Лима – бляскавата столица на Перу
Е кацнала на висок пустинен бряг, опрян в Тихия океан. Според официалните справочници населението ѝ наброява около 9 милиона души, но местните говорят за 12 милиона, ако се включат и крайните бедни квартали. Има места, на които не бива да ти стъпва кракът…
И така, след много тежък полет (имахме здравословен инцидент с един от пасажерите и се наложи да се върнем в Испания, за да сменим самолета, което удължи пътуването с часове), най-сетне кацаме в Лима в 3:30 сутринта, 11:30 българско време.
На летището ни посрещат засилено полицейско и военно присъствие, кучета… Е, все пак пристигаме в страна с дълга история на наркотрафик и организирана престъпност.
Трансферът до хотела е интересно изживяване. Лъскави билбордове и сгради се редуват с конструкции в стил „Факултето“. Ранен час, а вече има движение на хора – струват ми се бедни и неугледни. Поочукани малки бусове превозват работници. Мяркат се пешеходци.
Мария Сиракова, гидът ни, разказва страховити истории за престъпността в по-опасните квартали. За „пираньос“ – улични младежки банди от по двама-трима тийнейджъри, които за отрицателно време могат да разкостят всеки европеец, независимо от телосложението му. Явно няма да се отделяме от нея.
Независимо от недоспиването, часовата разлика, умората и преживения труден полет,
Лима ме грабва – това е друг свят.
Просторни булеварди, култ към зеленината, вкус към цветята и чистотата!
Лима – градът над Тихия океан
За своята почти 500-годишна история Лима има какво да покаже и предложи за посещение. Освен огромната влажност – около 98%, и вятъра, който ни посреща, ме поразява архитектурната еклектика, която обаче е красива. Редуват се ретро сгради, стилни хасиенди и модерни високи дворци.
Строителството е впечатляващо и навсякъде се усеща простор. Перу е земетръсна зона и при съвременното строителство се прилагат специални инженерни решения, съобразени с високата сеизмична активност. Като прибавим прекрасната храна и атмосфера, Лима ме спечелва безусловно.
Обичат котките, а кучетата се разхождат „марково“ облечени и само с водачи. Видях и тяхната перуанска порода безкосместо куче, приличащо на хрътка. Не видях безстопанствени животинки. Нито графити! (За последните две имам лична война със Столична община, затова им обръщам специално внимание.)
Мирафльорес е съвременен бизнес център и луксозен квартал, разположен непосредствено над брега на Тихия океан.
Мирише на море. Има панорамна зона, която следва брега отгоре. Градини и пешеходни алеи опасват билото на драматични хребети, които потъват надолу, превръщат се в многолентов път, преди да стигнат до черния пясък и сивата вода. Отгоре виждаме сърфисти, като черни точки, които гребат през водата. Над нас се реят едри птици, които ни приличат на кондори. Няма и помен от чайки и гларуси.
Няма слънце. През целия ден то така и не се появява. Някакъв здрач посред бял ден. Нещо средно между водна мъгла и ръмеж, но поради сухия климат по-скоро прилича на конденз от влажния въздух.
Булевардите са широки, от типа на най-големите европейски булеварди, с пешеходна зона в центъра. По-нататък ще видим и по-тесни улици, но някак, мерено дори в улици, усещането за този град е за простор.
Трафикът е в най-добрите традиции на третия свят: скутери, мотори, коли и автобуси се борят за предимство помежду си. Предимството зависи от силата на клаксона, а пешеходците играят на пинг-понг с колите, или обратното. Тук, по съвет на водача, не пресичаме, преди колите да са спрели напълно.
Като обобщение ще добавя, че прекосявайки цялото Перу, не видях нито един пътен инцидент. Макар че не са най-добрите шофьори, явно карат по своему внимателно.
Стигаме океана. Крайбрежният булевард е в дизайнерски аранжирана зеленина. Но тя е на висока цена – всичко е с капково напояване, защото Лима е пустинен град и водата е ценен ресурс.
