Другите „Побити камъни“: малко познатата Каменна гора край Девня
Всички сме пътували по една от великите ни магистрали – „Хемус“, от София към Варна.
Да, разбира се, че иронизирам. Лично съм участвала в строителството ѝ през далечната си младост: в последната „бригадирска“ година от следването.
И до днес още не е построена. Но може би за моите внуци ще стане готова. Някой ден.
На 19 км преди черноморската ни столица, отляво и отдясно има табелки с указания и разклонения към „Побитите камъни“.
Най-известна е групата „Център-Юг“. В нея има около 300 големи и малки каменни колони, достигащи до 6 метра височина.
Красивата местност е любимо място за туристически посещения от мало и голямо. Вечер колоните са особено атрактивни, когато са осветени.
„Страшимировската група“ също е впечатляваща. Тя се намира южно от основната група, край едноименното село, и е съставена от четири близки един до друг ансамбъла с много различни по големина и форма структури.
Особеното при колоните тук е, че са издути по средата – сякаш два пресечени конуса са слепени в основите си. Някои от тях достигат до 9 метра в диаметър.
Но малцина са чували за другите „Побити камъни“
Между селата Страшимирово, Слънчево и девненския квартал Повеляново има още една, много по-малко позната група от тези удивителни природни образувания.
Към тях се отправих в края на май с група приключенци.
Никой от нас не беше ходил.
Белослав – началото на едно малко приключение
Попаднахме откъм град Белослав, който се простира в долина между хълмовете. Никога преди не бях посещавала града и останах приятно впечатлена от чистия и спретнат вид.
Белослав е разположен на двата бряга на дълбокоплавателния канал Варна–Девня. А вътрешната връзка между отделните части на града се осъществява с ферибот.
И то с общински и безплатен!
По него ежедневно се превозват хиляди пътници и автомобили, а годишно се извършват десетки хиляди курсове между двата бряга.
Ако вече сте пристигнали в Белослав, оставете си поне час за още едно интересно преживяване – посещение на подводницата „Слава“.
Лично аз никога преди не бях стъпвала на подводница.
Направен е интересен музей, а хората, които работят там, са истински отдадени на каузата. Екскурзоводът разказва с жар историята на подводницата и човек бързо разбира, че за него това не е само работа.
До „Слава“ се намира и „Музеят на стъклото“. Може да си купите комбиниран билет.
Цените не са съвсем за подценяване за нашенския стандарт на редови български турист, но според мен посещението си заслужава.
А сега – към камъните
Ако всичко изброено сте видели, хващате посоката.
От кея на подводница „Слава“ в Белослав с едноименния ферибот преминавате през канала и поемате по шосето към Девня.
Камъните се падат отдясно.
Оставяте някъде колата. Оттам нататък се върви пеша: по черен път, обрасъл с избуяла трева, магарешки тръни и красиви полски цветя, в зависимост от сезона.
Така че бъдете подходящо екипирани.
Растителността е гъста, а мястото – диво.
На няколко места вляво се издигат огромни планини от бял, искрящ „сняг“ – отпадъчни материали от Девня.
До тях не ходете.
Предполагам, че щом са насипани в иначе защитена зона, има причина да не се приближаваме до тях. Не бих рискувала нито със здравето си, нито с любопитството си.
След около 4 км по този път се стига до огромна територия, цялата изпъстрена с най-различни и оригинални формирования.
Теренът не е тежък, но трябва да сте със здрави туристически обувки, да имате вода и шапка и добре да сте се намазали със слънцезащитен крем.
Пекът е страшен в ясно и слънчево време.
Каменната гора
Живописните каменни колони на този природен феномен, уникален за нашите земи, са пръснати на огромен периметър.
„Побитите камъни“ са най-голямата и интересна, а същевременно малко популярна формация в местността „Канарата“. Наричат я още Каменна гора.
Ровейки се попаднах на следния факт: „Побитите камъни“ са обявени за природна забележителност през миналия век 1937 г. – първата официално обявена и защитена от държавата природна забележителност в България!!!
