Село Безводно: на края на Родопите
С. Безводно е едно от последните села преди граница. Имах чувството, че сме на края на България. Намира се в община Черноочене, на 26 км от Кърджали. В източната част на Западните Родопи. Близко до язовир Боровица.
Вода навсякъде в Безводно
Самото село е кръстено сигурно от някой шегаджия, защото от каменната чешма течаха пет чучура с вода, пълен дебит.
Плочата на чешмата гласи нещо на турски.
Не сме ли в България?!
Прекосявайки селото се натъкнахме на множество каменни водоеми, пълни с вода.
Красиви каменни къщи и изчезващо население
Гледката е уникална. Самото село е на 930 м надморска височина. На стръмен склон са накацали красиви каменни къщи.
За съжаление всички запустели. Със заковани кепенци. Днес в селото живеят десетина души, при последното преброяване са били 84, а това е било 2011 г. Най-много са били през 1956 г. – 1982 души. Което ще рече, че едни 90% от населението ги няма…
Безводно е станало „безхорно“.
Среща с хората на Безводно
До чешмата при автобуса пристигнаха кмета, местният пияница, помощник на ходжата. Да се разнообразят и да си похортуват с шофьора ни.
По пътя към връх Челяка
Ние поехме към връх Челяка 1459 м.
Водопадът край Безводно
Близко до селото има красив водопад 25-30 метра.
Скалните ниши при Кован кая
А в местността „Кован кая“ открихме множество изсечени скални ниши, които също бяха обект на разходката.
Красотата беше навсякъде. Изморени след гледки и стръмна денивелация се затътрихме през селото към микробуса.
Неочаквани гости в един родопски двор
Нашият водач спря пред дървена ограда, като видя старец на една терасовидна обработена нива и го попита може ли да минем през двора му напряко.
Дядото ни покани.
Живот между градината, обора и спомените
Тръгнахме. Един прекрасно обработен двор, в който имаше засято всичко необходимо. Без стръкче плевел.
От къщата – спретната, бедна къща, изкачи стопанката. Попитахме дядото има ли тютюн, защото пушачите бяха останали без цигари. Той с удоволствие разтвори кесията. А бабата с жестове ни покани в дома.
От дума на дума се оказа, че са двамата, децата 5 на брой отдавна са се махнали от селото. Три дъщери и двама сина.
До къщата имаше обор. С малко теле. И сателитна антена.
Когато усмивката е достатъчна
Бабата не разбираше и дума български. Беше с местната униформа: шарени шалвари, синя рокля и кърпа на главата – кимаше и мило се усмихваше. Дядото се оказа добър преводач. Засуетиха се и ни поканиха в гостната.
Но ние не искахме да ги притесняваме и останахме пред дома.
Най-вкусният клин в Родопите
И тогава бабата събу галошите и изнесе от къщата току що изпечен клин на печка на дърва и един леген кисело мляко. Импровизиран буркан, пълен с всякакъв калибър лъжици. А дядото ни направи айрян.
По-вкусен клин не бях опитвала….
В легена имаше поне половин пръст гъст жълт каймак. И понеже бяхме изгладнели, туристите започнаха да се пресягат за още. Помолих ги само да опитаме. Защото едва ли старците имаха друго за ядене.
Храна от двора и отрудените ръце на стопанката
Бабата обясни, че всички продукти са от двора. С изключение на брашното и ориза.
Клинът беше с майсторски точени кори – от нейните напукани, отрудени ръце.
С домашни яйца, сирене, масло, „зеленилки“ от двора. С добавка айрян беше най-вкусният кулинарен катарзис, който съм преживявала.
Широката душа на родопчанина
Кой от цивилизацията ще пусне непознати 11 души туристи да мине през двора му.
Ще го нагости с прясно приготвена, „чиста“ (еко, както е модерно сега) храна, ще го покани в дома си, ще сподели тютюна си и ще си похортува за живота, семейството и селото?!
Широката душа на родопчанина.
Сърдечност, доброта и непринуденост в това изостанало от Бога и държавата селце. Китно.
Безводно – селото, което помниш дълго
Смълчани потеглихме към бездушния лукс и отчужденост на т.н. “цивилизация“.
Вижте повече за автора Мария Радева тук
