Burj Al Arab – арабски разкош, пясъчна буря и вкусове от приказките
По време на престоя ми в ОАЕ точно преди планираното посещение в 7-звездния хотел „Бурж Ал Араб“ ни застигна пясъчна буря.
За миг целият Дубай се покрива с фина пелена… Нищо не се вижда, като в мъгла, само че не от влага, а от хиляди жълти песъчинки.
Обикновените пясъчни бури могат да продължат няколко дни, но ние имаме късмет. Бурята застига града надвечер, когато вече сме се прибрали в нашия хотел след натоварена програма, вилнее цяла нощ и сутринта продължава до към 16 часа.
Когато приключва нашият разточителен обяд, вече е слънчево и ясно, но всичко е покрито с пясък. Градът много бързо е почистен и отново блести.
В уречения час идва кола и от фоайето ни взема директно. По пътя почти нищо не се вижда.
Пристигаме в „Бурж Ал Араб“ и не успяваме да го разгледаме много отвън, но имаме възможност поне няколко пъти след това да го видим и снимаме.
Всички служители, които работят на открито, са с маски и с увити глави.
Да, действително е един от символите на Дубай и една от най-фотографираните сгради в ОАЕ.
Прилича и отвън, и отвътре на корабно платно. Ще се убедите сами.
А сигурно сте били вече в ОАЕ. Популярна дестинация. Още повече че има удобни директни полети от София до Дубай.
Арабски разкош от приказките на Шехерезада
Всичко е потънало в арабски разкош от приказките на Шехерезада.
И тук идва един от онези факти, които човек трудно си представя: около 1790 квадратни метра от интериора са покрити с 24-каратово злато.
24 карата!
Еха…
Кристални огледала. Два шпалира ескалатори, а край тях – уникални аквариуми, които се простират по диагонал през етажите и представят морския свят. И много водоскоци.
Отстрани на хотела, на 212 метра височина, има хеликоптерна площадка.
През 2005 г. тя се превръща в необичайно тенис игрище за приятелски мач между Роджър Федерер и Андре Агаси.
През 2004 г. пък голфърът Тайгър Уудс прави няколко удара от същата площадка и изпраща топките си в Персийския залив.
Трудно е да се измисли по-дубайска сцена.
Любопитни факти за Burj Al Arab
Висок е 321 метра и се издига върху изкуствен остров на около 280 метра от брега.
Сградата е известна със своята характерна мембранна фасада, която наподобява огромно корабно платно и се превръща в един от най-разпознаваемите силуети на Дубай.
Строежът започва през 1994 г., а хотелът посреща първите си гости на 1 декември 1999 г.
Често го наричат „7-звездния хотел на Дубай“. Това обаче е популярно журналистическо определение, а не официална хотелска категория.
Уникалната сграда е построена върху изкуствен остров, свързан с брега чрез тесен мост, който минава над водната повърхност.
Ресторантите Al Muntaha и Skyview Bar се намират високо над Персийския залив и разкриват впечатляваща гледка към Дубай.
А Al Mahara е прочутият ресторант с огромен аквариум и морска тематика, който създава усещането, че вечерята се случва под водата.
До него се стига чрез асансьор, който създава впечатлението за пътуване с подводница.
Нашата дегустация е на първия етаж, с предполагаема прекрасна гледка към самия залив, но за съжаление навън вилнее пясъчната буря.
Това пък си има своето очарование.
През огромните стъкла от време на време мъжделее синевата като мираж – с усещането, че сме върху водата…
Хотел като корабно платно
Любопитен е фактът, че погледнат откъм морето, силуетът на хотела – основната вертикална конструкция и кръстосаните елементи на ресторанта и бара високо горе – създава интересна геометрична композиция.
В „Бурдж ал Араб“ няма стандартни хотелски стаи. Настаняването е само в апартаменти, като най-малките са с площ около 170 квадратни метра.
Но да продължа с интериора, който е невероятен.
Казват, че фоайето е първото впечатление за един хотел и то трябва да бъде неповторимо.
Да, има тонове цветя. Отлично аранжирани.
Вратите на асансьорите са оформени в арабски орнаменти, наподобяващи стилизирани цветя. В тоалетните има живи орхидеи и безупречно бели, меки, памучни хавлиени кърпи.
Че има парфюми, сигурно е излишно да пиша.
От вътрешната страна има балкони като надути малки платна. Или като бели вълни. Или като спуснати дипли на корабното платно.
Невероятна конструкция и гледка.
Архитект и инженер на проекта е британската консултантска компания Atkins, а построяването му е поверено на южноафриканската компания Murray & Roberts.
Три години отнема построяването на изкуствения остров и по-малко от три години – изграждането на самата сграда.
Уникалните сгради в ОАЕ се строят с нестандартни за света срокове.
Всички известни световни марки за дизайнерски бижута присъстват във фоайето. Продавачите са отзивчиви и всеки посетител може да разглежда и да пробва бижутата.
Много камъни, много злато…
Както го обичат в Ориента.
А сега: към масата
В ресторанта ни посреща екипът тайландци – и готвачите, и келнерите.
Казват, че са едни от най-добрите кулинари. Всички са в безупречни тъмночервени униформи. Всичко е в този тон. Мекият мокет, в който потъват краката. Всичко е съчетано със злато.
Масите са червени с блестящи бели салфетки и чинии. Има аранжирани красиви живи цветя. Нищо изкуствено.
Задължително е официално облекло. Изобщо във фоайето не може да се влезе неглиже.
Обядът е на блок маса. Ястията, които дегустираме, са не само, но предимно арабски.
Царството на салатите и арабската кухня
На отделни раздели са подредени поне 20 вида салати.
Зеленчуците са примамливи и прекрасни, а как са аранжирани!
Следва цял раздел с морски дарове – различни видове салати и плата, подредени с тях.
Рибни ястия.
И огромен раздел на арабската кухня: кускус, ориз – поне 10 вида, кебапи в топли съдове или къкрещи, пилаф – поне няколко вида…
А десертите… те са върхът
Като се започне от плодове, знайни и незнайни, до поне 30 вида десерти – познати и непознати.
Кадаиф, арабски палачинки, невероятни баклави, кремове, от които познавам само крем карамел, катаеф, няколко вида курабии, обилно напълнени с различни видове ядки, сиропирани и сухи сладки.
Яли ли сте Кодрит Кадир?
Най-просто казано – крем карамел върху сиропиран какаов блат.
А Halawet El Jibn – това са сладки рула със сирене.
Имаше и европейски десерти с много шоколад, но тях не погледнах…
А фурмите…
О, те са цяло царство. Но за тях – друг сюжет… Не съм предполагала, че може да съществуват толкова купища видове фурми.
Кафе, подправки и още вкусове
Арабското кафе е история. То се приготвя с кардамон и ароматни подправки и има съвсем различен характер от кафето, което познаваме в Европа. Но за него също ще пиша отделно.
Пазарът им за подправки е уникален…
Там човек може да се загуби.
На мене лично ми става лошо от толкова силни и остри миризми… Цели чували с подправки. Но и това е предмет на отделна тема.
Струваше си
Заслужаваше си да се посети хотелът и да се опита невероятната кухня.
Е, човек не е в състояние да опита всичко, а и не бива.
Нека остане и за друг път.
И ако след всички тези кулинарни шедьоври не ви се хапва някой десерт или вкусен пилаф, значи не съм успяла.
А ако съм успяла: запретвайте ръкави и кулинарствайте…
Вижте повече за автора Мария Радева тук
