С д-р Ди – позволих си непринудено да нарека нашата героиня – ще поговорим за избора, призванието, вдъхновението и каузите.
Тя цялата е пътуване и преживяване.
Било в дебрите на медицината и сложните ребуси за решаване. Било в поезията, където дори една на пръв поглед рутинна професионална конференция може да се превърне във вдъхновение за стих.
Като разнопосочна и многопластова личност д-р Диана Христова гостува в рубрика „Интересно“ с едно нестандартно интервю.
Много трудно е да обобщиш всички нейни интереси. А трябва ли?
Нека я разкриваме малко по малко.
Едно интервю-пътуване между медицината, поезията, Родопите, Франция и детските усмивки.
Отговорите ѝ са ясни, точни и мъдри. Понякога звучат като сентенции.
Защо избра медицината?
Въпрос: Защо избра медицината? Поезията ти е присъща – в мислите, чувствата и усещането ти за живота.
Д-р Диана Христова:
„Имах две мечти – музика и медицина. Избрах медицината, за да не се чувствам безпомощна пред страданието.“
Още една изненада – музиката.
Макар че какво се чудя? Поезията също е музика. Трябва да усещаш ритъма на словото и да умееш да го вплиташ в хармония.
Въпрос: Свирила ли си на музикален инструмент?
Д-р Диана Христова:
„За съжаление не свиря на никакъв инструмент, но пеех на всички училищни и общоградски тържества. Усетът за музика ми помага да разпознавам дихателните проблеми и без слушалка.“
За алергологията и доверието на децата
Въпрос: Кое те насочи към алергологията?
Д-р Диана Христова:
„Многото неизвестни в самата алергология.“
Въпрос: Защо малките пациенти са специални?
Д-р Диана Христова:
„Всеки от нас формира по някакъв начин светогледа на децата и ние сме длъжни да не засягаме по никакъв начин детското доверие.“
Доброволец в COVID отделение
Въпрос: Защо още в началото се записа доброволец в COVID отделение?
Д-р Диана Христова:
„В пика на заболеваемостта имаше нужда от лекари доброволци. Не е тайна, че малко хора се осмеляваха да се доближат до вирусоносители.
Необичайната ситуация е проверка за професионализъм, човечност и морал.“
Кога започна да пишеш стихове?
Въпрос: Кога започна да пишеш в рими?
Д-р Диана Христова:
„Не помня от кога датира „Зелената тетрадка“, в която трябваше красиво да преписвам детските си четиристишия.“
Въпрос: Кое може да те вдъхнови?
Д-р Диана Христова:
„Нюансите, детайлите, които предизвикват размисъл. Необичайното в обичайното.“
Въпрос: Щастието, а страданието?
Д-р Диана Христова:
„По-скоро разочарованието и страданието търсят отговори. Щастието само се изразява.“
Въпрос: Пречи ли ти емоцията в ежедневието на лекар?
Д-р Диана Христова:
„И да, и не. Това е връзката лекар–пациент.“
Родопите като вдъхновение
Подбрах няколко стихотворения, свързани с присъствените и духовните пътешествия на д-р Ди.
В тях няма конкретно географско място, но магнетизмът на Родопите и светилището Татул ясно присъстват между редовете.
„В Родопите се чувстваш свободен и духовно извисен“ – споделя младата жена.
Аз мога
Аз мога , когато поискам,
да бъда стихия във кротка вода
и, когато се чувствам най- силно притисната,
да запазя цветята във мойта душа.
Мога да танцувам с вихрушка
буреносната истина,
в ритъм понесена, с боси крака,
и да пазя безшумно сърцето си цяло,
светлината в усмивката, топлината в гласа.
И повярвай, аз мога, просто поискам ли,
да полея живот само с капка вода,
да топя ледове със любов независима
и да търся доброто във всяка искра.
На пръсти стъпвам
На пръсти стъпвам,
тихо е, ще чуеш
в гърдите сърцето как тупти.
Събудиш ли се,
бързо ще нахлуе
рояк несбъднати мечти.
Заспивай, приказката да не свърши.
В съня ще идвам,
после ти, нощта
в деня щом се прекърши,
ще ме изпратиш
с първите зори.
Лион, Франция и срещата на Сона и Рона
Въпрос: Припомни ни пътуването до Франция, след което още в самолета пишеш стихове.
Д-р Диана Христова:
„Звездите“ е създадено в самолета по пътя към Лион.
Звездите
Звездите нощем слизат на земята
сред хилядите звездни домове,
в прозорчетата, сгушени във мрака,
разливат топло своите цветове.
