Епизод две
Ако сте забравили началото на поредицата, може да си го припомните: Швейцария.
На сутринта хвърлям последен поглед към прогнозата за времето в Цермат и решаваме: днес отиваме да видим Матерхорн.
Дано и той пожелае да ни види.
Пътуваме няколко часа и, слизайки в Цермат, всички пътници започват да се възхищават на гледката към върха, който изглежда толкова близо. Само един облак минава през средата, но това не може да развали удоволствието.
Взимаме зъбчатата железница към върха и по пътя не само се наслаждаваме на гледката към емблемата на Тоблерон, но и виждаме тичащи мармоти.
Един много забързан, почти летящ, и едно тричленно семейство. Решаваме, че после ще слезем пеша до това място, с надеждата да видим тези чудни животинки на забавен каданс.
Достигаме последната спирка, Gornergrat (3089 м). Гледката към съседните заснежени върхове е прекрасна, макар и да има доста облаци.
Матерхорн започва да се скрива и ние тръгваме пеша надолу, за да търсим не само мармоти, но и местните овце. Намираме едно стадо и си говорим с пастирката, която разказва забавни истории.
Малко по малко върхът се скрива зад плътни облаци и леко се открива точно когато достигаме една пейка за фотопауза, с църквичка до нея.
Отбиваме се в близкия магазин, който е до една от спирките на железницата, за да си вземем Тоблерон и в момента, когато излизаме от магазина, започваме да пищим.
Матерхорн, внушителен и величествен, се е открил пред нас, без нито един облак.
Часове ли бяхме в магазина?!?!
Тичаме обратно до пейката, която незнайно защо никой не намира за привлекателна, настаняваме се и снимаме като полудели с и без шоколадовия Тоблерон.
И оттук е трудно да се откъснем, но мисълта за мармотите ни помага да потеглим.
Тръгваме по стръмен път надолу, който зимата явно се ползва за писта. Животинките обаче не пожелават да ни видят, явно имат важни занимания, и затова продължаваме към следващата спирка на влакчето.
По пътя обаче ни чака нова изненада. Пред хотелчето преди спирката са се събрали музиканти, които свирят на алпийски рог, един от най-древните музикални инструменти. Удоволствието е несравнимо. Слушаме ги, докато вървим към тях, и после правим и последни снимки на Матерхорн като фон на музикантите.
Денят завършва прекрасно.
Юнгфрауйох, „Върхът на Европа“
Следващият ден остава за посещението на Юнгфрауйох, популярно още като „Върхът на Европа“, защото там се намира най-високата железопътна гара на нашия континент, на 3454 м.
Прогнозата е обещаваща. Отново минаваме покрай прекрасния Венген и слизаме на Клайне Шайдег за прекачване на зъбчатата железница, която ще ни отведе до заветните гледки.
Не че Клайне Шайдег не предоставя зашеметяващи гледки, но облаците са прекалено много. На следващата спирка не се вижда почти нищо от мъглата, но пък на „Леденото море“ слънцето грее и правим прекрасни снимки.
Последната спирка също не ни разочарова. В небето не се вижда нито един облак, планините са като на длан, радваме се на снега и красотите на природата. Върховете ни се усмихват и ние на тях. Красотата е навсякъде около нас.
След тези красоти се отправяме към Ледения дворец, където вървим из ледените коридори на 20 м под повърхността на ледника.
Трудно е да си тръгнеш от върха на Европа, особено когато времето е толкова благосклонно.
Следва отново слизане до Клайне Шайдег, но оттам този път поемаме към Гринделвалд, като през цялото време отдясно наблюдаваме The North Face, или северното лице на планината Айгер, където безброй катерачи са загубили живота си, според един пътепис, който четохме.
Планината е сурова, стръмна и вдъхва страхопочитание у всеки, който я погледне. Редят се часове на пътуване обратно към Цюрих, като по пътя виждаме през прозореца една изключително пълна кокошка. Убедени сме, че това е най-дебелата кокошка на света. 😊
Титлис и най-високият висящ мост в Европа
Последният ден решаваме да посветим на най-високия висящ мост в Европа в планината Титлис, който се намира на около 3041 м височина и до него се достига с три последователни кабинкови лифта, като последният се върти на 360 градуса.
Малко съм разочарована от самия мост, защото някак си не се усеща, че е толкова високо, но пък отново гледките по целия път, а и на върха са като от картичка.
Срещаме човек, който е бил предния ден и споделя, че не се виждало нищо на повече от един метър, затова отново дошъл днес, макар и семейството му да го обвинило в лудост, но той не съжаляваше дори и за миг.
Последна спирка: Базел
За следобеда се колебаем между поредната планинска обиколка в търсене на мармоти и посещение на Базел. Избираме този път градската разходка и не съжаляваме.
Базел е много красив, а сградата на кметството е най-впечатляващата сграда, която сме видели в Швейцария.
И така си тръгваме предоволни от Швейцария, чийто код CH винаги съм смятала, че идва от думата за шоколад (Chocolate), а не от тривиалното Confoederatio Helvetica.
Красотата е навсякъде в тази страна.
Дано имаме възможност отново да дойдем някой ден и да се насладим на поредните изгледи като от картички и на топящия се в устата райски шоколад.
Край.
Вижте повече за автора Катѝа Виа тук
Всички снимки от галерията, моля вижте тук
