Село Ъглен – любопитна история и магията на буквата Ъ
Както обикновено се доверих на „По планини и гори“ начело със Станой Арабаджиев. В рубриката „Препоръчани фирми, с които съм пътувала“ може да прочетете за интересната личност Тони – както той се представя, „за приятели“.
Малко граматика, която винаги е любопитна и занимателна – буквата Ъ,ъ – „ер голям“ е 27-а в българската азбука. Няма име, което да започва с нея. В руския език се нарича „твёрдый знак“ – твърд знак, а в сръбския – „дебело їер“.
В другите граматики, които пишат на кирилица, не я използват, макар че имат нарочни букви за звука Ъ.
В българския език има едва няколко думи, започващи с гласната Ъ: ъглест, ъглов, ъгловат, ъгломер, ъглополовяща, ъгъл.
И ето я табелката с името. Весела и жизнерадостна. Да ме радва графит… ☺
Къде се намира село Ъглен и какво впечатлява туристите
Селото е недалеч от Луковит, на около 122 км от София. Намира се между Плевен и Ловеч и, понеже хората – макар и само 799 жители – имат работа, къщите тук са красиви: измазани и спретнати.
Порази ме циганската общност – чисти домове с PVC дограма, модерно облечени хора. Значи има и такива цигани! Аз народите и расите си ги наричам както си е редно и не смятам, че това е обидно или дискриминиращо.
Влизайки в селския хоремаг, случайно се заговорих с продавачката – млада жена, оказала се дъщеря на кметицата. Тя сподели, че тук циганите не крадат, не просят и не създават проблеми. Хората имат работа и инвестират в дома си – чист и подреден.
Скалният мост „Дупката“ – природният символ на Ъглен
Ето го и скалния мост „Дупката“. Под отвора му има дълбок вир и през лятото местните юнаци обичат да скачат в него.
Феноменът „Слончето“ и скалните чудеса край река Вит
Изваяни от вятър и вода, причудливите скулптури са разположени на десния бряг на река Вит, непосредствено до първите къщи на селото.
Случихме на топло и ясно време, за да се насладим на „меките“ завои на река Вит. Огря ни слънце и нямаше скърцане на сняг. Тръгнахме от София в 7 сутринта при минус 11 градуса, но времето ни се отблагодари с ведрост и прекрасна природа.
Туристически емоции и приятни срещи по маршрута
Запознах се с „патрончето на туриста“ – идейна спътничка беше направила за всички в групата. Много мило. Само изглежда колаген. Вътре е „огнена вода“. Благодаря за оригиналната идея и добрата ракия…
Пещера „Човешката“ – трагичен спомен от турското робство
Много малко спомени и история намерих за зловещата пещера. Местният краевед ни разказа неговата версия, а нашият водач – малко по-различна.
Пещерата в местността „Селището“ пази барелефи с имената на изгорените и задушени живи българи, потърсили спасение в нея. За да избегнат зверствата на поробителите, селяните се скрили в пещерата заедно със старци, жени и деца.
Случайно пукнала пушка и ги издала. Според едни източници башибозукът запушил входа със снопи, а според други – това направила редовната турска армия при изтеглянето си след обсадата на Плевен.
Около 16 човека се опитали да излязат през един от отворите, но били съсечени.
Днес потомците свято пазят паметта на местните жители.
„Червената стена“ – впечатляващата панорама над река Вит
След размисъл, натъжена, продължавам към горния ръб на внушителния скален венец „Червената стена“, надвиснал над брега на реката.
Пещера „Очилатата“ – лабиринти, прилепи и приключения
Ето я „Очилатата“ пещера. Има доста лабиринти. Ние сме въоръжени с челници, което не ми пречи да си ударя главата поне на две места.
Натъкнахме се и на прилеп, но не успях да го увековеча…
Температурата в пещерата е поне 10 градуса – сухо и топло.
Разходка по каньона на река Вит и скалните корита
Разходката покрай реката е приятна. Пътеката лъкатуши край естествени пещери и причудливи скулптури на венец над Рачковския вир.
Обратният път покрай самия бряг на река Вит преминава през каньона и коритата, които предизвикват сетивата и въображението. То не бяха конници – с глави и без глави, богове, кораби, чудновати кули и какви ли още не приумици…
Чудя се накъде да гледам по-напред – нагоре или в краката си:
Миди, камъни и сняг…
Защо си заслужава да посетите село Ъглен
След красивите гледки, географските „открития“ и историческите факти, потеглям към София с усещането, че съм преоткрила още едно красиво и малко познато кътче от България.
Вижте повече за автора Мария Радева тук
Три входа за пещера
