Това е третата и последна част от поредицата ни за Ямайка
Ако сте пропуснали предишните разкази, може да ги намерите тук:
Част 1: „Ямайка – такава, каквато я видяха“
Част 2: „Ямайка. Приключенията продължават – Юсеин Болт и Rick’s Cafe“
Във всяка брошура за Ямайка се говори за Боб Марли и Ян Флеминг като за едни от най-известните личности, свързани с острова. А наред с тях неизменно присъства и прочутият Seven Mile Beach.
Къщата на Боб Марли вече „посетихме“.
Оставаха ни къщата на Ян Флеминг, плажът на Джеймс Бонд и, разбира се, прочутото място, откъдето Урсула Андрес излиза от водата в първия филм за 007.
Урсула Андрес и първият Джеймс Бонд
Урсула Андрес е красавицата, която през 1962 г. влиза в ролята на Honey Ryder във филма „Dr. No“ („Доктор Но“) с Шон Конъри – първия филм от поредицата за Джеймс Бонд.
И до днес сцената, в която тя излиза от морето с белия си бански, се смята за една от най-емблематичните в историята на киното. За времето си е била нещо доста смело, а Урсула Андрес се превръща в един от най-сексапилните образи в ранната история на Бонд.
И една малка редакторска бележка специално за по-младото поколение: тази сцена е толкова прочута, че през годините излизането на Урсула Андрес от морето е сравнявано дори с картината на Ботичели „Раждането на Венера“.
Около нея има и няколко любопитни факта.
Урсула Андрес е с изкуствен тен за сцената.
Гласът ѝ във филма е дублиран от друга актриса.
За ролята си получава сравнително скромния за днешните представи хонорар от 10 000 щатски долара.
А прочутият ѝ бял бански по-късно се превръща в истински колекционерски предмет.
Но „Dr. No“ е важен не само заради красивата Урсула Андрес.
Именно в този филм се оформят някои от елементите, които по-късно стават запазена марка на филмите за Джеймс Бонд – прочутата начална последователност с Бонд в оръжейния мерник и музикалната тема, свързана с поредицата.
Ян Флеминг – човекът зад 007
Ян Флеминг е роден в Лондон през 1908 г. Баща му Валентин Флеминг е офицер и загива през Първата световна война. Майка му Евелин отглежда синовете си след неговата смърт.
Флеминг получава престижно образование в Итън и по-късно работи като журналист за Reuters. През 1939 г. животът му поема в съвсем друга посока.
Една покана за обяд променя всичко.
Флеминг се среща с адмирал Джон Хенри Годфри, директор на Naval Intelligence, и по време на Втората световна война работи в британското военноморско разузнаване. Той не е типичният агент, който тича с пистолет в ръка по света. Работата му е предимно щабна – планиране, разузнавателни операции и координация.
И точно този свят по-късно ще даде на въображението му огромно количество материал.
Една от интересните фигури от военните му години е Патрик Далзел-Джоб – офицер с невероятни способности, който служи под ръководството на Флеминг. Можел да кара ски назад, да управлява миниподводница, бил отличен стрелец и често действал по собствена преценка, дори когато това означавало да не се подчини на заповед.
Не е трудно да се досетим откъде част от характера на Джеймс Бонд може да е дошла.
Самият Далзел-Джоб обаче никога не се е възприемал като истинския 007.
И така се ражда Джеймс Бонд
Флеминг обичал Ямайка и след войната се връща там. През 1946 г. купува парцел край Оръкабеса и го нарича GoldenEye – името е свързано с негова военна операция.
Там, сред тропическата растителност и морето, той намира мястото, на което може да пише.
През 1952 г. започва да пише първия си роман за Джеймс Бонд – Casino Royale. Книгата излиза през 1953 г. и така на бял свят се появява литературният Джеймс Бонд, агент 007. След това Флеминг публикува по една Бонд книга почти всяка година до смъртта си.
Самият Флеминг признава, че използва много от преживяванията си в Naval Intelligence, както и свои интереси и познания, за да изгради света на Бонд.
И в известен смисъл 007 е неговият литературен двойник – само че с повече жени, коли, оръжия и приключения.
