От Куско към Амазонската джунгла
Будим се в Куско – на 3500 м надморска височина. Почти сме се „нагодили“ към разредения кислород и височината. Днес обаче ще потеглим към Амазонската джунгла в Перу… където ще прекараме последните дни от дългото ни перуанско приключение.
Всички сме страшно уморени. Много впечатления, трансфери, невероятни гледки. Отиваме към жегата, влагата и комарите. Отново изпитание за организма. В края на силите…
Дано се върнем живи и здрави – само това си мисля.
След закуска се „товарим“ в таксита. По двама-трима, защото вече имаме свръхбагаж от сувенири и чудати нещица…
Полетът от Куско – от Андите към Амазонка
Трафикът в Куско е умопомрачителен. С едно от такситата на групата непрекъснато се изпреварваме или настигаме, докато следваме алтернативни маршрути.
Летището е малко и обслужва само вътрешни полети. Няколко дни по-рано Флор Рамос, нашата перуанска екскурзоводка, разказва, че от години има планове за по-голямо летище, но според нея „Лима ги бойкотира“. Очевидно, за да не може Куско да вземе хляба на Лима.
Между другото, Куско не е голям град – само около 300 000 души. За 20 години се е увеличил тройно. Силна конкуренция на Лима.
Чакаме. Полетът закъснява – което беше и донякъде предвидено.
Куско е опасно летище: разположено е на място с много и „тегави“ въздушни течения, заради които полетите се бавят, а понякога и директно се отклоняват. Усетихме го буквално на гърба си. Само много опитни летци кацат и излитат от аеродрума. Като фуния е.
Качваме се в малък самолет. Макар и силно уморена, толкова се вълнувам, че не заспивам… А и гледките са невероятни. Отдолу са Андите. Почти „докосваме върховете“.
Ето я Амазонка.
Невероятно. Като на длан. Кафява, огромна. Вие се като змия-серпентина, затънала в зеленина и изпарения…
Пуерто Малдонадо – портата към джунглата
Кацаме в Пуерто Малдонадо, в югоизточно Перу. Градът е столица на регион Мадре де Диос. Населението му е около 80 хиляди души. Основан е през 1902 г., а получава статут на град през 1985 г.
„Пуерто“ означава „пристанище“, а Малдонадо е испаноезично фамилно име.
Излетели сме с полари и няколко ката дрехи от Куско – в хладната сутрин. Слизаме на адска жега и задух. Въздухът се реже с нож.
Оказва се, че не е валяло от няколко дни и задухът предвещава дъжд. Започва мазането срещу слънце и комари.
Жега, комари и първа среща с Пуерто Малдонадо
Чака ни автобус за групата. Возим се из Пуерто Малдонадо, където над трафика цару-ват чоло такситата – или „тук-тук“, както ги наричат в Азия – и мототакситата. Всяка-къв калибър мотори и скутери, маркирани с регистрационен номер и карани от хора с жълти каски и сигнални жилетки.
„Шефовете“ на трафика си имат собствени ленти.
Сградите край пътя са ниски и шарени. Между тях надничат палми и зеленина. Не ус-пявам да видя и една полянка или морава. Имам чувството, че градът е една голяма, дълга, безкрайна улица.
Отбиваме се за кратка почивка в центъра на Пуерто Малдонадо. Фирмата, която ще отговаря за нас, се намира на пешеходна зона. По средата – дървета, отстрани – пейки и в шпалир наредени здания.
Зачитам се в предложенията на туристическия оператор: ще има ходене над земята – в короните на дърветата…
Прави ми впечатление обявата за шаманска вечер. Един младеж от нашите хора проя-вява любопитство, аз се присъединявам да слушам…
Пие се някаква отвара и не се яде нищо 24 часа, и отиваш на среща с шамана. Той май ще се запише…
Боже, дано да не му стане нещо.
Екзотични сокове и малко разум
Влизаме в малко дворче с много зеленина. Нещо като сладкарница. Има различни ви-дове сладолед и сокове от екзотични растения.
Взимам си минерална вода и решавам да опитам сок от бразилски орех – не ми харесва и го подарявам.
Други опитват сок от кокоасу. Последният се радва на смесен прием. За половината хора има вкус на сок от цаца, за другата половина е ободряващ, освежаващ.
Дори си мисля, че много лекомислено се опитвам да се впусна в авантюра с храната. Слагам си спирачки моменталически.
Хигиена, друга, непозната храна – стоп! Внимавай!
По река Мадре де Диос към Амазонската джунгла
Пресичаме селището в жегата и стигаме до пристанището.
Пред очите ни се разкрива един от притоците на Амазонка – „Божията майка“ – Мадре де Диос.
„Само“ 1130 км дълга. Започва от Боливия и е приток на река Мадейра. На 18-о място сред другите реки в акваторията на Амазонка по големина – или пред последна.
За сравнение с нашия приток: Мадейра е втора в списъка с дължина – 3250 км. Отново започва от Боливия, минава през Бразилия, та чак до Перу.
Като цяло общата дължина на Амазонка е от 6259 до 6712 км.
М-да, доста впечатляващи размери.
Реката е кафява и мудна. От двете ѝ страни са се ширнали зелени брегове. Растителността е толкова гъста, че не мога дори да си представя какво може да се крие в нея.
Първата лодка по река Мадре де Диос
Возим се в тънка, дълга лодка. С навес.
Много внимателно ни подреждат: ляво, дясно. Като дори направиха смяна на някои хора – явно балансът е важен.
С ясно предупреждение да не ставаме от местата си, за да не се обърнем…
Движението по реката създава вятър, който най-сетне ни охлажда и разсейва тежката жега.
Наслаждавам се на мястото и момента.
Джунглата ме посреща
Амазонската джунгла е около мен, небето отгоре синее, слънцето ме къпе с цялата си любов.
Жежко, душно, влажно, но имам чувството, че слънцето, земята и джунглата тук ме посрещат с отворени обятия. Няма враждебност.
Може би това е моментът, когато решавам да приема, че аз съм тук като гост и просто трябва да се съобразявам с условията на домакина – джунглата.
По-късно това ще ми помогне да съм почти в хармония с изобилието от пот и буболечки.
Край на първа част. Следва продължение.
Вижте повече за автора Мария Радева тук
