If you missed the first part, Албания: „Земята на орлите“, ето я тук.
Да се разходим из няколко града, които посетих, и моите впечатления от тях.
Драч – градът на древната история
Драч – така е името на български – е вторият по големина град в Албания и разполага с най-голямото пристанище в страната.
Тук се срещат старото и новото. Архитектурата им е безподобна! Както си е старата сграда, отгоре се надстрояват още два, три или четири етажа, колкото позволяват основите, и то със съвършено друг тип архитектура. Павираните улици ми приличат на португалските – дребен калдъръм, плътно нареден, с изрисувани шарки от разноцветни камъни.
А историята на Драч е наистина забележителна. Градът е основан от гръцки колонисти през VII век пр. Хр. под името Епидамнос, а по-късно става известен като Дирахиум. През римската епоха е важен център на Адриатика. Именно оттук започва прочутият римски път Виа Егнация, който свързва Адриатическото крайбрежие със Солун и Константинопол. Римският амфитеатър, построен през II век, е един от най-големите на Балканите.
Драч е свързан и с българската история – с времето на царете Борис I Покръстител и Симеон Велики, а по-късно и с драматичните събития около цар Самуил. Градът е свързан и с името на Ангелогласния – св. Йоан Кукузел. Според житието му той е роден в Дирахион, днешен Драч. Кукузел е реална историческа личност, прочут средновековен църковен певец и композитор, останал в паметта с изключителния си глас и музикално творчество.
Ами спомнете си романа на Димитър Талев – трилогията за цар Самуил! Понеже скоро си бях препрочела книгите, имах чувството, че всичко ми е родно и близко. И не съвсем. Нахлу и образът на Ангелогласния, описан от българския писател.
„Изръшках“ крайбрежната алея, стария град, разходих се зад крепостните стени, видях римския амфитеатър и венецианската кула.
От терасата на атрактивна панорамна сладкарница се отбих за чаша отлично кафе и споделям панорамни снимки към града и морето.
Тирана – цветната столица
Тирана – личи си, че е столица. Чиста, спретната, къщите са в ярки и наситени цветове. Иначе откъм движение направо си е страшно: няма мигачи, никой не спазва предимство, но пътищата са перфектни. Строят ги със свои пари! Няма проблем с паркирането – имат подземни гаражи. Мисли се. Просторни улици, отлични тротоари. Просяци не видях.
Естествено, разгледахме площад „Скендербег“ с паметника на националния герой на Албания, Двореца на културата, операта, джамията „Етем бей“ от края на XVIII и началото на XIX век, Парламента, Университета, паметника на Майка Тереза и новопостроената източноправославна катедрала „Възкресение Христово“ – невероятна модерна архитектура. Катедралата е завършена през 2012 г. и е сред най-внушителните православни храмове на Балканите.
Площад „Скендербег“ също заслужава внимание. Днешният му облик е резултат от мащабно обновяване, а настилката е направена с естествени камъни, доставени от различни краища на Албания. Така самият площад се превръща в своеобразна мозайка на страната.
Пихме страхотно кафе на върха на една от най-високите сгради в града, в заведение с въртящ се последен етаж. Оттам са панорамните снимки на града. Той е обрамчен от високи синьо-зелени планини. Красиво!
И започна да ми харесва еклектиката на всяка една достроена сграда… В Тирана старото и новото не просто съжителстват, а понякога направо се надпреварват за вниманието ти.
Круя – градът на Скендербег
Старата столица, град Круя – родното място на националния герой на Албания Скендербег.
Разходка из старата чаршия, където можем да си изберем красиви и характерни за страната сувенири. От уличката на занаятите си купих оригинални обици и гривна. Рекламират ги като албанско сребро. Нищо сребърно нямат, но са някак си естествено потъмнели и досега не са се променили. Мислех, че са някакво менте. Тежки и ефектни. Но да знаете: ако се пазарите, ще ви уважават!
Чаршията е запазила старинния си облик и предлага не само бижута, но и традиционни изделия от мед, дърво, текстил и килими. Тук занаятчийството е част от атмосферата на града.
Живописната улица ни изведе до историческата крепост, от която Скендербег в продължение на повече от 20 години защитава родната си земя от османците. В крепостния комплекс днес се намират и музеите, посветени на него и на традиционния бит на Албания.
А конякът им носи неговото име – „Скендербег“, и е много добър. Всъщност напитката е бренди, а не коняк, тъй като „коняк“ е защитено наименование за напитка, произведена във френския регион Коняк. Изобщо Скендербег е изключително тачен и има защо.
Берат – градът на хилядите прозорци
Берат (ЮНЕСКО) – „Градът на хилядите прозорци“, старинен град с характерна архитектура, живописно разположен върху хълм, опасан от река Осум.
Много напомня на Велико Търново. Почти същата архитектура и искряща зеленикаво-синя вода на реката. Не ви ли прилича на Осъм?! Не знам защо не съм снимала…?!
Берат е сред най-старите градски средища в Албания. Историята на укрепеното селище върху хълма се проследява поне до IV век пр. Хр. Градът е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2005 г. заедно с Гирокастра заради забележително запазената си архитектура и следите от съжителството на различни култури и религии през вековете.
В етнографския музей научих, че албанците идвали от Ноевия ковчег, от Кавказ. Това е любопитно предание, което явно се пази в местната традиция. И наистина, възможно е да има нещо в тези далечни връзки, защото танците им са много близки до кавказките народи.
