Виена е добре позната на поколения българи
Имперска столица, град на музиката, архитектурата и изящния градски живот. Но познаваме ли я наистина?
Журналистът и пътешественик Елена Геловска ни отвежда извън утъпканите туристически маршрути. Сред необичайни сгради, градски истории, скрити забележителности и малки човешки жестове тя разкрива една различна Виена – спокойна, достъпна и изненадващо близка.
Фотографиите са заснети от екип приятели в необичайно време – между пандемия, карантина и терористичен атентат в австрийската столица.
Насладете се на един различен поглед към града на валса
Непознатата Виена отвъд туристическите маршрути
След като изстрелите на терориста огласиха центъра на Виена вечерта на 2 ноември, а властите наредиха посетителите на заведенията, концертните зали и театрите да не напускат помещенията, докато върви операцията по обезвреждането, градът показа характер.
Музикантите продължили изпълненията си, за да успокоят зрителите, а управата на петзвездния хотел
„Захер“ спонтанно предложила на гостите и служителите си да пренощуват на място.
Мисля, че именно заради тази човещина, проявявана при всякакви обстоятелства, австрийската столица години наред е определяна като един от най-добрите градове за живеене в света.
Имперският град, градът на сецесиона, на Моцарт, Бетовен и Щраус, е и едно от най-приветливите места за туристите.
Дори с ограничен бюджет човек винаги може да намери какво да прави – концерти на открито, фестивали, прожекции, плажове
край Стария Дунав, безкрайната Виенска гора и малките винарни сред лозята.
Виена е сред най-посещаваните европейски столици от българите. Затова ми се иска да споделя някои по-малко познати детайли от нейната приветливост и достъпност, открити по време на моите безцелни разходки из улиците и площадите.
Как се прави виенска торта
Напълно безплатно можете да наблюдавате как работят сладкарите в кухнята на легендарната сладкарница „Демел“ (Demel).
Тя се намира на метри от двореца „Хофбург“ (Hofburg), на една от най-старите улици в града – „Колмаркт“ (Kohlmarkt).
Според легендата именно тук през 30-те години на XIX век е чиракувал Франц Захер.
По-късно между „Демел“ и „Захер“ (Sacher) се водят дълги съдебни битки за прочутата торта, но днес двете сладкарници съжителстват миролюбиво.
Всеки посетител може свободно да премине към стъклената преграда на кухнята и да наблюдава работата на сладкарите толкова
дълго, колкото пожелае.
Асансьор без спирка във Виенското кметство
Малцина туристи намират време да влязат във Виенското кметство (Rathaus), въпреки че ежедневно минават покрай него.
Там се намира един от най-любопитните асансьори в Европа – без врати и без спиране. Двете кабини се движат непрекъснато в противоположни посоки, а скоростта им позволява спокойно качване и слизане в движение.
Освен това всеки понеделник, сряда и петък се организират безплатни обиколки с екскурзовод.
Още една държава в списъка на туриста
Само на няколко минути от входа на Пратера (Prater) се намира една от най-странните атракции на Виена – държавата Кугелмугел (Kugelmugel).
Оранжевата сферична конструкция е обявена за независима държава през 70-те години на ХХ век от местен ексцентрик, който водил дълга битка с властите за правото си на строеж.
Днес „държавата“ е популярна спирка за любопитните туристи.
Колко прави 22:7
Подлезът на площад Карлсплац (Karlsplatz) крие едно необичайно произведение на изкуството.
От 2006 година върху огледална стена непрекъснато се изписват цифрите след десетичната запетая на числото Пи.
Инсталацията е част от проекта „Фактоид“ (Factoid) на канадския артист Кен Блум. Чрез математически модели той представя различни социални, културни и научни факти за света и за Виена.
Това е само един от многобройните примери как изкуството в австрийската столица присъства навсякъде около нас.
Най-малката къща във Виена
На ъгъла на улиците „Бурггасе“ (Burggasse) и „Брайтегасе“ (Breitegasse) се намира най-малката къща във Виена.
Площта ѝ е едва 14 квадратни метра, разпределени на два етажа.
Построена през 1872 година, тя и до днес функционира като часовникарско ателие на фамилия Шмолгрубер.
И най-голямата
Виена е дом и на една от най-дългите жилищни сгради в Европа – „Карл-Маркс-Хоф“ (Karl-Marx-Hof).
Построена между 1927 и 1930 година, сградата е дълга 1100 метра.
За да се премине от единия до другия край, са нужни няколко спирки с трамвай.
Комплексът е символ на социалната жилищна политика на града и продължава да впечатлява със своите мащаби и поддръжка.
Апартамент в резервоар за газ
Една от най-успешните трансформации на индустриално наследство във Виена са Газометрите (Gasometer).
Четирите огромни газохранилища от края на XIX век днес приютяват жилища, магазини, ресторанти, киносалони и културни пространства.
Свързани са с остъклени пасажи и са пример как старите индустриални съоръжения могат да получат нов живот.
Хора, къщи, салтанати
Заглавието на този текст е заемка от безсмъртния „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов.
И всъщност с тези три думи сякаш е казано всичко за Виена.
Първо са хората – онези, които в нощта на атентата останаха заедно и запазиха спокойствие.
Следват къщите – сградите, които не падат под напора на времето, а получават нов живот и нов смисъл.
И накрая са салтанатите – дворците, парковете и архитектурните детайли, които придават стил, чар и достойнство на този толкова човечен град.
Вижте повече за автора Елена Геловска тук