Флеминг дори първоначално не харесва особено избора на Шон Конъри за ролята на Бонд. Но след „Dr. No“ актьорът го впечатлява толкова, че отношението му към него се променя.
Дори произходът на литературния Бонд постепенно е свързан с Шотландия.
Ян Флеминг умира през 1964 г., едва на 56 години.
След смъртта му други автори продължават да пишат приключенията на Джеймс Бонд.
Но Ямайка си остава завинаги част от неговия свят.
На път към къщата
След всичко прочетено и разказано вече нямахме търпение да видим GoldenEye.
Стигнахме до селището и очаквахме големи табелки с упътване към имението.
Нищо.
Въртяхме се насам-натам, оглеждахме се, питахме се къде е това прочуто място.
Единственото, което напомняше за писателя, беше указателната табела към летището, носещо името Ian Fleming.
Беше неделя и улиците бяха пълни с ямайци, които се връщаха от църква.
Направи ни впечатление, че голяма част от хората ходят на църква – точно както сме го гледали по филмите.
Спретнати, чисти, с бели дрехи и костюми. Празнично.
Решихме да попитаме накъде да се насочим.
Спряхме до тротоара, пуснахме прозореца на колата и зададохме въпроса.
И познайте!
Пак – долари, иначе не.
Ядосахме се и продължихме да търсим сами.
Най-накрая спряхме на точния адрес. Всъщност и преди бяхме минали оттам, но нищо не ни беше подсказало, че сме на правилното място.
Нямаше никакви признаци.
Само обикновена ограда и много растителност.
Един от пазачите излезе и благоволи да ни обясни, че посещенията се резервират предварително и без предварителна резервация просто няма как да влезем.
Бяхме дошли в посоченото работно време, но в брошурите не беше споменато нищо за предварително записване.
Втори път удряхме на камък.
Остана ни плажът на Джеймс Бонд
Е, поне James Bond Beach не може да е затворен, мислехме си.
Плаж като плаж. Открито пространство.
Пред входа имаше много народ.
Насочиха ни къде да паркираме.
Първо се уплашихме, с мисълта за случилото се при Боб Марли, но събрахме кураж и излязохме от колата.
Така и така бяхме дошли.
Нещо от прословутия Джеймс Бонд да видим.
А се оказахме в средата на голямо „Халелуя“ празненство.
Музика, храна, деца и семейства.
Всички ни зяпаха като извънземни.
Но никой не попита какво правим там.
Даже опитахме някои от техните деликатеси.
Разходихме се из околността и видяхме мястото, свързано с прочутата сцена на Урсула Андрес.
Все пак – нещо!
Seven Mile Beach
На връщане към хотела минахме и през прочутия Seven Mile Beach – един от най-известните плажове на Ямайка.
Екзотика.
Рай на земята.
Бял, ситен пясък, прозрачна кристално чиста вода и онова усещане, че изобщо не ти се излиза от морето.
Седнахме на плажа.
Към нас се приближи младо момче. Представи ни се като спасител.
Ние бяхме резервирани и не говорихме много.
Но той беше сладкодумен.
И цели десет минути не спомена за пари.
Тъкмо си помислихме:
Най-сетне! Един ямаец, който не иска пари!
Показа ни мотоциклета, който си бил купил, и очевидно много се гордееше с него.
Мъжът ми постепенно се отпусна, отиде да го види и двамата се заговориха съвсем нормално.
Тъкмо си помислихме, че този път сме попаднали на човек, който просто иска да си поговори с туристи.
И тогава, изневиделица, дойде въпросът:
Да му дадем ли долари за мотоциклета?
Е, това вече беше прекалено.
Събрахме си багажа набързо и избягахме.
Не успяхме да се насладим истински на морето и плажа.
Чувстваш се подгонен отвсякъде. Не можеш никъде да спреш спокойно, без да изникне някой с поредното искане за долари.
Уморихме се.
Не искахме да спираме никъде повече.
Право към хотела.
След два дни ни чакаше организирана от туристическото бюро еднодневна екскурзия.
Поне там да не е така. 🙂
Край на трета част – „Приключения в Ямайка“.
Вижте повече за автора Мария Сунд тук
