Швейцария

сеп. 8, 2026

Автор: Катѝа Виа

Пътуване из Швейцария – Берн, Люцерн, Рейнския водопад, Лугано, Лаутербрунен, Мюрен и Венген. Красиви гледки и приключения

Швейцария

Епизод първи

• Има една песен на Lighthouse Family „Пощенска картичка от рая“ (Postcard from Heaven).
• Има една страна, чиито пейзажи непрекъснато ми се иска да наричам „пощенски картички от рая“.
• И има едно време тази година, когато толкова много валя, че направи страната да изглежда още по-зелена, а водопадите ѝ още по-внушителни.

Заминаваме леко притеснени, че неспирните дъждове в Швейцария ще попречат на дълго бленуваната, макар и само едноседмична, обиколка на част от тази красива земя.

Кацаме в Цюрих, след предупреждение, че цяла нощ е бушувала буря, и виждаме безброй изпочупени клони по улиците. Купуваме си карта за всички влакове, градски транспорти, лодки и лифтове, с изключение на високопланинските.

Веднага се отправяме към столицата на конфедерацията Берн за кратка обиколка. Времето е благосклонно към нас и почти не вали, но реката е преляла на много места и виждаме как водата се изпомпва от къщи, улици и магазини.

Старият град е малък, но много симпатичен с безброй магазинчета под нивото на улицата, както и красиви фонтани с колони и знамена по централната улица.

Виждаме и един от символите на града – паркът с мечките, където две мечки се разхождат из относително малкия парк. Самото име на града, казват, означава „мечка“.

Следим прогнозата за времето и виждаме, че може да посетим по план Люцерн и неговите околности на следващия ден.

От многото варианти от „около Люцерн“ изборът ни пада върху най-високия в Европа открит асансьор. До него се пътува с лодка по езерото. Но скорошните обилни валежи са препълнили езерото на града и плаването с лодки не е разрешено.

Швейцарците обаче не искат да ни лишат от планираното посещение и приятно ни изненадват с бусче, което вози до внушителния хотел Bürgenstock.

Пътят до хотела предоставя планински гледки, като от картичка. А хотелът, както се очаква, е кацнал на един хълм. В момента, в който влизаме вътре, за да попитаме за посоката, пред нас се открива огромен прозорец със зашеметяваща гледка, която спира дъха.

По-късно проверяваме от любопитство цените на нощувката и бързо разбираме защо колите, спиращи пред хотела, са от високия ценови клас 😊

Пътеката към асансьора е приятна и предоставя гледки, не по-лоши от тази от хотела. Наслаждаваме се на всяка една от тях и се опитваме да ги запазим в сърцето си.

Хора почти няма и спокойствието цари на всяка крачка.

Асансьорът, построен през 1905 г., за секунди ни отвежда 153 м нагоре до платото Бюргенщок. Отново се наслаждаваме на гледки към Люцернското езеро, околните планини и села. Все пак времето напредва и се налага да намерим сили да се откъснем от панорамата, за да поемем този път надолу с асансьора Hammetschwand.

Няколко метра преди да достигнем обратно хотела, дъждът отново напомня за себе си. Все пак имаме късмет, че завалява едва сега и спира преди да слезем от бусчето в града.

Люцерн и Рейнският водопад

Отново в Люцерн минаваме по улици, по които има разположени всякакви уреди и машини за изпомпване на придошлата река, и тръгваме по емблематичния покрит мост (най-старият запазен дървен мост в Европа – от XIV в.), който за щастие не е под вода.

Разглеждаме стария град и се изкачваме до крепостните стени, по които се разхождаме през различни кули, като най-интересната от тях е часовниковата.

Гледката към града и езерото очарова на всяка крачка и градът се превръща неусетно в един от любимите ни.
Тръгваме си към Цюрих и преценяваме, че имаме време да отидем до водопада на Рейн преди да се стъмни.

По пътя времето все повече се разваля и сериозно вали, когато слизаме на гарата. Но за тези 1–2 минути, които слизаме с асансьора към водопадите, дъждът магически вече е спрял и можем да се разходим без чадъри около реката и да достигнем водопада, където обемът на падащата вода внушава страх, почитание и възхита.

