С коя страна да започна рубриката „Европа“?!
Спонтанно реших: с Албания. Да, с Република Шкипърия (Shqipëria), защото страната се намира в Южна Европа, в югозападната част на Балканския полуостров.
Спонтанно се организира и моята екскурзия до Албания. Беше един горещ август през 2015 г. Точно бях омъжила дъщеря си и имах нужда от почивка. Обадих се на приятели, но никой не искаше да дойде с мен при шиптърите. Решиха, че съм твърде смела и рискувам. Като не иска никой да идва, мога да отида и сама. Започнах да ровя с коя фирма да пътувам, защото определено не е за сама жена, и попаднах на Лили Душкова и фирма „Алиса Турс“.
От дума на дума се оказа, че моя много близка приятелка ще бъде нашият водач – София Николова. Ето компания и повод да бъдем заедно, което не се беше случвало от студентските ни години…
София е опитен екскурзовод и нейният професионализъм допринесе за чудесното прекарване и за разрешаването на неочакваните неприятности, които ни се случиха.
Анотацията на програмата гласеше: живописната Албания – „Земята на орлите“, и Македония – „Земята на комитите“! На втората част няма да се спирам.
На път към Албания – през Македония
Тръгнахме рано в зори от паркинга на катедралата „Св. Александър Невски“. Бях настанена като ВИП персона зад шофьора, на единична седалка, а до мен собственичката си остави чантата. Каза няколко думи и тръгнахме. Поглеждам на седалката: плик, издут със солидна сума пари… Развиках се, спряхме автобуса и извикахме Лили Душкова да си вземе плика… Щеше да ми излезе ваканцията чист бонус! С почерпка в допълнение…
Пътят не е дълъг – 536 км, но магистралата е само до някъде. През останалото време е високопланинско шосе с две платна, остри завои и изкачвания. София – Охрид – Дурас или Дуръс (изписват го и по двата начина) – го взехме за един ден.
Разбира се, по пътя се отбихме в култовото заведение „Мекиците от Странджа“. Представете си една огромна мекица, току-що опържена, с парче домашно сирене и айрян от истинско краве мляко. А край теб – джаз музика и основно се говори на турски?!
Оттук насетне селищата рязко се променят – красиви къщи с колони, явно тук те са на мода, поне 3–4 нови джамии и развято албанско знаме, а сме в Северна Македония… Видях много забулени жени. В шок съм.
Минаваме Охрид и пред нас с пълната си красота се разстила езерото. Наистина е едно от най-красивите и най-дълбоките в Европа. (Охридското езеро е най-дълбокото на Балканския полуостров, с максимална дълбочина около 289 метра.) Заобиколено е от планини и е разделено между Северна Македония и Албания…
София много експедитивно и експертно ни превежда през границата. Нямаме никакви проблеми. И тук започват изненадите.
Албания – страната на контрастите
От предварителните ми проучвания очаквам противоречия и изненади.
Веднага след границата спираме и се „любуваме“ на бункерите. Целият баир е осеян с тях. По времето на дългото управление на Енвер Ходжа (Enver Hoxha) Албания е била превърната в огромна отбранителна система. По негово нареждане са построени стотици хиляди бункери (по официални оценки – над 170 000), разпръснати из цялата страна. Причината е постоянният страх на режима от нападение отвън – от световния империализъм и външните врагове. Идеята е била населението да може да се укрива и да се отбранява. Сега бункерите ги разрушават и продават арматурата за скрап. Но явно са толкова много, че ще има поне за още 100 години.
Следва контраст – очаквах силно строителство на джамии, забулени жени и върл ислямизъм… Оказа се, че албанците са изключително толерантни към религиите и че религиозната принадлежност не е водеща за националното им самосъзнание. По време на комунистическия режим религията е забранена, а през 1967 г. Албания е обявена за атеистична държава. Днес в страната има мюсюлмани, православни християни, католици и хора, които не се определят като религиозни. Има много смесени бракове между мюсюлмани и християни.
Албанците са със силно изразена национална и най-вече родова принадлежност. Например тук вендетата е много по-страшна, отколкото при италианската мафия. Изобщо толкова интересни неща за една абсолютно непозната страна…
Да, тук става дума за кръвнина до заличаване на рода. Ако единият род убие някого от другия – защото според старото обичайно право законът е „око за око, зъб за зъб“ – не се подбира, може и момичета да загинат. Има деца, затворени с години по къщите, защото навън ги чака сигурна смърт.
Разказаха ни, че Енвер Ходжа е решил много сурово този проблем с вендeтата – според разказа на екскурзовода е въвел жестоки мерки срещу двата враждуващи рода, стигащи дори до наказания със смърт. Историята, която чухме, беше, че представители на двата рода били заравяни живи. Не мога да потвърдя конкретнrs разказ, но е факт, че по време на управлението на Ходжа кръвната мъст е била силно потисната. След падането на режима някои от старите обичаи отново се възраждат… Уви.
