Необятна Африка
Обещавам, че ще имаме вълнуващо, емоционално, приключенско, любознателно пътуване през спомени и актуални събития – с очакване на продължение.
Ако Азия беше моето най-ранно, неосъзнато напълно детство и мъгляв спомен, то Африка е изживяването ми за цял живот. Моят старт сред саваните, опознаването на джунглата, приключението и изпитанието с климат, болести и предизвикателства. Да се съхраниш, да се опазиш, да оцелееш.
Чели ли сте приключенския роман на Хенрик Сенкевич „Стас и Нели“ с подзаглавие „Из африканските пустини и лесове“? Оригиналното име е „През пустини и джунгли“ (W pustyni i w puszczy). Ако не сте: задължително го планирайте и осъществете.
Заслужава си.
Макар и писан преди повече от век – през 1911 г., с първо издание през 1912 г. – романът е жив и увлекателен разказ за Африка и за приключенията на две деца: 8-годишната Нели, англичанка, и нейния 14-годишен приятел поляк Стас. Книгата много прилича на моите преживявания, макар и през 1968–1971 г. Все в миналия век…
А какво ще предстои? Повдигам завесата
В Африка ще пребродим пустинята Сахара, ще надникнем в потайностите на Етиопия, ще посетим Серенгети и ще видим какво се случва при водопада Виктория. Защо не и в Южна Африка?
Освен ярка, пъстра, красива и своеобразна, това е земя и на мизерия, междуособици, граждански войни и размирици. Виждали ли сте болни от проказа? А издути от глад коремчета на деца?
На болести, липса на вода и прехрана.
С контраст: уникална природа, континент, пълен с несметни богатства, едно от които са хората. Да, тези прекрасни хора, които обичат да пеят, танцуват и да се забавляват.
Мали – моето африканско детство
Моето детство премина в Мали. Това е уникална страна, може би една от най-бедните в момента, че и тогава. Но там са Тимбукту и огромната, в пълноводие, река Нигер.
Познавам добре и съм посетила много от съседните държави. И затова днес ме боли, следейки как крайният фундаментализъм „разстрелва от упор“ уникалните глинени постройки от времето на империята Мали и културния разцвет на Тимбукту.
А това е време, когато Мали не е било синоним на бедност. При управлението на Манса Муса през XIV век империята е сред най-богатите държави в Западна Африка, а Тимбукту се превръща в голям център на търговията, знанието и ислямската култура. И неслучайно до днес името на Манса Муса е свързано с богатството, но и с книги, учени и строителство.
Има един филм: „Тимбукту“. Горещо го препоръчвам.
„Тимбукту“ – когато изкуството е под прицел
Авторски филм на режисьора от мавританско- малийски произход Абдерахман Сисако, с международни номинации и награди. Филмът от 2014 г. получава номинация за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, участва в конкурсната програма на Кан и печели редица награди, включително седем награди „Сезар“ – сред тях за най-добър филм и най-добър режисьор.
„Тимбукту“ започва страховито: с унищожаване на произведения на африканското изкуство и с насилието на фундаменталистите над културната памет.
Но филмът не е само за разрушението. Тъкмо обратното, – неговата сила е във внушаващи „спокойствие“, кроткост, сцени от ежедневието. В забраните да се слуша музика, да се играе футбол, да се пуши, да се говори свободно. В погледите на хората. В опита им да запазят нормалността и достойнството си, когато някой отвън им налага как да живеят.
Това прави лентата още по-болезнена. Защото когато унищожаваш паметниците, книгите, музиката и изкуството, не унищожаваш само камък или глина. Опитваш се да унищожиш паметта на един народ.
Африка – земя на крайностите
В Африка е най-фин пясъкът, който гори през деня, а реже като лед през нощта.
Там е най-високото и синьо небе, най-ясният хоризонт. Необятен, непокорен и далечен.
Най-черните, сякаш антрацит, базалтови скали, в които се разбиват водите на големи реки.
Най-интересните животни. Звуци, миризми. Жълтата савана. Напластената в зелено тропическа джунгла…
А за всичко това ще ни разкажат и покажат във фотографии талантливи и сърцати пътешественици-фотографи, които ще споделят своите лични преживявания.
Африканското изкуство – още един път към континента
И така, да открием Африка заедно?!
За да провокирам вашето любопитство, съм качила снимки на африканско изкуство от Мадейра, от личната колекция на създателя на градината. Подобни колекции провокират: предметите не са сувенири, а концентрирани носители на друга осъзнатост. Взирате се в лица, фигури, животни и символи, които разказват за култури, различни от нашата.
И от музея на Африка във Вашингтон.
Музея „Ке Бранли“ в Париж го посетихме… Ако случайно сте го пропуснали, може да го видите тук! Musée du quai Branly – „От където започва сътворението“
Експозицията се нарича „Африканска страст“. Къде може да надникнем – в Мадейра, на острова Пролет.
Шона – камъкът, който оживява
Скулптурна изложба от острова на вечната пролет е от Зимбабве, Тенгененге, на талантливи африкански творци – Бърнард Матемера, Едронсе Рукодзи, Едуард Чиуава, Фанизани Акуда – от камък, започвайки от 1967 г. до наши дни. Експозицията се нарича „Африканска страст“.
Уникалната, самобитна скулптура Шона е типична за Зимбабве. Тя се ражда от съвременната художествена традиция на каменната скулптура, развила се особено силно в общността Тенгененге. Художниците работят с местен камък и често оставят формата на камъка да „подскаже“ какво ще се роди от него.
Тъкмо това е едно от най-вълнуващите качества на Шона – скулптурата не изглежда като натрапена върху камъка форма, а сякаш е извадена от него.
Между другото, трийсетина уникални миниатюри има и в София, в „Квадрат 500“! Националната галерия притежава 31 произведения на Шона – колекция, която позволява да се проследи развитието на съвременната каменна скулптура в Зимбабве.
Няколко световни музея също имат скулптури на Шона в своите колекции.
Националният музей на африканското изкуство във Вашингтон
Добавих малко експонати от Националния музей на африканското изкуство на Smithsonian Institution във Вашингтон DC.
Импозантна сграда, в която са събрани повече от 12 000 произведения на африканското изкуство. Колекцията обхваща огромен период: от исторически произведения до съвременно изкуство, от различни части на континента. Музеят разполага и с богат фотографски архив и библиотека.
Но за мен най-вълнуващото е друго – усещането, че Африка тук не е представена като далечен, екзотичен континент, а като огромен свят от култури, езици, вярвания, музика, образи и човешки истории.
Има и пространство, в което можеш да чуеш музика и песни от различни краища на континента.
Това е един от онези музеи, в които можеш да започнеш с маска, да продължиш със скулптура и след час да се окажеш потънал в историята на етнос.
И това е само началото…
…. Загатвам за нашите общи, предстоящи, споделени приключения.
Споделям първа част от рубриката „Животните от Танзания, Серенгети и дивия парк Руаха“ от Дора:
Повече за фотографа-писател Дора
Следва продължение на фото-сафари от Дора – втора част.
Африка идва!
Виж повече за автора Мария Радева тук
