сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

На Коледа в Австралия. Да посрещнеш нова година без дистанция и с фойерверки

АВТОР: Катѝа Виа

Аз искам, а Вие?
Ето едни начин да стигнем там!!!

Можеш ли да почувстваш духа на Коледа, когато температурата навън е около 30 градуса по Целзий?

Малко трудно, въпреки безбройните елхи, коледни украси и хора по къси панталонки 🙂

Все пак желанието да реализираме отдавнашната си мечта да гледаме на живо новогодишната заря в Сидни ни мотивира да подадем онлайн молби за електронни визи и да си купим билети София – Истанбул – Сингапур – Мелбърн и обратно. Съставяме набързо програма за 3 седмичен престой, цените на билетите за вътрешният полет до Голямата Скала Улуру бързо ни отказват да летим до там и заменяме това пътуване с полет до о-в Тазмания.

Идва средата на декември и потегляме. По незнайни причини времето за път минава бързо и почти неусетно кацаме в топлия Мелбърн, където ни очаква коледният дух.

МЕЛБЪРН


– След първоначалната разходка из центъра на града се чудим дали не сме попаднали в Китай, а не в Австралия, гледайки хората около нас.

– Наслаждаваме се на природата и топлината насред зима.

– Разхождаме се из прочутите улици с графити, из кортовете на предстоящия Australian Open, хапваме ястия от различни краища на света, защото трудно може да се каже, че има местна кухня.

– Виждаме безкрай продукти от кенгурова кожа.

– Правим еднодневна екскурзия по Great Ocean Road, който омайва с красотата си и дразни с безбройните мухи, които ни кацат. Виждаме и малки сладки коали, които основно спят, но не ни разрешават да ги докосваме.

Остров Тазмания


От Мелбърн поемаме към о-в Тазмания – малък, разнообразен, хладен на моменти, с мъгли и флора, характерна за по-усойни места.
Малко мръзнем тук и там, но пък се разхождаме из Cradle mountain и виждаме нови и непознати животни – уолабита (от семейството на кенгурата), уомбати (единственото познато животно, което има квадратни екскременти) и в една като зоологическа градина виждаме прословутия Тазманийски дявол, който е мъничък и беззащитен, за съжаление на ръба на изчезването.
Разглеждаме и двата големи града на острова, както и Cataract gorge, но нито градът, нито проломът ни впечатляват особено.

Кернс


След три дни на острова политаме към Кернс, за да се насладим на Бъдни вечер сред приятели, на Големия бариерен риф, на множеството аборигени, на невероятната влага, на скучния град, оформен от улици, които навсякъде се пресичат под прав ъгъл.

Виждаме за първи път кенгура, които не са особено долюбвани от местните фермери и шофьори. Аз обаче им се радвам безкрайно, защото за мен те са символът на този удивителен свят и сами по себе си са уникални животни, които измират почти всеки ден по пътищата на Австралия, блъснати от коли. Те са единствените животни, заедно с техните роднини, които за придвижване използват основно скокове, но не могат да вървят назад.

В Кернс е пълно с прилепи, накацали по дървета, които те карат да се чувстваш във филм на ужасите.
По същия начин действа и мисълта за възможността във всеки момент да видиш някъде крокодил на свобода.
В деня, когато излизаме с корабче, за да се насладим на безкрайното разнообразие около големия Бариерен Риф, морето е много неспокойно и почти през цялото време хората повръщат. Все пак навлизаме навътре и скачаме в Коралово море. Подводният свят спира дъха и ни пренася в свят на ярки цветове и безброй морски обитатели. Отново на сушата, колкото и парадоксално да звучи, ядем най-вкусния локум от рози, който те пренася в света на райските вкусове. Още мечтая за него, колкото и за подводния свят там.
По палмите са накацали шарени папагали, по улиците вървят бедните аборигени, навсякъде има произведения и картини от местни артисти и всичко е различно, но Бъдни вечер пак идва и сме с приятели на този скъп семеен празник.

Бризбейн


Коледа празнуваме в Бризбейн, а след това се отправяме и към бляскавия Gold Coast, с неговия неизменно прословут плаж Surfers Paradise, където вълните те отнасят, вятърът духа като за сърфисти, а пясъкът е ситен и топъл.
Вятър, буря, дъжд, сърфисти, високи хотели – с това запомняме крайбрежния курорт.

Сидни


Най-накрая се озоваваме в Сидни – нашата крайна цел, изпълнена с хора, празнична, слънчева морска перла.
След остър имейл до хотелския мениджмънт ни местят от стая с изглед към задните калкани в стая, от която се вижда част от Операта и околните бизнес сгради. Все пак идваме от другия край на света и сме си запазили стаята преди 10 месеца, когато още само теоретично обмисляхме това пътуване!!!

Операта


Първата ни цел разбира се е Операта, която не ни разочарова и на сантиметър или грам. Прекрасна е! Гледката и от и към Операта са великолепни.
Мостът Харбър, круизният кораб, който е акостирал, отсрещните брегове ни карат да се качим на лодка, която е част от градския транспорт и да се озовем отсреща, за още по-впечатляващата гледка към Операта и бизнес сърцето на Сидни. Залез, който не се забравя!
В следващите дни обикаляме пъстрите улици на града, аквариума, пристанището Дарлинг.

Плаж Бонди


Отиваме на красива разходка от плажа Куджи до известния плаж Бонди, където слънцето прогаря кожите ни.

И идва заветният 31 декември. Оказва се, че ако искаш добро място за наблюдаване на зарята трябва да си запазиш място още по обяд и също така е забранено да се носи алкохол по улиците в този ден! Решаваме, че е абсурдно да загубим близо 12 часа в стоене на едно място и че Вселената ще се погрижи за нас.


Когато се стъмва, наблюдаваме различни шарени прожекции по високи колони, преминаваме през тълпи от насядали хора и виждаме, че много оградени поляни, вече са препълнени с хора, които са си запазили места още по обяд и достъпът за допълнителни желаещи, вече е прекратен.


Качваме се на железницата и преминаваме на отсрещния бряг. Движим се хаотично и се озоваваме на точното място само около час преди полунощ на поляна, която не е препълнена, със зашеметяващ изглед към паметния мост!

В тишина изчакваме последните секунди преди небето на новата 2016 година да се озари в невероятни цветове и форми. Запазваме завинаги в сърцата си този спектакъл!

Зоопарка Таронга


Последният ден посещаваме Зоопарка Таронга, който е на невероятна площ, населен от много видове животни. Най-после виждам на живо малки, сладки сурикати, които за съжаление не са на свобода…
За пореден път се наслаждаваме в далечината на символа на Сидни. Правим последна разходка из града, купуваме топящи се в устата макадамии в тъмен шоколад за подаръци и на другия ден отлитаме от този далечен свят.

Градовете и селата по нищо не се отличават от тези в САЩ и Канада, но природата е неустоима. Надаваме се някой ден да дойдем отново, за да обиколим националните паркове.

Запомняме Австралия и с любовта им към съкращаване на думи – сами наричат себе си “Aussie“, “barbie” използват за барбекю, “petty” за петрол и много други, а логично веригата им за алкохол се казва BWS (beer, wine, spirits) 🙂

Катѝа Виа

Всички снимки: На Коледа в Австралия. Да посрещнеш нова година без дистанция и с фойерверки / Виж На Коледа в Австралия. Да посрещнеш нова година без дистанция и с фойерверки / Затвори
Катѝа Виа

Катѝа Виа

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail
Advertise-300x600