Само си представете: причудливите скални образувания са възникнали преди повече от 50 милиона години.
И когато застанете сред тях, усещането е странно.
Сякаш сте попаднали на място, което не принадлежи съвсем на нашия свят.
А най-хубавото е, че тук няма тълпи. Няма навалица. Няма усещане, че следвате поредния задължителен туристически маршрут.
Има камъни, треви, слънце и пространство.
Българската пустиня край морето
Сигурно не знаете, но в Европа също има пустини – и то цели осем.
Те се намират в Испания, Италия, Сърбия и Румъния.
И може да се изненадате, че се разхождате из българска пустиня – близо до морето, а не някъде в центъра на страната.
Тук природата отново е решила да ни изненада.
Районът на „Побитите камъни“ има характерен пустинен ландшафт – с пясъци, оскъдна тревна растителност и специфични сухолюбиви видове.
Необичайната природна среда е една от особеностите, които правят мястото толкова интересно.
А „нашите“ камъни в местността „Кариерата“ край Девня удивително наподобяват вкаменени дървета.
Природната забележителност представлява ансамбъл от каменни колони, високи до 10 метра – кухи или плътни цилиндри, пресечени конуси, скални блокове с най-различна форма и големина, арки и късове, разпръснати из целия комплекс.
Оставям на въображението на читателя да оприличи формите.
И повярвайте ми – има какво да си представяте.
Пространствата между колоните са заети от сиво-жълти пясъци, обрасли с буйна трева и храсти.
На пръв поглед мястото изглежда сурово.
Но когато се вгледате, започвате да откривате живот навсякъде.
Видях охлюви по клонките на храсталака и уникално красиви, „побелели“ треви, чието име така и не запомних, макар поне три пъти ми го казаха.
Разбрах, че тези нежни, веещи се на вятъра пухести клонки се използват в украсата на лазарките.
И така – пак научих нещо.
Заснех гущер и костенурка.
Със сигурност е имало и змии, но не се засякохме.
И честно казано: нямах нищо против.
Мистерията на камъните
Най-голямата мистерия около „Побитите камъни“ е свързана с тяхното формиране.
Как са се появили тези странни колони?
И до днес няма една-единствена теория, която да даде окончателен отговор.
Съществуват различни хипотези, които условно могат да се обединят в две основни групи – за органичния и за неорганичния им произход.
Едната предполага връзка с коралови организми.
Според другите теории произходът им се обяснява с призматично изветряне на скалите или с образуването на пясъчно-варовикови конкреции.
Каквато и да е истината, резултатът е впечатляващ.
Природата е създала каменна гора, която провокира човешкото въображение и научна мисъл.
Австралия ме чака отново
Оказва се, че подобни образувания са известни и на друго място по света: в Шарк Бей, в Национален парк Намбунг в Австралия.
И веднага си казах: ще трябва да се отскочи и дотам някой ден.
Много бих искала.
Да видя този невероятен континент отново и този път да стигна до западната му част.
За съжаление, при предишното ми пътуване не успях да стигна дотам.
Но Австралия не се разглежда за месец.
Нито за два. Добре е да се поживее на този континент-държава.
Това е от онези места, към които не трябва просто да „отскочиш“. А да останеш.
Последен поглед
На тръгване се опитах да обхвана цялата тази необичайна местност с поглед.
Не е лесно.
Камъните са навсякъде – разпръснати, различни, причудливи. И колкото повече ги гледаш, толкова повече форми започваш да виждаш.
За този път се задоволих с нашите уникални и почти неизвестни „Побити“ камъни.
Красиво е.
И си заслужава.
Обратният път е лесен: през Девня, Варна и магистрала „Хемус“ към София.
А аз си тръгнах с усещане, което често остава след доброто пътуване: дори когато си мислим, че познаваме България, тя все още може да ни изненада.
Вижте повече за автора Мария Радева тук