И понеже този квартал ми стана любим, пак се върнах след няколко дни. Посветен е на Наска, само че емблематичните рисунки са пресъздадени с цветя. Носи името на великата немкиня Мария Райхе – астрономка и математичка, посветила живота си на изследването и опазването на линиите на Наска.
И още нещо – навсякъде в Перу ми направи впечатление, че пердетата в сградите са еднакви. На въпроса ми другата Мария обясни, че това е изискване на общината. В името на общата визия на сградата обитателите са длъжни да изберат един тип пердета, а вътре вече могат да си слагат каквото пожелаят. Това го видях и в най-затънтените градчета, в многоетажните жилищни сгради…
Да, има какво да научат нашите общинари от т.нар. „трети свят“: не на графитите и да на визията на всяка една сграда!
Баранко – бохемската душа на Лима
За да спестим време и да стигнем по-бързо до Баранко, се качваме на автобус. Градски транспорт!
Билетчето е един сол, а всеки автобус си има викач – човек, който щом наближи спирка, се показва от вратата и започва да крещи накъде пътува автобусът. А тръгне ли да се качва някой, започва да го подканя с викове.
Причината се оказва изненада за мен – така ни обясняват, че в града има хора с ниска грамотност, за които тези викачи са начин да разпознаят автобуса, който им трябва. Перу е страна на неравенствата: бедни и богати. Има образовани, успешни хора, но има и такива, обречени на нищета и ограничен достъп до образование. Безкрайно богата, потомствена аристокрация, която живее в недостъпен свят на имения, затворени комплекси и частни клубове, притежаваща мините и националното богатство, и гета.
Автобусът е колоритно изживяване. Имаме късмета да се качат „живи“ изпълнители, които със свирене на гребен и други местни инструменти ни подканват да дарим някоя пара.
Слизаме в Баранко – бохемския квартал, където графитите имат специално разрешение. Цяла артистична улица е изрисувана с тях, а старата двуетажна архитектура с прекрасни ретро фасади сменя безличните небостъргачи, строени на калкан, от Мирафльорес.
Тук вече ми харесва повече. Като изключим силната миризма на урина, която се носи оттук-оттам, Баранко, освен красив, се оказва и задружен, социално отговорен квартал с високи данъци и самоуправление.
Това е бил домът на много писатели и артисти, включително на Марио Варгас Льоса. Не пропускам и посещението на къщата му.
Първата кулинарна среща с Перу
Следва първата ми дегустация в Перу и съм силно впечатлена.
Храната е неочаквано вкусна, мястото е квартална кръчма, а на тавана виси български флаг (измежду многото национални и футболни флагове, снимки и автографи на Марадона и всякакви други).
Дегустираме различни неща, но винаги и навсякъде в Перу първо ти поднасят разядка от заведението в малки купички – царевица и боб. Царевицата няма нищо общо с нашата. Тук има различни местни сортове, някои с едри зърна, които се изпичат и поднасят като хрупкава закуска.
Типичното за региона е севиче – сурова риба, маринована в цитрусов сок и подправки. Изобщо, на брега на океана какво да яде човек, освен прясна риба!
Тук за пръв път опитваме чича морада – напитка от лилава царевица с много свеж вкус, и инка кола – яркожълта, сладка газирана напитка, един от символите на Перу.
Порциите са огромни, храната е чутовно вкусна. Има риба, октопод – каквото се сети човек. И всичко е прясно, от сутрешния улов.
Изобщо перуанците интересно се хранят. Закуската им е солидна, обядът е най-важната и обилна част от деня, а на вечеря ядат много малко, обикновено супа.
Само като отметка – Перу е кулинарна дестинация, която обхваща три, според други четири, климатични зони: крайбрежна, високопланинска и речна Амазония.
Имах щастието да опитам от трите. Макар да съм изключително предпазлива към храната, констатирах, че освен прясна, тук тя е вкусна, разнообразна и екологична, а винаги е и естетически поднесена!
