Габриел Гарсия Маркес… Шакира… Пабло Ескобар… Ботеро… Хуанес…
Имена, познати по целия свят, всяко оставило своя отпечатък в литературата, музиката, изкуството или историята.
Всеки от нас е чувал поне няколко от тези личности, покорили света по свой собствен начин.
Заминавам за Колумбия в момент, когато коронавирусът все още е загадка – нещо далечно, неясно и сякаш временно. В страната има регистриран едва един случай, а хората все още живеят почти безгрижно. От време на време слагаме маски, повече от предпазливост, отколкото от истински страх.
Първи впечатления от Богота
Богота ни приветства по тъмно. За първи път попадам на летище, където няма достатъчно местна валута за обмяна.
След кратка почивка в хотела вече сме готови да се срещнем с една нова култура и да разберем какво ни очаква.
Хотелът се оказва в квартал, чиято архитектура ме кара да се чувствам сякаш съм попаднала в Холандия.
Целият град е наситен с постройки от червени тухли – отличителна черта на колумбийската архитектура.
Високи жилищни сгради се изкачват по стръмните хълмове. Стоят като гиганти, впити в скалите.
На излизане от града виждаме и неизменните бедни квартали. Част от тях обаче са изпъстрени с ярки цветове и впечатляващи графити.
Дали красотата ще спаси света?
Подземната катедрала в Сипакира
Отправяме се към забележителността, която над 90% от колумбийците определят като номер едно в страната – Подземната катедрала, изградена в някогашна солна мина край град Сипакира.
Навремето миньорите са се молили пред малки олтари всеки ден, преди да слязат в мината – опасно място, от което не всеки се е връщал.
Още на входа ни посреща впечатляваща светлинна инсталация със знамената на различни държави. Точно когато минаваме под нея, пред нас заблестява българското знаме.
Въодушевени продължаваме навътре.
Безкрайните коридори започват с четиринадесет малки параклиса, пресъздаващи пътя на Христос към Голгота – от Гетсиманската градина до полагането Му в гроба.
Самата катедрала се намира в края на лабиринта от тунели и може да побере около 8400 души.
Огромният кръст в дъното изглежда изпъкнал, но когато се приближиш, разбираш, че всъщност е издълбан в скалата – впечатляваща оптична и архитектурна илюзия.
Виля де Лейва – град, в който времето е спряло
Следващата ни спирка ни впечатлява по съвсем различен начин – Глинената къща във Виля де Лейва, създадена единствено от глина от местния архитект Октавио Мендоса.
Не е използван нито един друг строителен материал.
Първоначално архитектът възнамерявал да живее в нея, но след петнадесет години строеж къщата се превръща в музей.
Чувствам се сякаш се разхождам в творба на Гауди или в декор на семейство Флинтстоун.
След това поредно колумбийско чудо се озоваваме в центъра на Виля де Лейва, където се намира най-големият площад в Колумбия.
Градчето е прекрасно място за кратка разходка и заслужена почивка след толкова силни впечатления. Сред сувенирите откриваме и впечатляващи порцеланови фигури в естествен ръст, посветени на Деня на мъртвите.
Среща с Богота
Следващият ден започва с обиколка на Богота.
В автобусите хората ни гледат с любопитство. Един възрастен мъж дори става, за да ни отстъпи мястото си. Учтиво отказваме, но този малък жест ни кара да се почувстваме като гости на изключително гостоприемни хора.
Разхождаме се из града, изпълнен с хора, история и графити.
Притичваме между Музея на златото и музея на Ботеро, защото разбираме, че още на следващия ден повечето туристически обекти ще затворят заради настъпващата пандемия.
Разглеждаме централната част на града, неговите площади и забележителности.
Опитваме и една от традиционните колумбийски супи – с картофи, месо и царевица. Простичко, но вкусно.
Това обаче е само началото на нашето пътешествие из Колумбия.
Следва продължение.
Вижте още пътеписи от Кати́а Виа:
Вижте повече за автора Катѝа Виа тук
Разгледайте и останалите снимки в галерията
