Второто Камино или когато Пътят отново те повика
Между първото и второто Камино има 7 години. Защо тръгнах отново на път?
С партньорката бяхме решили да го направим отново след време. Така се случи, че с нея не можахме да го осъществим. И след време съвсем случайно щяхме да ходим на разходка в гората с Антония – лекарката. Тя спомена, че няма подходящи обувки и я заведох за туристически. От дума на дума й разказах за Камино, за Пътя и че от личен опит знам всичко за подходящите обувки. И изведнъж тя спонтанно предложи да отидем заедно. А аз като че ли само това и чаках.
За мене Пътят изостря сетивата…. Той е преди всичко духовен. Един месец си в рая, сам със себе си.
„Ангелът на Камино“ – човекът, който помага по Пътя
А моята приятелка нарекоха Ангелът на Камино. Да, тя е лечителка и помагаше на всички. Носеше цяла торба с лекарства. Това е нейното призвание – да облекчава физическото страдание. От човек на човек, всички пътуващи по това време научиха за нея. И така я кръстиха, дадоха й ново име.
Срещнахме един бразилец с колело. Носеше си го на рамо. Оказа се, че веригата жестоко е наранила крака му, той не обърнал внимание и раната се възпалила. Доктор Антония за 3-4 дена го оправи. И славата й се разнесе. Помагаше с мехлеми при натъртвания, протривания, възпалени мазоли… Дори на един човек със сериозен сърдечен дискомфорт му разказа как да спи, за да не чувства тежест. Успокои го и той довърши пътуването си много по-уверен, сигурен и спокоен.
Камино и книгата, която се разбира със сърцето
Кой ли не е минал този път… Бях чела книгата „Дневникът на един маг“ /Или „Поклонничеството“ на Пауло Куелю. Но някак си не й обърнах нужното внимание. След второто ми дълго пътуване, препрочетох книгата отново и я разбрах със сърцето си.
Началото на историята – 1986 г.. Куелю започва инициацията си в ордена Regnus Agnus Mundi (RAM), на която той впоследствие се проваля. Тогава го съветват да поеме Пътя на поклонничество по Странния друм към Сантяго, за да намери меча, символ на приемането му като член на RAM. Той започва пътуването си с водач, също член на RAM, познат с прякора Петрус. По време на пътуването Петрус му показва упражнения по медитация и го запознава с някои от практичните елементи на западната мистична мисъл и философия, учи на любов към ближния и нейните форми. „Дневникът на един маг“ е издадена на 38 езика. В книгата Пауло Куелю описва единадесет RAM ритуали, на които писателят се учи, за да му помогнат по неговия духовен път.
Всъщност по пътя, с преживяванията, творецът Куелю осмисля простотата на живота и започва да го разбира.
Изчетох книгата отново и започнах да я разбирам.
Да извървиш Камино пеша – да видиш невидимото
Много хора минават пътя с колело. Но според мене, има огромна разлика между извървяването и преминаването му.
Пеша, ти се вглеждаш в детайлите: тревичките, дърветата, цветята. Споделяш цветните дъги. Наквасваш устата си със сливи, подобни на кайсии, береш круши – минаваш, откъсваш си плод. Топиш си краката в рекички и ручеи. И мисля, че пешеходният тур има голямо бъдеше за поклонническия туризъм.
Бургос – градът на гостоприемството и неочакваните срещи
А вечерта нашата нова приятелка ни разведе из Бургос. Покани ни на ресторант. Тя е преводачка в съда. Превежда на закъсали българи.
Бургос толкова ни хареса, че останахме още един ден… Ето това е при пътуването. Спонтанно и не планирано.
За мене Камино е пътуване към себе си и към другите. Преоткриване, споделяне. Да намериш нови неща в себе си и другите за тебе.
Сантяго де Компостела още краят на Пътя, където започва празникът
А Сантяго де Компостел е много интересен град. Но за мене е град на живота. Това е краят на Пътя, където започва Празникът. Възприемам го като град на купона. Пълно е с млади хора. В 11 часа е месата за всички, които са минали маршрута. Четат се държавите, от където са пилигримите и се раздават сертификатите. Исках да остана в града, да го разгледам и да си почина. Имах нужда от заслужен отдих и забавления. Но трябваше да се прибирам. Поводът беше важен.
Предстоеше рядък празник за световната художествена гимнастика, на което бях поканена и с цялото си същество исках да присъствам.
Илияна Раева беше успяла – за първи път от 30 години – да организира световно първенство в София, в Арена „Армеец“. Тя беше издирила и насрочила среща на всички световни шампионки и треньорките им по „земното кълбо“. Беше приготвила невероятни изненади.
Изключителен повод. Бързах да се върна и приключих една седмица по-рано моето пътешествие. Антония остана.
Камино е свобода – да живееш в настоящия момент
За мене Камино е свобода.
Да нямаш предварителен, начертан план, да не се натоварваш къде ще спиш и какво ще ядеш. Просто вървиш – средно между 20 и 40 км. Да усетиш мига.
Да започнеш разговор с приятел и никой да не ти пречи, да не те прекъсват… Да се наприказваш или да помълчиш. Да решиш да минеш само 2 км, защото си видял страхотна кръчмичка или някаква забележителност и да й посветиш времето си, ей така.
Аз не знам къде вървя. Никога не проучвам и не тръгвам с подготвен списък. Тръгвам с приятел, който се е погрижил. А аз се наслаждавам на пътя, на красотата по него, свободата, времето за себе си.
Дори не снимам. Чак на 15 ден, когато видях слънчогледите, извадих за първи път фотоапарата…
Толкова ме бяха впечатлили. Затова ги споделям. Тук всеки е надписал каквото му хрумне: името си, или буква, оставил пожелание или просто е нарисувал сърце. Споделил е частица от себе си. Нетрайна. Преходна. Върху един слънчоглед….“
Благодарност към автора – вдъхновение за свое Камино
Бележка от редактора
Мила Таня, изключително съм ти признателна за увлекателния и интересен разказ. За споделеното преживяване и красивите снимки.
Благодаря за участието! За мене беше празник да бъдеш мой гост. Надявам се и читателите да го четат с удоволствие. И да се вдъхновят за „свое“ Камино….
Вижте повече за автора Таня Ставрева тук