Така че „комунизмът по албански“ е донесъл май повече положителни, отколкото отрицателни моменти в развитието на албанското съзнание.
Още с влизането си поразява моделът коли – тук се признава само „Мерцедес“. Няма значение на колко години е, важното е да е „Мерчо“. И количеството автомивки! Че имат вода, много е ясно – където копнеш, блика вода. Планински район, но такъв култ към това да си поддържаш колата чиста другаде не съм виждала. От границата и през цяла Албания може би „на всеки километър“ има автомивки. Те обикновено представляват един маркуч, често посред нищото. Клиентът спира и отнякъде изниква младеж да му мие колата.
Пътищата, особено асфалтираните, са от близките 5–8 години. Но активно се строят, и то добре, с качествен и достатъчно дебел асфалт. Виж, откъм култура на кормуване са много далеч. Явно отскоро карат коли. А пешеходците дават много „фира“ – постоянно. Не са дисциплинирани: пресичат както и където им падне. И май на място си остават… В Тирана има и пешеходни пътеки, и надлези, но не ги признават. Пресичат си по средата на четирилентовите магистрали… И трагичните резултати са налице. За седмичния ми престой видях два случая.
Един своеобразен свят, дълго време изолиран… Но за съжаление възприемат скоростно лошото. Например: страхотно замърсяване, безразборно строителство, свръхзастрояване и скоро от чистата им природа и девствената плажна ивица няма да остане нищо. Къщите са нови, като наколни жилища. Първият етаж е необитаем, защото не обичали да са до земята. Нали са орли… Нагоре – красиви, с ярки цветове, измазани, с PVC дограма, красив двор. И извън имота – пълно с боклуци…
Повечето албанци, особено младите, работят в Италия. Но парите си влагат у дома, връщат се.
Дуръс – първите впечатления от албанската ривиера
И така, след толкова информация и колоритни впечатления стигаме до Дуръс. Нашата цел е крайбрежната ивица, където се настаняваме в хотел „Елба“.
И тук започва веселата част. Всички са в този хотел, само ние двете със София се оказваме в ситуация, в която две стаи са непочистени, и ни предлагат в отсрещния блок два апартамента. Оказва се, че апартаментите са потресаващи: след къпане банята в моя се наводни, а при Софи не работеше тоалетната… Пардон, грешка, климатикът течеше и наводни апартамента…
Изобщо изкарахме една кошмарна нощ, но решихме, че от утре ще сме в „хубавия“ хотел…
На сутринта се оказа, че нашите спътници са в потрес от хотел „Елба“ – кой няма мрежа, на друг казанчето е разбито, трети няма душ и т.н., и т.п. Както управителката и собственичката говореха някакъв език, изведнъж забравиха всичко. Извикаха едно момче, което уж поназнайвало български. Оказа се, че само поназнайва…
И така, понеже беше събота, а партньорите на „Алиса Турс“ бяха неоткриваеми… Но София се справи. В крайна сметка спахме още една вечер в този кошмар и на следващия ден ни заведе в другата част на крайбрежната ивица, в чисто нов, току-що открит четири- или петзвезден хотел. В Албания няма нашата европейска категоризация на хотелите – слагат си звезди както им хареса. Четири-пет звезди е по моя оценка.
В него имаше интернет и всичко, каквото си поискаш. Разкошен частен плаж и прекрасни басейни… Така вече бяхме готови за почивка и албански приключения. Позитивно!
Ривиерата им е уникално красива. Морето е плитко, поне 100 м навътре. Пълно с хотели, опитват презастрояване по наш почин. Засега добре се справят. Откъм канализация също в най-скоро време, ако не предприемат крути санитарни мерки, ще са като Черно море. А тук е Адриатика
Знаете за последните напъни да се присвои известен остров от голяма световна сила и за единството на народа срещу тази експроприация…
Нали си спомняте какво се случи през бурното лято на 2026 г.?
Остров Сазан (Sazan), едно от природните съкровища на Албания, се оказа в центъра на международен инвестиционен интерес. Джаред Къшнър, зетят на американския президент Доналд Тръмп, чрез своя инвестиционна компания планира луксозен туристически комплекс на острова. Идеята предизвика бурни протести в страната. Хиляди албанци излязоха на улицата с искане да бъде защитена природата им и да не се допуска превръщането на това красиво кътче в поредния луксозен курорт.
…………….
Лакомо парче е страната.
Продължението следва „Градовете в „Страната на орлите“
Вижте повече за автора Мария Радева тук