Замлъкваме пред силата на природата, която може да помете всичко по пътя си. Стоя като омагьосана пред тази стихия.

Лугано – един „италиански“ ден

За следващия ден прогнозата решава вместо нас къде ще се озовем – няма да вали само в Лугано. Затова се запътваме натам, като този път прекосяваме най-дългия железопътен тунел в света – Готард.

57-те му километра се изминават с влака за 20 мин.
За мен той е и тунелът на промяната, защото преди него край нас е мрачно и дъждовно, а когато свършва – слънцето е огряло навсякъде и времето е прекрасно за един „италиански“ ден. Навсякъде се носи мелодията на италианската реч, храната е истинска песен за небцето, хората говорят разбираем език и всичко е чудесно.

За щастие проливните дъждове явно не са достигнали до езерото тук и ние можем да се разходим с корабче.
После достигаме със зъбчатата железница до един от хълмовете на града (за първи и последен път в Швейцария разписанието е напълно пренебрегнато 😊) и за кой ли път въздишаме по природните красоти. Отново в града посещаваме внушителния монумент на лъва, както и малките улички в центъра.

Лаутербрунен и Мюрен

Още от преди да заминем, всеки ден проверявам сутрин и вечер прогнозата за времето около Матерхорн и Юнгфрауйох.

Имам известни притеснения, че може да нямаме късмет да ги видим. Все пак прогнозата за уикенда е относително оптимистична и тръгваме към заветната „Горна Земя“ (Oberland).

Сменяме три влака, за да достигнем до Лаутербрунен, който според някои пътеводители е най-красивото село в Швейцария.

Намира се в едноименната долина, която е известна със своите 72 водопада и също, че на места височината на скалите достига 1 км.

От гарата се качваме на лифт, който ни пренася няколкостотин метра нагоре, откъдето ни чака влакче-трамвай, което от своя страна ни отвежда до китното селце Мюрен, където ще нощуваме в стая с прекрасна гледка към отсрещната страна на планината.
Влизаме в стаята и пред нас се стеле единствено непрогледна мъгла.
Така е в планината – изненадите са част от ежедневието 😊

Докато хапваме, мъглата е така добра да се разсее отчасти и пред нас се откриват красотите на Алпите.
Взимаме лифта в другия край на селото, за да слезем отново в долината и да отидем пеш до водопадите Трюмелбах. По пътя виждаме не един и два водопада, падащи от ръба на високите скали.

Водопадите Трюмелбах

си проправят път в самите скали. Изградени са 10 площадки в тези скали, където може да се наблюдава това поредно природно чудо.

Водата пада с невероятна сила и на места се намокряме не малко. Студено е. Но не се поколебаваме да се доближаваме максимално, за да се насладим на този буен танц на водата. Излизаме на топло и със сърца, изпълнени с преклонение пред силата на падащата ледникова вода.

Продължаваме по приятна пътечка към Лаутербрунен, като по пътя минаваме и покрай може би най-известния водопад в долината – Щаубах (висок 300 м), който е вдъхновил Гьоте за написването на поемата „Песен за духа на водите“. А според някои източници именно тази долина вдъхновява Дж. Толкин за „Властелинът на пръстените“.

От Лаутербрунен взимаме зъбчатата железница, която върви по срещуположната на Мюрен страна на долината, и преминаваме от другата страна на планината, за да разгледаме планинското селце Венген. Отново ни се откриват зашеметяващи гледки, изпъстрени с водопади, пасящи крави, облаци, селца и планини.

И тук, както в Мюрен, няма коли. Има електрически превозни средства, които обикновено пренасят багажа на туристите. Алпийски вили и хотели са на всяка крачка, хора почти не се срещат. Всичко е толкова тихо и спокойно, че чак е нереално. Търсим сили, за да се откъснем от гледките и спокойствието, и се завръщаме в Мюрен, където и гледките, и спокойствието изпълват и това селце с постоянно население от около 400 човека.