Историческият център – наследство и напрежение
Следващата ни спирка е центърът на Лима.
Междувременно минаваме покрай останките на огромни древни пирамиди, строени от кирпич по технология, наподобяваща библиотека. Всяка ръчно изработена тухличка е положена вертикално, като книга върху рафт от други тухлички. Технологията е характерна за древната култура Лима и е оставила впечатляващи архитектурни следи, устояли на времето и на земетресенията. Това е културата Лима, за която ще напиша отделно – една уникална прединкска цивилизация.
Задължителна спирка за любознателните е музеят на Централната резервна банка на Перу (Museo Central – MUCEN), където човек се сблъсква в захлас с автентична древна керамика и злато. Оказва се, че флешовете и обиците за нос са били доста на мода – от време оно. Изящна и нестандартна за европееца е керамиката с формата на животни и… секс сцени! Както се оказва, нещо като Кама сутра в местен древен прочит.
Продължаваме разходката по уличките, изпълнени с тежки дървени порти и уникални балкони в колониален стил и барок.
И ето ни на централния площад, където се помещават общината, президентският дворец, катедралата и дворецът на архиепископа.
Всеки перуански град е построен на принципа на квадратен площад, ограден с емблематични сгради. Това е моделът на испанското градоустройство, пренесен в новите земи, за да има ред в новите владения. Затова и всеки град си има Plaza de Armas – площад на оръжието. Да! И фонтан, и пейки.
Докато обикаляме наоколо, забелязваме засилено полицейско присъствие – от пътна полиция и регулировчици, през вело- и мотополицаи, чак до жандармерия, нарамила автомати и въоръжена с палки и щитове.
Това е обичайна гледка за централната част, която е в почти непосредствена близост до бедните квартали (буквално на един мост разстояние). Перу има кървава история на тероризъм от близкото минало и това си личи в количеството полиция.
Скоро ще разберем, че те не само са много, а и могат да реагират изключително бързо при проблем.
Ставаме свидетели на протест на общински служители по чистотата, който прераства в малки безредици и хвърляне на сълзотворен газ. За минути полицията отцепва района и докарва подкрепления. Пристигат водни оръдия, площадът е блокиран.
С известни усилия и не без сътресения групата ни успява да се събере и да напусне затворения район. Стигаме до моста зад президентския дворец, където въоръжени до зъби военни не позволяват на туристите да преминат от другата страна, където са бедните квартали.
На следващия площад, в различни ъгли, оратори с темпераментен патос държат, изглежда, политически речи, докато отново се трупа полиция…
Ура! Автобусът ни идва, за да ни отведе към Parque de la Reserva и шоуто на фонтаните там.
Бях стресирана от импровизирания митинг и сълзотворния газ. Добре ни посрещна Лима!
Parque de la Reserva – спектакъл от вода, светлина и музика
Благополучно пристигаме в парка. Билетите са купени отдавна и има защо. Капацитетът е ограничен, макар паркът да е голям, с много фонтани и инсталации.
Бързо се смрачава и всичко грейва в светлина. Вода, блясък и музика.
Има и мултимедийно шоу – върху водните облаци, образувани от фонтан, се прожектират образи. За мен този спектакъл е новост и откритие.
Сякаш на огромен екран от водни пръски се редуват сцени от историята на Перу, ягуар в бяг, колибри, препускащи коне, танци и музика от Андите.
УНИКАЛЕН СПЕКТАКЪЛ!
Може би с камера на главата човек би могъл да улови и визуализира нещо от преживяването, но мащабът, колоритът и техниката са впечатляващи. Край нас е пълно със семейства, ученици и вездесъщите туристи…
И така завършва първият ми ден в Лима. Един град, който ме посрещна с умора, напрежение, вятър и сълзотворен газ, но успя да ме спечели с архитектурата, зеленината, океана, храната и неподражаемата си атмосфера.
А Перу тепърва има какво да ни покаже!
Вижте повече за автора Мария Радева тук:
