Сан Агустин – загадките на древна Колумбия
Ако сте пропуснали първа част: може да я прочетете тук!
От Богота се отправяме към Сан Агустин, около който се намират едни от най-важните археологически обекти в Южна Америка.
Те са оставени от загадъчна култура, населявала тези земи през периода I – VIII век. На огромна площ са разпръснати безброй церемониални и погребални обекти, както и фигури, изобразяващи хора, животни или непознати същества.
Едва ли някога ще научим всичко за хората, живели по тези земи, но цялата мистика около тях прави тази култура още по-притегателна.
Меделин – градът, който се променя
Отправяме се към небезизвестния Меделин. Обвит в духа на нарковойните и кървавите им последствия, известен печално с името на Пабло Ескобар, днес Меделин за щастие се е измъкнал от тази си „слава“.
Местните не обичат да споменават дори името на наркобоса, но то сякаш витае във въздуха.
Градът е разположен по хълмовете, също като Богота, и е застроен както с високи блокове, така и с бедняшки квартали.
По много от тези хълмове се носят кабинки на лифтове, които се използват като градски транспорт, независимо от квартала, защото склоновете са изключително стръмни и районите са силно населени.
Площад Ботеро – изкуство, което превръща града в галерия
Красивият център изпъква с впечатляващия Площад Ботеро. Той буди възхита не само с атмосферата си, но и със скулптурите на Фернандо Ботеро – един от най-известните художници на Колумбия, роден именно в Меделин.
Характерните обемни форми на неговите произведения са негов запазен знак. Скулптурите му са световно признати и изключително ценни, а присъствието им в сърцето на Меделин превръща площада в уникална художествена галерия под открито небе.
Интересна е и сградата на Двореца на културата.
Мемориалният парк на жертвите на наркотрафика
Заслужава си да се посети и зеленият Площад на светлините. Но за мен най-въздействащ беше мемориалният парк в памет на жертвите на наркотрафика по времето на Пабло Ескобар, чийто официален брой е 46 612.
Такъв е броят и на дупчиците в монумента, където всеки може да постави цвете.
Няма как да не те побият тръпки!
Гуатапе, долината Кокора и едно незабравимо сбогуване
Гуатапе – градът на цветовете, фигурите и доброто настроение
От Меделин потегляме към шарения град Гуатапе: място, което сякаш е създадено, за да пълни душата с цветове, багри и причудливи фигури.
По пътя спираме за кратко, за да изкачим една от най-известните природни забележителности в Колумбия – Скалата на Гуатапе (Piedra del Peñol).
Огромният гранитен монолит се извисява ярко на фона на заобикалящия го пейзаж и разкрива впечатляваща гледка към безкрайните зелени
650 стъпала към гледка, която остава в паметта
650-те стъпала са покорени, а след тях пъстрият Гуатапе ни посреща с прекрасно време и настроение.
Едно време фигурите по къщите, наречени „зокалос“, са разказвали историята на техните собственици. Обикновено човекът е живеел на втория етаж, а на първия е бил неговият малък семеен бизнес – пекарна, шивашко ателие, обущарница или друго занаятчийско място.
Днес тази връзка вече не съществува, но прекрасното настроение продължава да струи от всяка сграда.
Цветните фасади превръщат разходката из Гуатапе в истинско пътешествие през изкуство, история и колумбийска жизнерадост.
Долината Кокора – среща с гигантските восъчни палми на Колумбия
От Гуатапе тръгваме към най-мечтаното за мен място – долината Кокора (Valle de Cocora), известна с най-високите палми в света.
Тук растат уникалните восъчни палми – национален символ на Колумбия, които могат да достигнат невероятните 60 метра височина.
Восъчната палма – символ, застрашен от изчезване
Листата им могат да достигнат до 2 метра, а стволът им е покрит с дебел слой естествен восък.
Именно този восък обаче се превръща в причина за почти пълното изчезване на вида. В продължение на години палмите са били безмилостно използвани за производство на свещи, въпреки огромното им значение за природата и културата на страната.
Днес восъчната палма е защитена и остава един от най-разпознаваемите символи на Колумбия.
Мъглата, дъждът и духът на Колумбия
Не оставам разочарована от красотата на тази долина. Напротив – мъглата и дъждът, които ни съпровождат, само добавят още повече мистичност и очарование към пейзажа.
Най-запомнящ се обаче остава нашият местен екскурзовод, чиито прадеди са част от коренното население на страната.
Освен разказите за духа на Колумбия, той ни свири „индиански“ мелодии и сякаш ни пренася в друг свят – далеч назад във времето, към традициите и връзката на хората с тази земя.
Долината Кокора остава завинаги в душата ми като най-скъпия спомен от Колумбия.
Колумбия в сянката на COVID-19 – когато пътуването се превърна в изпитание
Следват дни на тревоги за прибирането.
Отменени са посещения на обекти, градове и места. Под заплахата от COVID-19 постепенно започват затварянията, а плановете ни се променят с всеки изминал ден.
Следващото ни посещение е във ферма за кафе, където научаваме колко труд, усилия и умения са необходими, докато едно малко растение достигне до сутрешната ни чаша кафе.
Разбираме, че зад всяка глътка стоят години грижи, знания и традиции.
Кали, столицата на салсата, която не успяхме да усетим
Посещаваме набързо и Кали – градът, известен като столицата на салсата.Но няма как да почувстваме истинския му ритъм. Градът, който обикновено не спи от танци и музика, вече е притихнал. Не е разрешено посещение на групи хора в туристическите забележителности, а ограниченията постепенно затварят живота навън.
Картахена де Индиас – емблематичният град без туристи
Картахена де Индиас ни посреща с локдаун и забрана да излизаме от хотела.
За щастие, в хотела също са объркани от тази нова и непозната ситуация и успяваме да се измъкнем за кратка разходка.
Стигаме до празния плаж и до стария град, където хората се броят на пръсти.
Бонусът е, че виждаме това емблематично място без туристи – само за нас, макар и за кратко.
Последните дни в Колумбия – между надеждата и неизвестността
Следват няколко дни основно в хотелските стаи в очакване на нови полети и отговор на най-важния въпрос – ще успеем ли да се приберем?
Пропускам всичките драми около прибирането.
Беше епично.
Ситуацията се променяше за минути. Стресът беше огромен, несигурността дебнеше, страхът постепенно се прокрадваше. Министерството на външните ни работи дори не съобщаваше за българи в Колумбия.
Но времето мина и макар и на части, с предварително променена програма, успяхме да се доберем до Богота.
Видях я отново – само няколко дни след като беше изпълнена с хора, туристи и глъч. Този път градът беше притихнал и празен.
Колумбия – пътуване, което остана завинаги в сърцето ми
Колумбия, не успях да те разгледам така, както планирахме.
Не видяхме бленувания музей на Ботеро в Меделин. Не видяхме Богота нито от високо, нито нейните емблематични улици с графити или подземния ѝ „град“.
Пропуснахме много места.
Но въпреки това ти ще останеш завинаги в моите спомени – с пъстротата, красотата и онова странно усещане за несигурност в бъдещето, породено от един непознат вирус.
Прибрах се у дома в препълнен самолет, през анулирани полети и предстояща карантина, но с едно убеждение:
Някой ден Колумбия отново ще се изпълни с туристи, музика и глъч.
И тогава може би ще се върна.
Край на приключението „Колумбия“
Вижте повече за автора Катѝа Виа тук
