Met: модата разказва за времето
От Manus x Machina през пандемията до Met Gala 2026 – три различни лица на най-прочутата модна сцена в Ню Йорк.
Изданието на Met Gala през 2026 г. се проведе на 4 май, както повелява традицията – в първия понеделник на месеца. Т
емата на бала беше „Costume Art“, а дрескодът гласеше „Fashion is Art“. Гостите я интерпретираха с впечатляващи артистични и скулптурни тоалети, превръщайки червения килим в своеобразна изложбена сцена.
Но тазгодишното издание бе белязано не само от блясък и мода. Събитието предизвика и обществена полемика заради войната в Близкия изток. Част от поканените артисти, певци и обществени личности отказаха участие в знак на протест срещу случващото се в Палестина. Направи ми впечатление, че сред отказалите сякаш преобладаваха представители на малцинствени общности.
И да, модата не е затворена в „кула от слонова кост“. Тя не съществува изолирано от света. Винаги е блясък и красота, но също така може да отразява обществена позиция, време, промени в обществото.
Това ме върна към ярък спомен от Ню Йорк – Метрополитън музей (The Metropolitan Museum of Art – Met) и неговите впечатляващи изложби, посветени на висшата мода.
Добър повод да се върна назад към две от тях – Manus x Machina през 2016 г. и About Time през 2020 г. – и да проследя как една и съща институция разказва за технологията, литературата и обществото чрез езика на дрехите.
Именно тези три изложби – през 2016, 2020 и 2026 г. – показват колко различни лица може да има модата: технологично, историческо, литературно, артистично и дори политическо.
За времето: мода и продължителност – 2020
Кой не е посещавал Met, ако веднъж е стигнал до Ню Йорк?
Вселенска съкровищница, „натъпкана“ с уникални експонати от цял свят.
Толкова се зарадвах, че след шест месеца принудителна карантина заради COVID-19 музеят отвори именно с продължение на традицията в красотата на модата и дамския тоалет.
Актуалната тогава тематика бе „За времето: мода и продължителност“ (About Time: Fashion and Duration).
Експозицията проследяваше модните тенденции повече от век и половина – от 1870 г. до наши дни. В две съседни галерии се изследваше как „дрехите генерират временни асоциации, които свързват миналото, настоящето и бъдещето“.
Всичко беше издържано в черно – статично и съзерцателно. А това беше пълен контраст с изложбата от 2016 г., когато тоалетите бяха ярки, пищни и сякаш в движение.
Както обясняват от музея, експозицията е организирана на принципа „60 минути мода“, вдъхновен от концепцията на френския философ Анри Бергсон за la durée – продължителността.
Всяка „минута“ включва двойка дрехи, които показват едновременно линейната природа на модата и нейния цикличен характер.
Когато миналото среща настоящето
С думи прости ще обясня идеята.
Черна копринена рокля на принцеса от края на 70-те години на ХХ век е съчетана с пола Bumster на Alexander McQueen от 1995 г.
Черна копринена сатенена рокля с огромни ръкави от средата на 1890-те години е съчетана с ансамбъл на Comme des Garçons от 2004 г.
Не е ли дръзко?
Минало и настояще – и то в отлична комбинация.
Какво излиза?
Че модата е циклична, както и целият ни живот. Всичко се повтаря, но с нови материи, технологии и възможности.
Изложбата постави началото и на честванията по повод 150-годишнината на Met. Любопитен детайл е, че тя беше спонсорирана от Louis Vuitton, за разлика от изложбата през 2016 г., чийто основен партньор беше Apple.
Черното време на 2020 г.
Основните акценти:
• експозиция с две времеви линии, представени от изцяло черни дрехи;
• разказ, воден от „духовете“ на миналото;
• съчетаване на модели от различни епохи, които носят усещане за срив, хаос, криза и едновременно с това – приемственост.
Оригинално, нали?
Имахме достатъчно време да останем насаме със себе си през 2020 г. и да осмислим много неща.
Вирджиния Улф, „Орландо“ и черно-бялото време
Вирджиния Улф служи като своеобразен „разказвач на призраци“ в изложбата, а за фон звучи музиката на Филип Глас от филма „Часовете“ (The Hours).
Монолозите на Улф звучат с гласовете на Мерил Стрийп, Никол Кидман и Джулиан Мур.
Главният герой от романа „Орландо“ служи като духовен гръбнак на изложението.
Това е едно от най-интересните съчетания, които съм виждала – литература, женска тема, философия и мода в едно цяло.
Изолирани в домовете си през по-голямата част от 2020 г., всички ние се чувствахме малко откъснати от времето. Включително и кураторът Андрю Болтън.
Както самият той отбелязва:
„Днес, поради това, което се случва, има разлика между обективното време и вашето вътрешно време.“
И още:
„Времето в главата ви е толкова несинхронизирано с времето на часовника.“
Мисля, че именно затова изложбата въздействаше толкова силно на посетителите.
Manus x Machina: мода в ерата на технологиите – 2016
Бях много щастлива, че успях да попадна в Met през 2016 г., когато се провеждаше поредното ежегодно издание на форума за висша мода, организиран от Института по костюма (The Costume Institute).
Тогава експозицията беше посветена на Manus x Machina: Fashion in an Age of Technology – съчетанието между ръчния труд и технологиите в индустрията.
Само преди няколко години вярвахме, че всичко е пред нас и че машините ще направят живота ни по-лесен. Изложбата изследваше именно въздействието на новите технологии върху модата и начина, по който дизайнерите съчетават ръчно изработеното и машинно направеното при създаването на авангардно облекло.
„Модата и технологиите са неразривно свързани, повече сега от всякога“, казва Томас П. Кембъл, тогавашен главен изпълнителен директор на Met.
Ръката срещу машината – или заедно с нея
Успях да се насладя на повече от 100 примера за висша мода и авангардна конфекция, датиращи от рокли от 1880-те години до костюм на Chanel от 2015 г.
Експозиционните зали бяха аранжирани като ателие с вградени работилници за бродерия, изработка на пера, плисиране, плетене, дантела, кожени изделия и ресни.
В контраст бяха изложени модели, проектирани и изработени чрез нови технологии, включително:
• 3D печат;
• лазерно рязане;
• термоформоване;
• компютърно моделиране;
• кръгово плетене;
• ултразвуково заваряване;
• ламиниране.
На живо се запознах с невероятни тоалети, сътворени от плат, конец, копчета и огромно въображение от дизайнери и модни къщи като Sarah Burton (Alexander McQueen), Pierre Cardin, Hussein Chalayan, Gabrielle „Coco“ Chanel, Christian Dior, Alber Elbaz (Lanvin), John Galliano, Nicolas Ghesquière, Hubert de Givenchy, Madame Grès, Lazaro Hernandez и Jack McCollough за Proenza Schouler.
Три тоалета, които запомних
Ето няколко тоалета, които успях да заснема през 2016 г.:
– Prada – модел есен–зима 2012–2013 г.
– Miyake Design Studio – модел от 1993 г. от серията Pleats Please („Плисета, моля“), преоткрита през 2016 г. чрез нови технологии.
– И най-впечатляващата за мен – булчинската рокля на Chanel от колекция есен–зима 2015–2016 г.
Тя беше забележително съчетание между ръчен и машинен труд.
Големите парчета плат са машинно тъкани, след което са извезани с изцяло ръчен труд.
Проектът се пренася от бюрото на дизайнера към компютърната обработка, а финалното сглобяване и пришиването на манистата със златна нишка отново се извършват на ръка.
Три изложби, три лица на модата
Технологии, време, литература, общество.
Три различни експозиции, три различни периода и три напълно различни начина да погледнем към модата.
През 2016 г. машината и ръката се срещнаха.
През 2020 г. модата започна да разговаря с времето, паметта и литературата.
През 2026 г. червеният килим на Met Gala отново показа, че модата може да бъде не само красота и спектакъл, но и обществена позиция.
И трите изложби са неустоима красота!
Една дама само може да помечтае да облече такъв тоалет. Дори само за два часа.
Виж повече за автора Мария Радева тук
