Различеният свят от Пловдив към Родопите
Има места в България, които познаваме по име, но никога не сме виждали.
Съществуват и такива, които сме виждали, но не сме се взрели внимателно.
Този разказ е за малко познатата България: за водопади, реки, скали, мостове, мегалитни форми и селца, скрити сред пейзажи, които изглеждат сякаш са от друг свят.
България на юг от Пловдив е различна. Родопите постепенно сменят своя облик – от познатите ни планински пътеки и водопади край Бачково и Асеновград до дивите и загадъчни пейзажи на Източните Родопи.
Краят е наситен с драматична историческа памет. Кърджали и голяма част от Източните Родопи са освободени и присъединени към България през 1912 г., по време на Балканската война. На 21 октомври 1912 г. Хасковският отряд, командван от полк. Васил Делов, влиза в Кърджали.
Но днес няма да говорим за история.
Ще побродим из тази малко позната България.
Преоткрий я!
Водопадите на Родопите
Започваме с водопадите – едни от най-впечатляващите природни съкровища на планината.
И ще отговоря предварително на въпроса, който вероятно вече си задавате: да, всички водопади, които Виктор Демидов е представил тук, могат да бъдат видени и във видео.
В YouTube канала на TEA той ги показва от различни гледни точки, с информация къде се намират и как се стига до тях.
А сега нека оставим кадрите да разказват.
Бачковският водопад
Започваме с един от най-достъпните: Бачковския водопад.
За него вече сме разказвали в TEA:
Двете фотографии от водопада няма да повтаряме тук, може да им се полюбувате в сайта.
Но в двора на Бачковския манастир има интересен герой.
Метасеквоята в Бачковския манастир
На пръв поглед: великолепно дърво.
Ботаническото име е метасеквоя (Metasequoia glyptostroboides) – широколистно иглолистно дърво, което през есента сменя цвета си и губи игличките си.
Особено интересно растение с историята си: дълго време видът е бил познат на науката единствено от фосилни останки, докато живи дървета не са открити … в Китай през XX век.
Дървото в Бачковския манастир е сравнително младо, приблизително на 70–75 години.
Кой го е засадил?
Тук историята оставя малка загадка. Няма надеждно установени данни, които да ни позволят да посочим конкретен човек.
И може би точно в това е чарът.
Едно дърво, което е преживяло десетилетия в манастирския двор и днес продължава да пази своята неизвестна история.
Самият Бачковски манастир е едно от най-значимите духовни и исторически места в България. Основан е през 1083 г., а сред най-ценните му реликви е чудотворната икона на Света Богородица Елеуса.
А сега – обратно към водата.
Двете лица на Бачковския водопад можете да видите тук:
Гюбенджията и Ситово
Продължаваме с още два водопада, които вече познавате от материалите на TEA – Гюбенджията и водопада край Ситово.
Гюбенджията
Те са част от голямото пътешествие на Виктор из водопадите на България – пътуване, което постепенно се превръща в майсторски фотографски архив на българската природа.
Лястовичи вир: вода, скали и покой
Следва река Сушица и нейният Лястовичи вир край село Долнослав.
И тук вече водата не е единственото, което трябва да гледаме.
Понякога най-интересното е цялото място: скалите, растителността, светлината, движението на водата.
А Виктор има особен талант да улавя точно тези мигове.
Водопад „Св. Георги“, село Горнослав
При село Горнослав ни очаква водопад „Св. Георги“.
А над него – малкият параклис „Св. Георги“, който добавя още един пласт към пейзажа.
Природа, вяра и човешко присъствие: събирани в един кадър.
Водопадът на Сътворението, село Долна Кула
Продължаваме към село Долна Кула.
Името на следващия водопад само по себе си звучи като начало на притча – Водопадът на Сътворението.
Две видеа ще ви покажат мястото много по-добре, отколкото бихме могли да го опишем с думи.
Дяволският мост: нощно тайнство
Контрастна фотографии, пред които човек замира.
Дяволският мост над река Арда – нощем.
Зловещо-прекрасен.
Чак тръпки те побиват.
Неподвижната вода изглежда като полирана повърхност, а в нея се оглежда мостът. Или може би мостът гледа себе си?
И кой втренчено и хипнотизиращо се взира в обектива?
Оставяме въпроса на фотографа…
Дяволският мост е един от най-разпознаваемите символи на Източните Родопи. Той е изграден в началото на XVI век и е запазен като впечатляващ паметник на старото строително изкуство. Разположен е над река Арда в тесен пролом, където реката образува красиви меандри.
А легендата? Разбира се, че съществува.
Според най-популярното предание майсторът на моста вградил в него сянката на девойка (Слава Богу, не самата нея), за да бъде строежът здрав и да не бъде разрушаван от водите. Както често се случва в
Родопите, легендата превръща камъка в история.
Меандрите на Арда
След моста идва реката.
Арда.
Една от най-красивите в Родопите, която рисува завои, още меандри, сред наситено зелен пейзаж. Възхитително!
Кога ли природата се е нуждала от човешка намеса?!
Само от добър фотограф.
Пробитият камък при Стоманци
Продължаваме към село Стоманци, за да се полюбуваме на скални форми, които те карат да се замислиш: колко време му е трябвало на мирозданието да ги извае?!
Пробитият камък.
Скалите в Източните Родопи сякаш постоянно сменят формите си според светлината и гледната точка.
И точно тук фотографията има особена сила: тя запечатва мига и ни кара да го съзерцаваме колкото ни се иска.
Село Бойно или когато пътят стига до небето
А сега: село Бойно, в Кърджалийско.
И една снимка, която аз лично бих оставила сама да говори.
Пътят сякаш стига до края на света.
А в далечината острието на джамията сочи право нагоре.
Като ракета.
Или може би наистина се кани да излети към Космоса?
Снимка много повече от пейзаж: движение, посока и усещане за пространство.
Небеска, име като от стих
В община Черноочене, Кърджалийско, в Източните Родопи се намира село Небеска.
Названието ми е достатъчно, за да го нарека като едно от най-поетичните за българско село.
Но Небеска е интересна не само с него.
Преди години, когато го посетих, селото ми направи тъжно впечатление – полуразрушени къщи, занемарени дворове… А по покривите – сателитни чинии.
Парадоксът беше странен: идеално асфалтирани пътища до подстъпите му, а с усещане за забрава.
При последното ми посещение преди две години Небеска ме изненада приятно.
Къщите бяха ремонтирани. Появили се бяха млади хора. Личеше си, че някои от тях влагат спечеленото от чужбина в родните къщи и стрехите на предците си.
Видях и нови постройки за овце край скалния феномен.
И тогава си помислих:
Има надежда за този древен край.
Скалите над Небеска
А над селото природата е оставила основателна причина да го посетим.
Скалните формации.
Древни, причудливи и почти сюрреалистични. С може би намеса на древна човешка ръка.
Да, Източните Родопи са толкова различни от останалата част на планината.
Видео с пасторален пейзаж и цяло стадо ярки индивидуалности, срещнати под формата на стадо в Източните Родопи
Един край, който си струва да преоткрием
Водопади, реки, скали, мегалити, древни села и мостове.
Денем и нощем. В различни сезони и светлина.
България, която е редом, но не познаваме. А Виктор Демидов пътува из красивата ни страна, в малкото си свободно време, за да
– Търси;
– Снима.
И да ни показва. Малко познатата България.
Един различен свят от Пловдив към Родопите.
Виж повече за автора на текста Мария Радева тук
Виж повече за автора на фотографите и видеоматериали Виктор Демидов тук
