От Атина: пълен напред!
Нашата най-млада авторка-скитничка Slavyana YS е подготвила няколко разказа от круизно приключение в Средиземно море. Пътуването започва и завършва с Атина.
Историята на това вътрешно за Римската империя водно пространство е дълга, интересна и поучителна. Географията на островите е уникална. Да не се отплесваме, защото преди това е била Гърция, а почти в началото Египет…
Почти!
………………………
Атина е столицата на Гърция
За нас, българите, самият град едва ли представлява голям интерес, като, разбира се, не говорим за историческите и археологическите забележителности на града, като например Партенона.
Самата Атина е шумна, задръстена и за доста хора разходката из града може да бъде изнервяща. За мен особено.
• Пристанището в Пирея е едно от най-близките круизни пристанища до България. Намира се на 11 км от централната част на града и от пътническия терминал има директна връзка с линия № 1 на метрото до центъра.
• Предлага и удобен платен паркинг за тези туристи, които са решили да се придвижат с автомобил до началната точка на своето круизно пътешествие.
• Ако сте със самолет, разполага с многобройни сейфове, за да си оставите куфара и да поскитате из града, ако разполагате с нужното време. На връщане така и направихме.
Старт на моето круизно приключение!
Нашето пътуване към Атина беше със самолет, но майка ми предвидливо ангажира кола, която да ни закара от летището до пристанището, защото между кацането ни и тръгването на кораба имаше по-малко от два часа. И понеже градът е известен със задръстванията си и убийствения трафик, реши да не рискува. Имахме макар и някаква минимална гаранция, че корабът няма да потегли без нас…
Приземяваме се, за щастие, без закъснение. И ни чака шофьор с табелка. Бяхме с един огромен куфар за десетина дни, защото на парахода всичко е минимизирано. Освен шофьора ни чакаше и представител на фирмата, който ни попита дали може да вземем един важен за тях гост. Станало объркване с информацията и те не са го очаквали и не са изпратили кола… С майка ми се спогледахме и го поканихме. Трансферът не беше евтин: 60 евро по онова време.
Оказа се един симпатичен пълничък чичко с очилца, азиатец от Малайзия, който беше важна клечка – инспектираше напитките и храната на цялата компания. Не беше с голям багаж и се събрахме.
Попаднахме в задръстване и последни пристигнахме на пристанището. Веднага ни поеха като ВИП персони – тук чичото взе нещата в свои ръце. Без да се нареждаме на вече рехавата опашка, ни въведоха и много бързо минахме всякакви проверки. Куфарът ни чакаше пред каютата.
За информация ще спомена, че проверките за влизане на кораба са много по-сериозни от тези на летищата. Качваш багажа на лента, а теб те взимат с микробус и те карат до съответния гейт на кораба.
Самият той е огромен, на няколко етажа. Нашият беше с екипаж от 2000 души и 3000 туристи.
Цял плаващ град. Беше вълнуващо. Минаваш санитарен контрол, митница и съответно през детекторите за оръжие.
И така, ние бяхме ВИП. Яко!
Каютата определено не беше огромна :).
С малка баня – като в самолет, метал и пластмаса, но с всичко необходимо. Имахме прозорец и бяхме над водата. Далеч от моторите, това лично го бях организирала. Гледах чертежа на кораба и се ориентирахме къде да сме… Има и вътрешни каюти – без прозорци. По-евтино е, но друго си е да гледаш океана, в случая Средиземно море.
Баща ми явно беше много развълнуван. Той винаги се е страхувал да се качвам на лодки (понеже нито аз, нито мама можем да плуваме) и сега беше в ужас, че майка ми ме е помъкнала на круиз, и ни изпрати едно емоционално стихотворение. Мило и смешно.
Още с влизането се включи интеркомът и поне на 6 езика ни поканиха на палубата за инструктаж. Съобщиха да си вземем аварийните жилетки. Те бяха в специален скрин, маскиран като канапе. Ултимативно ни поканиха.
Качихме се – според стаята и етажа се наредихме на специално номерирано място на палубата. Бяхме може би 40 души. Пред нас видяхме лодка с номер на етажа. Очакваше ни униформен инструктор от персонала. Първо по интеркома ни дадоха инструкции с колко време разполагаме за реакция, а после офицерът ни показа как да се подредим и да си запомним местата. В случай на тревога – като се блъснем в айсберг, например – да се строим и без паника да заемем местата си в лодката.
В началото се усмихвахме и се майтапехме. Но персоналът беше мега сериозен и шегите бързо се изпариха. С внимание проследихме инструктажа и се опитахме да запомним всичко.
След това увековечихме събитието с фотосесия. Това си е атракция, но да не се случва.
Когато бях малка – може би на 7–8, любим филм ми беше „Титаник“. Спомням си, че мама приготви сандвичи и вода и семейно отидохме да го гледаме. Нищо не хапнах – близо 4 часа. Ревах на песента на Селин Дион. После, след големи молби, ми купиха видеокасета и го бях научила наизуст…
Затова се отнесох с необходимата сериозност към инструкциите.
Междувременно вдигнаха котвите – те бяха две отпред на носа – и лека-полека потеглихме.
Красота! Вятърът те гали по лицето, толкова е чисто, подредено, а гледките са вълнуващи. Вижда се Атина с хълмовете, къщите и малките корабчета на пристанището. Времето – перфектно.
Важното е да сме на правилния кораб и да отплаваме в правилната посока!
А ако има вятър в косите, хубави гледки и нещо вкусно по възможност сладко, оставям морската терминология на капитана. ⚓
Да ме прощавате…
Пожелахме си леко плаване! И попътен вятър!
А преди да потеглите с кораб, обезателно прочетете съветите за този тип пътешествие – ТЕА има цяла рубрика „Непоискани съвети“ – , в която сме отделили специално внимание на „Какво добре да знаем, отплавайки на круиз“ .
Вижте повече за автора Славяна Янева тук
