Мавриций – икономическото чудо на Африка и хотелът „Принц Маурис“
Малка и сплотена интернационална група решихме да почиваме на остров Мавриций… Преди години – така започва своя разказ Додо – затова и снимките, които ще споделя, са ретро.
Тръгнахме от северозападна Европа в разгара на зимата. Облечени с „доспехи“, предпазващи от студ. Слизайки от самолета след дълъг полет и прекачвания, ни връхлетя гореща пелена на маранята. Температурната разлика – поне 50 градуса…
Но климатът на острова е прекрасен – няма непоносими жеги, нещо между късна пролет и ранно лято през цялата година, според европейските стандарти.
Видях на картата, че сме на около 900 км от огромния остров Мадагаскар. И за разлика от мизерията и недоимъка там, Мавриций уж беше икономическото чудо на Африка…
Целта на нашата двуседмична почивка, а разстоянието и дългото пътуване не оправдаваха по-малък престой, беше новият хотел „Принц Маурис“ („Prince Maurice“). На изток.
В най-бедната част на острова.
Северното крайбрежие е застроено и туристическо.
На изток по това време се брояха на пръсти придобивките за почивка на платежоспособни туристи. Може би правителството искаше да намери прехрана за населението в източната част на острова и да повиши поне малко жизнения стандарт на хората…
Някъде бях чела, че Индексът на човешкото развитие на Мавриций е сред най-високите в Африка. Че е най-конкурентоспособната и една от най-развитите икономики на Черния континент. Страната разчита основно на производството – ишлеме, като шиенето е силно застъпено, както и на финансовите услуги, туризма и информационните и комуникационните технологии.
Но със сигурност пандемията от COVID-19 не е пощадила туризма.
Бях притеснена от бедността, през която минахме, за да стигнем до нашия малък оазис в дъното на перлата на Индийския океан…
„Принц Маурис“ е разположен на залив, с петзвездни бунгала.
А заливът… Той ще бъде героят на нашия разказ.
Лукс, подправки и живот край Индийския океан
Самият комплекс предлага всичко за една разточителна и охолна почивка. Бегло споменавам за голф, фитнес, а на водните развлечения няма да се спирам – всичко, за което може да си помислите.
Къщичките са групирани на малки островчета – на зони. На самия бряг, във вътрешността и в средна линия.
Има един голям и основен център с ресторанти и барове, където се провеждат забавления…
Храната в ресторанта беше уникална.
Има няколко бара, суши ресторант. Рог на изобилието от плодове и зеленчуци… А знаете ли, че ананасът се смята за плевел на острова? Сорбето от него беше превъзходно.
Екипът е международен – основните готвачи са индийци, има китайци. Периодично за сезона канят известни френски, английски и италиански готвачи.
Дрескодът е задължителен.
Красиво аранжирани маси. Канелени пръчици, семенца. Цветя и листа от местната флора. Което видях само в Мавриций.
Спокойно може да останете в залива и светът да не ви липсва.
За всички сетива – удоволствия
По коридорите има наргилета.
Потъвате в меките канапета, за да наблюдавате залеза и да се наслаждавате на питие в самота или в компания.
Самият остров е предпочитан от младоженци.
Пясъкът е като коприна – мек, нежен, фин…
А океанът – той е топъл и… коварен. Не е вярно, че няма акули, но кораловите рифове около острова образуват естествена бариера и рядко допускат големи хищници в лагуните и заливите.
Може да плуваш край плажа колкото душа иска, но мен ме привличаше отсрещният бряг и си наумих скоро да предприема воден десант…
Няколко дни след пристигането забелязах, че персоналът опъва мрежи, кове проходи като пътеки за дефиле. Предположих, че ще има някакво модно шоу…
Но когато видях, че пълнят чували с пясък и подпират с тях къщичките, връзват палмите, се притесних.
Разбрах, че ще ни връхлети интензивният тропически циклон Кони.
Започна трескава подготовка – от първа линия изместиха всички туристи във вътрешността и заковаха прозорците на бунгалата. На втора и трета линия прозорците бяха здраво залостени с капаци.
Каквито съоръжения имаше, бяха изтеглени във вътрешността на комплекса и покрити.
Строго ни инструктираха да стоим в бунгалата, да не излизаме никъде. Щяха да ни носят храна…
Кони ни връхлетя
Беше страшно – не можеше да излезеш, а ако случайно се засилиш към фитнеса или към централната част, небето те залива с кофи вода.
Вятърът бушува и огъва дърветата. Океанът бучи страшно. И това е денонощно. Няма почивка.
Не знаеш какво става навън. Защото прозорците са залостени.
От време на време някой кокос удря покрива с шума на снаряд.
Не можеш да спиш, притеснен си…
Кони бушува на острова три дни.
После прочетохме, че електрозахранването в много части е било прекъснато и че е загинал един човек. Но като цяло не е имало големи поражения за населението и острова.
Но нашата почивка беше съкратена наполовина.
Не можахме да посетим и да осъществим планираните мероприятия.
След като циклонът отмина, изгря слънце и животът много бързо беше възстановен – буквално за ден.
Отново засия небето, заблестя водата и аз реших да предприема моето приключение до отсрещния бряг на залива. Той ме мамеше.
Край на първа част.
Следва продължение.
Вижте повече за автора Додо тук