А езикът им е древен, индоевропейски, но със собствен клон. Може би илирийски? Не е напълно ясно от кой точно палеобалкански език произхожда. Връзката с илирийския е една от водещите хипотези, но поради малкото запазени езикови паметници не може да бъде доказана категорично. Албанският език е повлиян от много други езици – латински, гръцки, турски, италиански и славянски.
В Берат се пазят реликви, свързвани със св. Горазд и св. Ангеларий – ученици на светите братя Кирил и Методий. Според местната църковна традиция те са свързани с християнската история на града. Берат е бил известен и със славянското име Белиград, или Белград.
Тези реликви се съхраняват в уникалната местна църква, в която днес се намира Националният иконографски музей „Онуфрий“. Освен творбите на прочутия иконописец Онуфрий можете да видите и изключително интересни икони, сред които и Богородица с Младенеца, изобразена с детето в дясната си ръка вместо в обичайно представяната лява. В музея се пазят и два безценни ръкописа – Codex Purpureus Beratinus от VI век и Codex Aureus Anthimi от IX век. Те са включени в програмата на ЮНЕСКО „Паметта на света“ заради изключителната им стойност за световното културно наследство.
В Берат се пазят реликви, свързвани със св. Горазд и св. Ангеларий – ученици на светите братя Кирил и Методий. Според местната църковна традиция те са свързани с християнската история на града. Берат е бил известен и със славянското име Белиград.
Тези реликви се съхраняват в уникалната местна църква, в която днес се намира Националният иконографски музей „Онуфрий“. Освен творбите на прочутия иконописец Онуфрий можете да видите и изключително интересни икони, сред които Богородица с Младенеца, изобразена с детето в дясната си ръка вместо в обичайно представяната лява. А един от най-необичайните детайли са яйцата от птицата ему, за които се разказва, че предпазвали дървения олтар от мравки и други насекоми.
Арденица – манастирът с българска следа
Недалеч, в Арденица, се намира мъжкият православен манастир „Рождество Богородично“, който и днес пази своята духовна атмосфера.
Манастирът е основан през 1282 г. по заповед на византийския император Андроник II Палеолог, а не през XIII–XIV век върху църква от времето на цар Борис I. Един от най-интересните исторически факти, свързани с него, е, че именно тук през 1451 г. се венчава националният герой на Албания Скендербег.
И днес мястото носи духа на вековната история на Балканите, в която българската, византийската и албанската история често се преплитат.
Албанската кухня – вкусът на истинската храна
И не на последно място да спомена за храната. Тя е невероятно вкусна, защото е истинска.
Пътувайки, наблюдавах как старателно са обработени и превърнати в тераси стръмните склонове на планините. С магаренца и тук-там някой кон. Изключително трудолюбив народ. Земята им ражда плодове и зеленчуци, поне две-три реколти годишно. Всичко е еко, както е модерно да се казва. Дори брашното им.
Какво ли не ядох! Като се почне от тестените им бюреци, баници, сладкиши, сладка, месо и риба, естествено. На местата, където се хранехме, свинско почти не срещнах. Маслото и млякото са фантастични. Искаше ми се да докарам поне по няколко килограма продукти.
Плато с калмари, миниоктоподи и скариди е пъти по-евтино от Гърция. В Албания можете да опитате и традиционните балкански ястия като мусака, дробсарма или разни глави… Има и специалитети като tavë kosi – агнешко месо с ориз, залято с кисело мляко и запечено на фурна.
Пиците и спагетите са все едно направени в Италия, тъй като майсторите им често са се научили да ги готвят именно в съседната страна. Еспресото е силно и ароматно. Освен тирамису за десерт можете да хапнете сочни пресни плодове, трилече – подобен на реване десерт с глазура, сиропиран с три вида мляко и сметана, или крем карамел.
Бирата им също се оказа отлична! Както виното и ракията.
И след всичкото това ядене не съм напълняла нито грам! Това се казва храна. Като от едно време.
Хората – най-хубавият спомен
Самите албанци не са пълни. Дребнички, пъргави, тъмнокоси и работливи. Сърдечни и добронамерени. С търговия обикновено се занимават само мъже. Имат много деца – поне по три-четири – обичат ги и с любов се грижат за тях.
Такива ги видях и усетих.
Това са моите лични впечатления от хората, с които се срещнах по време на пътуването. И те са част от спомена ми за страната не по-малко от градовете, планините и морето.
Албания след земетресението
Мисля си за тази страна… Какво се случи след земетресението?! Особено при това строителство… Дали са се възстановили? Щетите бяха големи и ние разтревожени следяхме тъжните новини.
На 26 ноември 2019 г. Албания беше разтърсена от силно земетресение с магнитуд 6,3. Загинаха 51 души, над 900 бяха ранени, а около 17 000 души временно останаха без дом. Бяха засегнати 11 общини, като сред най-пострадалите райони бяха Драч и Тирана.
След бедствието започна мащабна програма за възстановяване с подкрепата на Европейския съюз, ООН, Световната банка и други международни партньори. Изграждаха се нови жилища и училища, ремонтираха се обществени сгради и културни обекти. Възстановяването беше дълъг процес, а не нещо, което можеше да приключи за няколко месеца.
Албания – красива страна с горд народ
Такава я видях и описах Албания: красива високопланинска страна с горд народ!
See more for the author Maria Radeva here
