Сафари в Арабската пустиня

Сафари в пустиня Руб ал-Хали, ОАЕ

И така в Арабския полуостров, който се намира в Югозападна Азия звучат красиви, поетични и достатъчно дълги имена. Затова малко пояснения: наименованията ще използвам в повествованието.

Обединени арабски емирства съкратено: ОАЕ – пълното име е ал – Имара̀т ал –Арабѝя ал – Мута̀хида, , разговорно: Емиратите.

Руб ал-Хали: „Празното каре“ на Арабския полуостров

Пустинята Руб ал-Хали в превод от арабски буквално значи Празно каре. Това е най-дългата пясъчна пустиня извън Сахара. Дълга 1000 км и е широка 500 км и е напълно необитаема. С площ от 650 000 км2 , равна на Франция и Бенелюкс заедно. Разположена е на територията на четири държави от Арабски полуостров: Саудитска Арабия, Оман, ОАЕ, Йемен.

Първи впечатления: огромни, червеникави пясъци. Безкрайни дюни, стръмни и просторни. Горещ, сух въздух. Тук там храсти и никакъв животински свят. Казват, че има паяци, гризачи и скорпиони. Не се запознахме.

Нашето сафари беше в Емиратите, почти до границата с Оман.

Пустинята, с напевното име Руб ал-Хали, крие под пясъците си огромни нефтени залежи. Те са основен източник на парични средства за икономиката на държавите, върху чиито територии се намира. Но нито по пътя, нито в самата пустиня видяхме нефтени кладенци и клатещи се „щъркели“.

Подготовка за екшън: Сертификати, опитни водачи и меки гуми

В Емиратите всичко е регламентирано и строго се спазват законите. Тук има дисциплина, сигурност и спокойствие. За да отидеш на това сафари, трябва Министерството на екологията да издаде специално разрешително с конкретна дата и час – Сертификат. Ако не си точен, отпада. Добре е да имаш късмет с времето – обичайната пясъчна буря. И нещо много важно: има обучени специални за целта водачи. Които имат диплом, че могат да управляват джип в пустинята.
Оказа се, че всичко е налично..

В уречения час дойде нашият водач с Toyota Landcruiser. Акиим, с когото безстрашно сърфирахме в арабската пустиня.. Беше облечен като типичен емиреец, но тук 97% от населението са чужденци. Които работят за ОАЕ. И всяка седмица се нареждат на опашки, за да изпратят пари на семействата си. Нашият … беше от Египет. /Снимка 1/

След около два часа път, по отлична магистрала, току що почистена от пясъчна буря, стигнахме целта. Целият път е с осветление, соларни еко панели на лампите.
С навлизането в пустинята, водачът Акиим слезе и изпомпи гумите. Оказа се, че те трябва да са много меки. И раздаде…. Пликчета като в самолет. На който му прилошее, ясно какво да прави. Затегнахме коланите, той ги провери и каза, предполагам, нещо от рода „С Бога напред!“

Джип сафари в Руб ал-Хали: Сърфиране по дюните с адреналин

Определено запомняща се емоция е сърфирането в Руб ал-Хали. Имала съм възможност да кацам аварийно в Сахара – там самолетът сърфираше, е намери пистата, слава тебе, Господи… В Перу в пустинята: с оазис Уакачина. В Южно Перу сърфират с бъгита и се карат пясъчни бордове…

А тук – Тойотата набира височина с бясна скорост към поредния връх на поредната дюна, прави остър завой и… рязко, спирайки всякакъв дъх, се устремява надолу. Малко като в американско влакче на ужасите, но по пясък. Емоцията е върховна. Кой пищи, кой се стиснал здраво за някоя ръчка, кой нервно се смее. Но никой не е безучастен. Имам чувството, че Акиим се забавлява на нашата реакция. След серия лупинги… Спираме за фотосесия и почивка на едно пясъчно плато.

В сърцето на бедуинския лагер: Традиции и гостоприемство

Поне 10-20 джипа се събират. Пътниците: едни повръщат, други се снимат. Веселба.
И отново, и отново…. Не усещаш как тече времето, имаш чувството, че е вихър животът и ти си частица, която я подхвърлят във всички посоки.

Свършва екшънът и спокойно потегляме към бивака – лагер в пустинята. Свечерява се. Ако има време: по една камилска езда. Предлагат още: кана, пушене на наргиле…
В затворен лагер са наредени ниски софри, а край тях са разстлани шарени черги от камилска вълна. Има сцена.

Свършва екшънът и спокойно потегляме към бивака – лагер в пустинята. Свечерява се. Ако има време: по една камилска езда. Предлагат още: кана, пушене на наргиле…
В затворен лагер са наредени ниски софри, а край тях са разстлани шарени черги от камилска вълна. Има сцена.

Кулинарно пътешествие сред пясъците

Това е бедуински лагер, където пробвах най-вкусната храна, по-изискана от 7 звездния хотел. ДА, наистина. В две открити палатки – за мъж и за жени. Не може да се смесваме! Са наредени софри с какви ли не лакомства. А отделно има дюнер, кебап от горещ бюфет – също не може да отидеш на опашка към другия пол. Веднага идва чевръст младеж да те вкара в прави път. Ех, тези европейки, много упорити! В началото се въздържах да ям от салатите и плодовете, защото не са минали през огън. Но бяха толкова примамливи, че лакомията надделя над разума. Е, нямаше изненади, за моето очакване. Месото – невероятно вкусно, малко остро от към подправки за моя вкус, но толкова ароматно и сочно. А десертите…. Сладостни, високорискови за фигурата.

Магията на ориенталските танци и мистичните дервиши

И след като сме си заситили гладът с приказни вкуснотии, започва под пустинното небе, изпълнено с ярки и големи звезди „културната“ програма. Под звуците на жива музика: традиционни танци. Имахме „belly dance“ – от френски е танц на корема (danse du ventre). С този термин в Европа и САЩ се наричат класическите ориенталски танци. Изпълни го красива стройна „арабка“ с неясен произход.

Дервишкият танц беше кулминацията на вечерта. Освен хореография, изпълнителят имаше уникално количество поли, които сваляше постепенно, докато остане с традиционната бяла. Но всички останали бяха светещи. Не знам каква техника и технология е използвал. Била съм на много дервишки изпълнения. На такова присъствам за първи път. Правих опити да запечатам със снимки, но беше невъзможно… Суфистите изпадат в транс, при който се отключва съзнанието за сливането с Абсолюта. Ето едно стихотворение от Джалаладин Руми, в синхрон с танца:

За да усилят състоянието на транс, дервишите накланят главите си докато танцуват така, че да притискат сънната си артерия. Те са мистиците на Исляма…. Това е молитвата им към Аллах, любовна изповед към Всевишния.

Залез в пустинята: Финалът на една приказка от „1001 нощ“

И като завършек на вълшебната вечер изпратих огненото светило.

Има ли нещо по-красиво, поетично, романтично и вълшебно от залез в пустинята?!

Слънцето бавно изминава своя път към върховете на дюните, с последните си лъчи ги обагря в наситена охра, следва кърваво червено, за да замре, накрая, пустинята черна и смълчана. След падналия мрак, на небето заблестяват хиляди ярки едри звезди… „От хиляда и една нощ“.

Вижте повече за автора Мария Радева тук