Мартиг – очарователният град на каналите в Южна Франция
Санкт Петербуг, Амстердам, Копенхаген, белгийският Брюж и китайският Жоужуанг – много са градовете, на които се приписва сходство с неподражаемата Венеция.
Френският Мартиг по-скоро не се стреми към това, но клишетата на туристическите агенции го рекламират именно така – Провансалската Венеция.
Защо Мартиг е наричан Провансалската Венеция
Поводите са два.
Гражданите на Мартиг предоставят първоавторството на сравнението на Алексадър Дюма, който казва, че приликата на Мартиг с Венеция е равностойна на това да съпоставиш чаровна селянка с дама от висшето общество, „но е достатъчен един само царски каприз, за да направи от селянката царица”.
Това самочувствие е подсилено десетилетия по-късно от хита „Сбогом провансалска Венецийо“ от 1935 г. на тогавашната звезда на френската оперета Алибер.
Насладете се в плейлиста на ТЕА
Причината, очевидно, са многобройните водни канали, прекосяващи града, мостовете и островчетата, яхтените пристанища и, разбира се, житията на художниците модернисти, които са го открили за изкуството, а след тях бързо са се прилепили и туристите.
По следите на художника Раул Дюфи
Ловецът на образи – така критиката през първата половина на 20 в. е наричала френския художник-авангардист Раул Дюфи /1877-1953/.
Роден в северния Хавър, той се премества в Южна Франция и в средата на 70-те си години продължава да твори, вдъхновен от краските и уханията на Прованс.
Градът е удоволствие
Това, което ме мотивира да отида в Мартиг, всъщност бе доста далеч от баналната рекламна алюзия с италианския град. Бях въодушевена да се запозная по-подробно с творчеството на Дюфи – първоначално импресионист, а впоследствие фовист, кубист, авангардист, в края на живота си увлечен по декоративните изкуства и модата, създател на десени за тъкани. (Разбира се :), копнеех да се снимам на фона на лодките и каналите.)
Някъде бях прочела, че художникът изчезва във водите на Средиземно море една сутрин, излизайки да плува, какъвто му бил всекидневният обичай. Тази загадъчна версия за съдбата му допринесе за романтичното ми настроение, докато планирах да стигна до Мартиг.
Впоследствие тази информация не намери потвърждение, но лъжлива или не, наложи отпечатък върху посещението ми там.
Междувременно, докато планирах пътуването, Галерията за чуждестранно изкуство в София изложи негова рисунка като част от по-голямо представяне на европейски графици и така още повече ме амбицира да стигна до града – бил той провансалска Венеция, или не.
„Раул Дюфи е удоволствие“, пише Гертруд Стайн, главната защитничка на авангардизма (може би помните образа ѝ от филма „Полунощ в Париж“ на Уди Алън, изпълнена от Кати Бейтс).
Удоволствие е и самият Мартиг, в който попадаме очевидно в не най-подходящия за туристите сезон – през февруари.
Пътуваме от Марсилия с редовен автобус (взима се от автобусната спирка на гарата на Марсилия, цената в едната посока е 7 евро, пътуването е около час).
В града има модерен, огромен и вял, както изисква сезонът, туристически център…
Огледалото на птиците – най-романтичното място в Мартиг
Огледалото на птиците
Туристическата точка, която никой няма право, а и възможност, да подмине в Мартиг, е т. нар. Огледало на птиците… (снимката е заглавната в статията. б.р.)
Мартиг – град, който се открива пеша
В туристическия сайт на града пише, че през летните месеци измежду каналите и полуостровите снове безплатна за гражданите водна совалка. Но като зимни туристи, а и по принцип, не намерихме нужда от какъвто и да било местен транспорт в притихналото градче. Всичко е на пешеходно разстояние.
Ловът на образи продължава
Като се връщам мислено към заглавието си, установявам, че ловът ми на образи е бил по-скоро неуспешен, като изключим вялите служителки в туристическия център. Жителите се бяха напълно изпокрили, не работеха заведенията и магазините, единствено скулптурните фигури подсказваха за тукашния живец.
Но на връщане се засякохме на спирката с две много дружелюбни мюсюлмански жени, с които осъществихме светкавична комуникация, започвайки от разписание и цени, без да са ни потребни особени езикови умения.
Но нищо не научихме за ресторантите.
Отправям ви предизвикателство кой пръв ще се добере до менютата и до залата на Дюфи.
Вижте повече за автора Елена Геловска тук
