Моята първа и голяма любов е Париж
Запознахме се още през далечната 1967 година, когато бях съвсем малка.
След 2000 година работата ми беше свързана с чести пътувания дотам. Има много да разказвам за този град, защото го виждах как се променя пред очите ми. Била съм в драматични моменти – стачки, протести, атентати… Като се замисля, след началото на новото хилядолетие май никога не съм виждала спокоен Париж.
Няма музей или частна колекция, която да не съм посетила. В някои съм се връщала отново и отново, защото са ми любими и всеки път откривам нещо ново.
Един различен музей в Париж
Днес обаче искам да ви разкажа за един сравнително нов музей, все още недостатъчно познат на широката публика. Открит през 2006 година по идея и под патронажа на Жак Ширак, той е различен от всичко, което човек очаква да види във френската столица.
Не е случайно, че рубриката в ТЕА е „Древен, сексът изненадва!“. Защото откъде започва всичко, ако не от женското начало – матриархата, а по-късно и от мъжкото – патриархата? От вечните символи на живота, плодородието и сътворението, които човечеството пресъздава от най-дълбока древност.
„Уга Буга“ – личната история зад музея
За музея на кея Бранли ми разказа дъщеря ми. Да, оказа се, че не само децата се учат от нас. И ние имаме какво да научим от тях.
Още с първото посещение си тя го кръсти – „Уга Буга“. Така си остана и до днес.
Тази снимка е любимата ни. Извинявам се за качеството ѝ – снимането беше забранено и я направих съвсем дискретно. За нас именно тя се превърна в емблемата на музея.
Експозиция на първичното, не на примитивното
Нека сме наясно още в началото – това е музей на първичното, а не на примитивното.
Погледнете само изражението на това лице. Колко емоция, колко човечност и колко живот има в него.
Musée du quai Branly – Jacques Chirac
Musée du quai Branly – Jacques Chirac носи името на кея Бранли край река Сена и е посветен на изкуството и културата на Африка, Азия, Океания и Америките – от най-древните цивилизации до наши дни.
Колекцията е впечатляваща. Музеят съхранява над един милион предмета, а около 3500 експоната са включени в постоянната експозиция. Освен това редовно се организират гостуващи изложби.
Имах невероятния късмет да попадна на специално подготвена езспозиция, посветена на Южна Америка. Беше ѝ отделено огромно пространство и тя се превърна в едно от най-силните ми преживявания.
Интериорът като пространство на съзнанието
Интериорът на музея е модерен, смел и изключително въздействащ. Проектът е дело на Жан-Мишел Уилмот. Огромната експозиционна зала с площ от 1200 квадратни метра позволява на посетителя постепенно да навлезе в пространството, без още от първия миг да осъзнае неговата сложност.
Просторът естествено се редува с отделни експозиционни зони, а светлината преминава през екрани от сребриста и бронзова мрежа, създавайки усещане за загадъчност.
Така четирите големи географски области присъстват едновременно и разговарят помежду си. Посетителят се движи свободно между тях, без рязка граница.
Река, лабиринт или охлюв
Според проекта маршрутът следва извивките на река – символ на връзките, обмена и диалога между цивилизациите.
На мен обаче не ми приличаше на река.
По-скоро беше лабиринт. Лабиринт от пространства, идеи и паралели. Нишка, която неусетно ме водеше към същността. Към сътворението. Към онова първично начало, което всички носим в себе си.
Приличаше ми и на охлюв, скрил се в собствената си черупка, чиито спирали постепенно разкриват тайните си.
Място между символите на Париж
Ако интериорът провокира съзнанието, екстериорът е не по-малко въздействащ.
Мястото не е избрано случайно. Musée du quai Branly – Jacques Chirac се намира между Айфеловата кула, Лувъра и Трокадеро – естествено продължение на културната карта на Париж и мост между големите цивилизации на света.
Така се формира логиката на музея – първичното и цивилизациите
Непосредствено се формира логиката на музея на първичното, на първо изкуството и на контактите между историята на цивилизациите.
Малко история на създаването на Musée du quai Branly
Musée du quai Branly – Jacques Chirac е наследник на над 200-годишна история на обогатяване, проучване и опазване на обществени колекции. Той съхранява близо 370 000 произведения от Африка, Близкия изток, Азия, Океания и Америка, които илюстрират културното многообразие на неевропейските цивилизации – от периода на неолита (приблизително 10 000 години назад) до 21 век.
С развитието на търговията, мореплаването и колониалните експанзии, извъневропейските предмети започват да се натрупват в частни сбирки. Кулминацията на този процес е през XVIII век, когато възниква необходимостта от тяхното систематизиране, съхранение и публично представяне.
Така на едно място се събират обекти от естествената история, археологията, историята и етнографията. След Френската революция се създават национални музеи, а етнографските колекции постепенно се обособяват като самостоятелна тема – извън Европа.
От няколко зали в Лувъра до етнографския музей в Трокадеро – този път е дълъг, натрупващ и многопластов.
От Лувъра до първите етнографски колекции
Първоначално представени в Лувъра, колекциите – предимно от Америките – постепенно намират свое място чрез специализирани музейни проекти в рамките на музея. Те се наричат последователно: „Musée Dauphin“, „Musée de Marine“, а по-късно и „Musée ethnographique“.
Паралелно с това се обогатяват благодарение на указания, дадени на моряци, изследователи и учени, които предприемат пътешествия по света. През 1878 година от натрупаните материали се създава етнографският музей „Трокадеро“.
Музейната еволюция през XX век
Няма да ви обременявам с подробна история на френските музеи – но е важно да се отбележи, че през 1931 г. се създава Колониален музей, по-късно Музей на човека и постоянни изложби, посветени на африканското и океанското изкуство.
Значителен принос имат и частните колекции на Пикасо и Андре Бретон, които променят естетическото възприятие към т.нар. „първично изкуство“.
След процесите на деколонизация през 1961 г. се открива Musée des Colonies, а по-късно идеята се трансформира, за да достигне до съвременната форма на музея, създаден по инициатива на Жак Ширак през 2006 г.
В настоящето Musée du quai Branly – Jacques Chirac е една от най-значимите европейски публични институции, посветена на съхранението, изучаването и популяризирането на неевропейските изкуства и цивилизации. В световен мащаб той често се определя като една от най-богатите колекции от този тип.
Париж като културна карта
В този контекст се оформя и едно особено музейно съседство – типично за Париж, където разстоянията са едновременно близки и символично големи: Лувър, Musée d’Orsay, Големият и Малкият дворец, Трокадеро.
Архитектурата на Musée du quai Branly – Jacques Chirac
Автор на проекта е известният френски архитект Жан Нувел.
Замисълът и изпълнението са изключително оригинални – разчупена сграда в наситени червени и земни тонове, разположена сред изненадващо зелен и богат растителен двор. Подобна ландшафтна архитектура днес е рядкост и изисква значителен ресурс и поддръжка.
Тя създава усещане за поле и простор в самия център на задъханата столица. От крайречната улица дворът е отделен с прозрачна бариера, която защитава от шум и замърсяване. Навсякъде са разположени светлинни инсталации, които се зареждат със слънчева енергия – една ясно заявена еко концепция.
Символът на музея – първичното начало
Емблемата на музея е праисторическата майка – мощна, плодородна фигура, символ на земята и началото. Тя принадлежи на епохата на матриархата.
Няма да преразказвам „История на изкуствата“ или да навлизам в академични тълкувания. Да, праисторическата майка стои в центъра на представата за сътворението. От нейната утроба, в символичен смисъл, се ражда светът.
Фигурата „La Chupicuaro“ е полихромна женска скулптура, висока 31 см, изработена от печена глина и датираща от доколумбовата култура Чупикуаро в Мексико.
Женското и мъжкото начало в различните цивилизации
Експозицията представя силата на плодородието и взаимодействието между женското и мъжкото начало, проследени през различни континенти и култури.
Musée du quai Branly като живо културно пространство
Musée du quai Branly – Jacques Chirac е едновременно музей, образователен и културен център, както и научна институция. На официалния сайт на музея е възможно виртуално посещение на експозициите
Среща с изначалното
Ако сте в Париж, отделете време за тази впечатляваща сграда и нейната уникална колекция.
Това е място, което показва първичното, но не примитивното.
Именно там съвременният човек има възможност да се срещне с най-древните пластове на човешката култура и да ги види като част от собствената си история.
Вижте повече за автора Мария Радева тук
