Разказ от 2015 г., част II
Ако сте пропуснали първа част от приключението, наречено Мианмар – разказ в снимки
Огненото дърво
Огненото дърво е известно с широката си корона и впечатляващите си червено-оранжеви цветове. Когато цъфти обилно, то сякаш е обхванато от пламъци — оттук идва и популярното му име. Видът Delonix regia произхожда от Мадагаскар, но днес се среща в много тропически и субтропически райони на света.
Малък храм
Храмовете в Мианмар са различни по размер и архитектура. Някои са големи комплекси, а други са скромни светилища, разположени сред селища или древни религиозни места.
Важно е да се прави разлика между храм и ступа: храмът обикновено има вътрешно пространство за поклонение, докато ступата е монументална, най-често масивна структура, свързана с будистката религиозна практика.
Баган и неговите 3000 ступи и храмове
Баган е едно от най-забележителните исторически места в Мианмар. През XI–XIII век той е столица на могъщо царство и важен център на будистката култура. Днес археологическият пейзаж включва хиляди храмове, ступи, манастири, стенописи и скулптури.
ЮНЕСКО описва 3595 запазени паметника в обекта на световното наследство.
Числото в заглавието на Катѝа Виа: около 3000 ступи и храмове, предава мащаба на това място. Баган не е само музей на открито: религиозните традиции продължават да бъдат част от живота на местните общности.
Казан за събиране на помощи за храма
Даренията за храмове и манастири са част от будистката практика в Мианмар. Те могат да подпомагат монашеската общност, религиозните церемонии и поддръжката на светилищата. В будизма даването се свързва и с натрупването на заслуги — добри дела, извършени с намерение за благополучие и духовно развитие.
Огромният съд за дарение е нагледен пример как религиозната традиция присъства в ежедневието, а не само при големи церемонии.
Хората в Мианмар и танака
Танака е традиционна паста, приготвяна чрез стриване на кора от определени дървета с малко вода върху каменна плоча. В Мианмар я използват като козметично средство и за грижа за кожата, а характерните светли шарки по бузите и челото са разпознаваема част от местната култура. Пастата може да се нанася като кръгове, листа или други декоративни форми. Традицията се предава между поколенията и е документирана и в културното наследство на страната.
Танака често се свързва със защита от слънцето, но не бива да я представяме като равностоен заместител на съвременната слънцезащита.
Езерото Инле, градини с тиквички
Езерото Инле е известно със своите плаващи градини и земеделски практики, приспособени към живота върху водата. В плитчините се оформят обработваеми участъци, в които се отглеждат различни зеленчуци. Така водната среда се превръща не само в част от пейзажа, но и в източник на прехрана за местните общности.
Нишки от стъбла на лотус
Това е един от най-необикновените занаяти в района на езерото Инле. От стъблата на лотуса се извличат фини влакна, които майсторите събират и усукват на ръка, за да получат нишка за тъкане. Работата е бавна и изисква голямо търпение: стъблата се обработват едно по едно, а влакната трябва да се съединят, преди да изсъхнат.
Традицията на тъкането с лотус в района е на около век. Според местните разкази, тя започва с жена, която открива как да използва влакната от стъблата за изработка на тъкан, предназначена за будистки монах. Днес изделията от лотус са ценени именно заради трудоемкия ръчен процес. В някои производства за малко парче плат са необходими хиляди стъбла.
Момичета с метални обръчи на шията
Жените, познати сред туристите като „жени-жирафи“, принадлежат към общности на Каян. Някои девойки носят спираловидни месингови обръчи от ранна възраст. С времето те създават впечатление за удължена шия, но анатомично ефектът е свързан най-вече с натиска върху ключиците и горната част на гръдния кош, а не с обикновено удължаване на шийните прешлени.
Обичаят има различни лични и културни значения, а обясненията за произхода му не са еднозначни. Затова е по-точно да говорим за традиция и културна идентичност, вместо да повтаряме сензационни версии за това защо се носят обръчите.
Шве Ин Дайн, архитектурен комплекс
Шве Ин Дайн е будистки комплекс край езерото Инле, известен с множеството си ступи. Някои са възстановени и украсени, други носят следите на времето — изронени повърхности, потъмняла тухла и растителност. Заедно те създават впечатлението за място, в което историята се е натрупвала пласт след пласт.
Катиа описва звънчетата на върховете на ступите, които се раздвижват от вятъра. В будистката архитектура подобни малки елементи не са само украса, а добавят звук към преживяването на свещеното пространство.
Шве Ин Дайн
Шве Ин Дайн е място, което си струва да бъде разгледано бавно. Ступите са различни по форма и състояние, а близостта им създава своеобразен каменен лабиринт.
Традицията свързва някои от тези религиозни паметници с далечни царски времена, макар отделните легенди за основаването на комплекса да не бива да се приемат автоматично като доказана история.
Красивата мианмарска писменост
Закръглените знаци на мианмарската писменост са сред нейните най-разпознаваеми особености. Едно от обясненията за тази форма е свързано с традиционния материал за писане — палмовите листа. Правите линии можели да разцепят листа по влакната, докато закръглените форми били по-подходящи за повърхността му.
Писмеността произлиза от по-стари южноазиатски писмени системи, а най-ранните надписи на мианмарски датират от XI век.
Мианмар остава в спомените не само с храмовете и древните паметници, а и с хората, техните занаяти и традиции. От каменните ступи на Баган до фините нишки от лотус край езерото Инле — всяко място разкрива различна страна на тази необикновена страна.
Уви, пътешествието на Катиа Виа свърши.
Вижте повече за автора Катѝа Виа тук