И мрежи лъскави оплита
във гъста плетка струйка светлина,
на паяжини пръснати се скита
от уличните лампи светлина.
Разсъмва се. Земята се облича
във светла рокля, дневна белота,
и слънцето усмихнато наднича,
на звезден прах разпръсва то нощта.
Лион е градът, където се срещат реките Сона и Рона.
Д-р Ди споделя:
„Според легендата Рон бил митичен мъж – силен, бърз и своенравен, а Сона олицетворявала нежната и добродушна жена. Двете реки се сливат в Лион. След първоначалния досег правят опит да се разделят, но скоро отново се събират в едно.“
Сона и Рона
Когато Рона посреща Сона
и вплита пръсти в нейните ръце,
в юмрук се срещат с шумящи пръски
водите им от други светове.
И ветрове се гонят, в бяг препускат
на път към речните им брегове,
неопитомени още не допускат
милувката на чуждото сърце.
Градът притихва, нощ се стича
и в мрак потъва до нозе,
след миг на свада непривична
реките му подават си ръце.
Потичат редом, светло се обичат
в прегръдка топла, на криле,
със думи кротки в нещо се заричат,
във вените им синя кръв тече.
За прошката и свободата
Лично на мен много ми допадна стихотворението „Прошка“.
Снимката към него е поразителна – една крехка млада жена в пълно бойно снаряжение до дърво с разлистени зелени клони.
Прошка
От днес във утре дните се преливат,
простил ли си, свободен ще вървиш
и въглените в тебе ще изстиват,
стихийно вече няма да рушиш.
Гневът е тайнство от ония,
които те прояждат без следа,
готов у всеки да се свие
молец, живеещ в тъмнина.
Прости, сълзите ще измият
просмуканата тягостна тъга,
палач и жертва са едно, а крият,
но с времето разменят си реда.
Да надмогнеш себе си. Да простиш. Да продължиш напред без товара на гнева.
Все теми, които звучат еднакво силно и в поезията, и в живота.
„Приказка за алергените“ – малка книжка с голяма кауза
Последният проект на д-р Диана Христова е детската книжка „Приказка за алергените – думички в рими за микроби недоловими“, талантливо илюстрирана от художника Пако Василев.
Един важен факт, който самата авторка едва ли би подчертала:
Първото издание е финансирано със собствени средства и подарявано на децата, посетили кабинета ѝ.
Като майка на вече пораснало алергично дете и човек, който добре познава тази тема, мога само да аплодирам подобна кауза.
Как се роди идеята?
Д-р Диана Христова:
„Малките ми пациенти ме провокираха да измислям сюжетно-ролеви игри, за да проведа тестуването. За моя изненада, запомняха всичко и при следващо посещение сами започваха да разказват и да ме питат: „Ще ме рисуваш ли пак?“.“
Как да се преборим със страха?
Въпрос: Как да се преборим със страха у малки и големи?
Д-р Диана Христова:
„Като го профилактираме още в детството и не му позволяваме да расте и пуска корени.“
Въпрос: От къде черпиш вдъхновение?
Д-р Диана Христова:
„От действителността.“
Въпрос: А сега накъде?
Д-р Диана Христова:
„Нова приказка за деца.“
Раздавам от себе си смело
Мислех да сложа точка на интервюто, когато прочетох стихотворението „Раздавам от себе си смело“.
Сякаш самата д-р Ди застана пред мен.
А когато свършат парченцата?
Вероятно ще създаде нови.
Раздавам от себе си смело
Раздавам от себе си смело,
отчупвам парчета душа
и стъпвам по нишка умело
по пътя към свойта зора.
Какво ще ми вземат ръцете,
протегнати в мойта съдба,
в юмрук стиснали двете
поредната дажба храна.
Но чуждият огън угасва,
щом вие нямате плам,
жаравата пари, ужасна,
когато езикът е ням.
Какво ще събираш във шепи?
Отломки, разбити без свян.
Поел си по чужди пътеки,
унесен във някакъв блян.
Какво ще ми вземат ръцете,
посегнали в чуждия храм?
И взимайте, искайте, имайте,
от парчетата пак ще създам.
Благодаря сърдечно, че ми подари късче от себе си и от времето си.
За мен е чест.
Щастлива съм, че те познавам.
Имам надежда за България, която понякога угасва, дори не тлее.
Но когато срещнеш човек като д-р Диана Христова – лекар, поет, доброволец и човек с кауза – започваш да вярваш, че има утре.
Пазете себе си и ближния.
Виж повече за автора д-р Диана Христова тук
