Зад вратата на хобитите
След разходката из зелените хълмове на Хобитън идва моментът, в който вече не просто гледаш света на хобитите, а буквално „нахлуваш“ в него.
(Ако сте пропуснали първа част от приключението – прочетете тук!)
В Hobbiton Movie Set (Хобитън – филмовият декор) можеш да надникнеш отвъд кръглите врати и да видиш как изглежда един дом отвътре. И тогава разбираш, че онова, което отвън изглежда като малка къщичка в хълма, отвътре е цял свят.
Всичко е „пипнато“ до най-малкия детайл – кухня, книги, мебели, камина, плетиво, съдове, легло. Нищо не стои случайно и нищо не изглежда като оставено само за декор.
Точно обратното.
Всичко изглежда така, сякаш стопаните са излезли само за малко и всеки момент ще се върнат.
Вътре в дома на хобитите
Влизам в къща на малките човечета и започвам да оглеждам като любопитно дете.
Има кабинет или малък кът за четене, книги, мебели, кухня, спалня, баня. Дори най-дребните предмети са на мястото си.
Особено ми хареса кътът за книги.
Може би защото книгата отново се оказва един от онези детайли, които превръщат декора в история. Не просто виждаш стая, а започваш да си представяш кой е седял тук, какво е чел, как е прекарал вечерта.
И после поглеждаш банята
Да, и там няма пропуск.
Четки за зъби, паста, умивалник – всичко, което очакваш да има в един истински дом.
Дори тоалетната е вътрешна. С трици. С разтворен вестник.
А по тоалетната, както знаем, винаги можеш да познаеш стандарта на живот. 😊
Няма технологии.
Няма телевизор.
Няма компютър.
Няма нищо от онова, което днес приемаме за даденост.
И въпреки това домът изглежда напълно достатъчен.
Уютен. Самодостатъчен. Жив.
Спалното ложе също ме кара да се замисля. Ниско, старовремско, сякаш принадлежи на друга епоха – време, когато хората са били по-дребни, а животът е бил някак по-бавен.
И всичко това е измислено.
Но е сътворено толкова добре, че започваш да му вярваш.
Във видеото ще видите част от този свят отвътре: огъня в камината, детските вещи, бебешкия кош, плетивото, спалнята и още от онези малки подробности, които правят Хобитън толкова убедителен.
И докато разглеждам, си мисля колко е странно: филмовият декор би трябвало да ни напомня, че всичко е измислица, а тук е точно обратното.
Колкото повече детайли виждаш, толкова повече започваш да вярваш, че някой наистина живее зад тази врата.
А на изпроводяк: награда
След селището идва още едно преживяване.
Минаваш по живописен мост и стигаш до Green Dragon Inn – „Странноприемницата Зеления дракон“, легендарната кръчма от филмите.
И тук вече си казваш:
Добре. Това декор ли е?
Хм… или почти няма значение. Защото атмосферата е напълно истинска.
Дърво, камък, приглушена светлина, мебели, предмети, всичко в стила на Шира.
И те очакват напитки, създадени специално за посетителите.
Има три вида безалкохолни „бира“ в стила на филма.
Избирам джинджифиловата. Сядам. Пия бавно.
Около мен са хора от цял свят: усмихнати, в настроение, с приказка или на раздумка. Някои са дошли заради филмите, други просто са любопитни, а трети очевидно са истински поклонници на Толкин.
За няколко минути всички сме жители на Шира.
И това е може би най-хубавото.
Дори тоалетната е част от историята
Разбира се, няма как да не надникна и в тоалетните за туриста.
Любопитството си е любопитство.
И там киното продължава.
Дърво, порцелан, старинни умивалници, ретро детайли – всичко е в същия стил.
Няма „Ето, тук вече приключваме“.
Няма финален надпис „КРАЙ“.
Нито „End“.
Просто излизаш.
А така ти се иска да останеш
Хълмовете са наситено зелени. Небето – яркосиньо.
За момент ти се иска да легнеш на тревата и просто да съзерцаваш синевата. Да потънеш в лазура и да не бързаш за никъде.
Но пътят продължава.
Тръгвам, а в главата ми се въртят няколко въпроса.
Какво всъщност прави това място толкова привлекателно?
Филмът, претворен по книгите на Толкин? Самият декор? Зелените хълмове и малките къщи? Или усещането, че за час-два си живял по-семпло и по-истински?
Може би отговорът е във всичко това заедно.
Хобитън започва като сценография за кино.
Става филмов декор, а след това – туристическа атракция. Накрая се превръща в нещо много по-интересно: място, което заживява собствен живот извън филмите.
Защото хората не идват тук само за да видят къщите на хобитите. Идват, за да забравят за света, който са оставили отвън, поне за няколко часа.
И си тръгват с усещането за спокойствие, чистота и хармония. За простота.
Аз със сигурност ще го помня.
Сбогом, мили и гостоприемни човечета.
Вижте повече за автора Мария Радева тук
