Първата ми среща с бъдещето
Моят път в Япония започна от яркото бъдеще към великото и славно минало. Отпред назад.
Не е зле.
Тази страна ме зашемети, та още не мога да дойда на себе си, а иначе мисля, че малко неща биха ме учудили в този живот. Явно има.
Моят внук, от ходещо и говорещо човече, го водят от четиригодишен и до днес е много впечатлен от „Луминар“. Два дни го мъкнаха родителите му, един ден помъкна и мен. Докато не ме заведе на Банята. Това за него явно беше върхът. Не ме остави намира.
А народ, тълпа… Толкова бях притеснена. Него ли да пазя, него ли да гледам, защото той беше по-голяма атракция от светлинното шоу. Трябваше да чета, превеждам, обяснявам и да отговарям на въпросите му.
„Мони, нали вече видя Банята? Защо пак отиваме там?“
„Защото искам и ТИ ДА Я ВИДИШ! Не е ли много яко, бабо! Еха, снимат с дрон… Бабо, гледай, това е дрон!“
После на следващата сутрин рисуваше Банята и дроновете.
Аз се разрових из фотоапарата и телефона какво съм снимала. Да му покажа какво има по света и че това, което е видял, е само едно преоткрехване на завесата към истинските чудеса на човешката фантазия и творчество.
Видеоклип: Раждане, от Дигитален музей Токио, Япония
Толкова бях изморена този първи ден. Имахме три посещения, а Дигиталният музей в Ропонги беше четвъртото мероприятие. Оставаше ни още едно. Вече бях без крака. Не знаех на кое измерение съм. Аз ли съм, къде съм…
Нищо не ми хареса от собствените ми снимки, затова се обадих на приятели. Всички се отзоваха и днес разполагам с най-страхотните клипове и снимки от това невероятно шоу.
Япония като за Япония… и реалността днес
Обикновено хората, преди да тръгнат за Япония, са чели книгата на Марко Семов „Япония като за Япония“. Е, аз не бях. Но след като се върнах, я прочетох.
Най-внимателно изчетох предговора към последното издание от 1990 г., малко след новата надежда на България. Явно писателят е бил силно наивен и възторжено е вярвал, че вървим към по-добро.
Там има едно изречение:
„България не може скоро да достигне Япония. Но тя вече ще има възможности да я гони, а не да се разминава с нея…“
И още едно:
„Че дойде време тази книга да бъде дописана. От всеки, който иска час по-скоро да се изтръгне от изостаналостта, на която сме обречени…“
След моето приключение, наречено Япония, когато вече трето поколение се ражда в България, мога отговорно да кажа, че не само ние като страна и народ, а и цяла Европа е толкова далеч от Страната на изгряващото слънце, че исторически сме обречени да се разминаваме с нея.
Това е друга цивилизация. Развита, наивна, странна, но бъдещето ѝ принадлежи.
Единствено Китай я догонва. Но за съжаление, там, където е мръсно, шумно и миризливо, често се оказва, че китайското присъствие вече е осезаемо.
Но да започна с оптимизъм.
Уникален музей на дигиталното изкуство.
TeamLab Borderless: музей без граници в Токио
Музеят на дигиталното изкуство TeamLab Borderless („Без граници“) се намира в Ропонги, един от най-бляскавите квартали на Токио.
Добре е да се посети вечер. Освен с шикозните си магазини, тук са представени всички големи световни и японски модни марки. Районът впечатлява с футуристична архитектура, лъскави небостъргачи, великолепно озеленяване и оживен нощен живот.
H3 Светове от светлина, движение и въображение
Музеят е интегративна изложба на дигиталното изкуство, уникална по рода си.
Разделен е на различни секции, в които присъстват всички теми от живота и фантастиката: Бъдещето, Природата, Арт инсталациите, Странните същества, Сътворението на света и дори приказна лаборатория, в която децата могат сами да творят.
Хроматична сфера, от Дигиталния музей в Токио, Япония
Рисунките им оживяват пред очите им чрез магията на дигиталните технологии.
Входът е около 32 евро, но е добре предварително да резервирате ден и час за посещение.
Когато зрителят става част от изкуството
Иновативните инсталации и образи се движат свободно из пространството и взаимодействат с посетителите.
Те се преплитат една с друга и създават усещането, че хората изграждат в реално време един безкраен и непрекъснато променящ се свят на изкуството.
Зрителите се потапят в красива вселена, в която всичко е свързано, а пространството и времето текат по различен начин.
Кои са създателите на TeamLab
Зад този приказен свят стоят специалисти от най-различни области: програмисти, инженери, математици, архитекти, CGI аниматори, уеб дизайнери, графични дизайнери, художници и редактори.
Създателите на TeamLab се събират през 2001 г. и формират международен арт колектив.
Тяхната съвместна работа обединява изкуство, наука, технологии и реален свят.
Чрез изкуството тази интердисциплинарна група изследва връзката между човека и света и търси нови форми на възприятие.
Изкуство без граници
Според философията на TeamLab хората разделят света на отделни единици и поставят граници между тях.
Техните проекти се стремят да надхвърлят тези граници и да покажат непрекъснатостта между човека, природата, времето и пространството.
Всичко съществува в една дълга, крехка и чудотворна непрекъснатост без граници.
TeamLab по света
Изложбите на TeamLab се провеждат в Ню Йорк, Лондон, Париж, Сингапур, Пекин, Мелбърн и много други градове.
Постоянни музеи и експозиции има в Токио, Шанхай и Макао, а нови пространства предстои да бъдат открити в Абу Даби, Пекин, Хамбург, Джеда и Утрехт.
Техни произведения са част от колекциите на водещи музеи по света, сред които Музеят за съвременно изкуство в Лос Анджелис, Asia Society Museum в Ню Йорк, Националната галерия на Виктория в Мелбърн и Amos Rex в Хелзинки.
Дигитален музей, Токио. Лотосови цветя се разпръскват и разтварят в света
Виж повече за автора Мария Радева тук
