е помещение, построено от лят бетон, зидария или стоманена броня, с нечуплив покрив, предназначено да се използва като бойна позиция за артилерия или пехота (каземат за отбрана), спешно отделение за пехота (авариен каземат) или като склад за боеприпаси и оборудване (каземат за съхранение).

Внушителната фасада на сградата разполага с огромни арки и прозорци.

Конструкция, вдъхновена от моделите на Версай и Шантили.

Друго, което е известно тук е зеленчуковата градина.

Създадена през 1697 г., пренаредена в началото на 18 век в съответствие с духа на Просвещението, тя губи своето “френско” оформление след Революцията.

От този момент нататък градината се експлоатира по съвсем различен начин и след Първата световна война се управлява от семейство независими пазачи и градинари, Бертомите, до средата на 50-те години.

След това е изоставена и изпада в забрава за половин век.

През 2004 г. градината е възстановена във вида си от 1741 г. Площта от 3,8 хектара я правят най-голямата зеленчукова градина в Ил дьо Франс след тази във Версай. Много, много история и много красота, съхранена през вековете.

Пред двореца, в двора на Ла Рош Гийон Мария Сунд
17 Пред двореца, в двора на Ла Рош Гийон Мария Сунд

Това беше и последната ни спирка преди да тръгнем за вкъщи. Наситени от красота и история се отправихме към Швеция и ежедневието.

Имаше какво да ни топли през дългите тъмни вечери през следващите месеци.

Край на пътеписа за Бретан и вълнуващото пътуване през Франция.

ГАЛЕРИЯ

Замъци и Фонтани на път за вкъщи / част 2

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения