Отдавна искам да споделя тази история.
За гостоприемната къща за гости, за вкусните гозби, приготвени от семейство Али, и за село Мъдрец в Източните Родопи.
Какво ли правят сега тези мили хора? Дали имат поминък? Как свързват двата края?
Но да започна с увода, както са ни учили…
Един прекрасен ден, някъде между късната есен и настъпващата зима, попаднахме в Източните Родопи. Великолепно слънце, безветрие и красиви гледки. Защо ли легендите в този край са все поетично-трагични?
Каменната сватба: легендите оживяват
Каменната сватба, известна още като Кърджалийските пирамиди, представлява геоморфоложки феномен с изключителна естетическа стойност. Намира се на около 300 м надморска височина, на 3 км от Кърджали, край село Зимзелен. Обявена е за природна забележителност през 1974 г.
Любуваме се на композицията…
Поне два варианта има за вкаменените сватбари.
Напет младеж е пленен от сините очи на девойка от съседното село. Пламва любов между двамата млади и стигат до заветния ден да си обещаят вярност. Но не щеш ли – вятърът развява булото на младоженката и свекърът я зърва. Хубавица за чудо и приказ. Пожелава я.
Бог разгадал нечистите му помисли и го вкаменил… А заедно с него: двамата млади и цялата сватбарска свита.
Другата легенда гласи, че главатар на разбойници зърва булката и решава да я вземе за себе си. Иска откуп. Не му я дават. Завързва се сражение, в което отново цялата сватба загива. Вкаменените скулптури са обагрени в червено от пролятата кръв…
Да се разходим с фотоси из природния феномен.
Ето ги младоженците – завинаги вкаменени в страстна целувка.
Групата на сватбарите, самите двама млади и каквото открие вашето въображение в изронените от дъждове и ветрове каменни композиции, разхвърляни и групирани върху площ от около 50 декара.
Каменната сватба е едно феерично природно творение: истинска симфония в бяло и розово, тук-там обагрена в оранжево.
Природата като велик скулптор
Погледната от високо, скалната композиция прилича на безредна човешка тълпа. Тук има възрастни и деца, мъже и жени, бедни и богати, всички облечени в бели и розови старовремски одежди, стигащи до земята.
Някои от сватбарите наблюдават отстрани, други са събрани на групи. Цветя и гъби, различни животни, стройни колони и обелиски подсилват усещането за празничност. Цялата картина е одухотворена и създава ведро настроение.
Скалните фигури достигат височина около 10 метра.
Как са се образували тези чудновати и красиви форми?
Някога, преди около 35–40 милиона години, тази част на Родопите е била морско дъно. В резултат на подводна вулканична дейност се образували риолитовите туфи – геоморфоложка смес от различни видове скали, споени от лава и вулканични седименти.
След оттеглянето на водите под въздействието на слънцето, вятъра и дъжда постепенно се оформили причудливите скални фигури, обагрени според химичния състав на скалите в червено, черно и охра.
А човешкото въображение създало красивите образи и легенди…
Прекрасна гледка се разкрива пред очите ви, ако се изкачите по стръмната пътека към близкия връх. По пътя има овчарници и няколко доста недружелюбни кучета, но за наше щастие бяха завързани.
От върха гледката е като на длан. В тази част Родопите са меки хълмове, обрасли с широколистни гори и храсти. В далечината проблясва тъмносиньото петно на водоем.
За съжаление цивилизацията е „опасла“ цялото пространство с железните скелети на високоволтови проводници…
Каменните гъби – още една приказка на природата
Отскачаме до Каменните гъби. Те се намират източно от село Бели пласт, на пътя между Кърджали и Хасково.
Фигурите са природна забележителност в защитена територия с площ около 3 хектара.
Скалните образувания имат формата на естествени гъби – пънчетата са розови, а шапките зеленикави. Височината им достига до 2,5 метра. И те, както Каменната сватба, са изваяни от риолитови вулканични туфи.
Как природата е изваяла Каменните гъби
След оттеглянето на морето и постепенното издигане на морското дъно започнало действието на ерозията.
Долният розов пласт се оказал по-мек и по-лесно се поддавал на въздействието на слънцето, вятъра и дъжда. Горният зеленикав пласт съдържа по-здрави минерали, най-вече вулканично стъкло, и се изветрява значително по-бавно.
Така в продължение на хилядолетия природата е оформила тази впечатляваща композиция от неповторими форми и багри.
Легендата за Каменните гъби
Отново тъжна легенда. С различни варианти, но краят – един и същ… Избрах тази за вас.
Въглищарят Радуил живеел в крепостта Перперикон заедно с четирите си красиви дъщери. Една утрин девойките тръгнали за вода извън крепостните стени. Изведнъж на хълма зад реката видели голяма орда нашественици. Бегом се прибрали в крепостта.
Започнала люта, неравна битка. Мъжете били избити, а голяма част от жените – пленени. Сред тях били и дъщерите на Радуил.
Повели ги към водача на ордата, възседнал расов кон край близката река – да огледа пленничките и да задели най-красивите за себе си, а останалите да продаде за робини.
Щом го наближили, ярост обзела сърцата на девойките. Вкупом грабнали кой каквото види – дървета, камъни – и започнали да замерят конника. Изплашил се конят, изправил се на задните си крака и ездачът паднал на земята. Втурнали се четирите девойки към него и го разкъсали.
Ето тези подробности ме ужасяват! Как така са го разкъсали с голи ръце? Легендата нищо не казва по този въпрос.
След това избягали в близката гора.
Верен човек на водача хукнал да преследва момите. По заник слънце ги застигнал, замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях.
Щом паднала на земята, тя мигом се превърнала в каменна гъба. Същото се повторило и с другите две сестри. Преди да съсече последното девойче, то само се превърнало в камък. Ужасен, понечил да избяга с коня си, но при първата крачка се превърнал в черна скала. И днес хората наричат самотната канара в близост до гъбите Каратепе.
Среща, която ни отведе до село Мъдрец
Правим фотосесия на природния феномен.
Спираме се до амбулантните търговци, които са разпънали импровизирани маси с най-различни камъни от околността, и се заприказваме с една симпатична жена. Тя на странен български ни обяснява с вещина видовете камъни, наредени на сергията.
Мигом разпознавам руския ѝпроизход. Тя е приятно изненадана и така, от приказка на приказка, я питаме къде можем да обядваме, защото не ни се връща в Кърджали. Тя ни препоръчва гостоприемната къща на Севда и Фети в село Мъдрец.
Но казва, че трябва да се обади, за да приготвят на огнището храна за нас. И звъни.
Оказва се, че днес можем да избираме между пъстърва от Доспат и пиле на керемида. Единодушно решаваме: прясна пъстърва.
Рускинята ни обяснява как да стигнем до селото и радушно се разделяме. Как е попаднала от другия край на света в Източните Родопи е дълга история, с намесата на вездесъщата любов…
Нашето е Мъдрец
И така – ето ни на гости при милото семейство.
Не ви ли е правило впечатление, че в Родопите всички села са с поетични и красиви имена?
Черноочене, Мъдрец, Зимзелен, Калоянци, Гняздово, Китница…
Нашето е Мъдрец
Селото се намира на 16 км от Кърджали и само на 5 км от Перперикон. То е част от мрежата на „Новото тракийско злато“ – само как звучи.
Семейство Али е четиричленно. Баща, майка и две деца: Севен и Нур. Дъщерята е в 8-ми клас, а синът е завършил гимназия. Всички помагат и работят. Включени са и свекърът, и свекървата. Къщата има официално откриване през 2014 г., когато районният мюфтия на Кърджали отслужва молитва за берекет и хаир.
Докато чакахме да настане уреченият час да влезем при нашите домакини, обиколихме селото. Бяхме поразени – надписите по чешмите, джамията (нова), улиците – всичко беше на турски. Дори за момент се зачудихме къде се намираме?!
Иначе селцето е китно, чисто, спретнато и живо. Има паркирани коли, обработени дворове, стегнати и измазани къщи.
Поздравихме един скучаещ човек на неопределена възраст, който безгрижно си клатеше краката от стобора. Изгледа ни „транспарантно“. Решихме, че не говори български, но аз заложих на местния „Мунчо“ и предположението ми се оказа вярно.
В уречения час похлопахме на портата на нашите домакини. Посрещна ни цялото домочадие.
Закръгленички мили хора, със здраво ръкостискане и белозъби усмивки.
Домът на Севда и Фети
Разведоха ни из имота. Разполагат с шест стаи за гости – всичките с гледка към Родопите, всекидневна, голяма тераса, веранда, просторен навес, беседка и зелен двор, пълен с разни пластмасови джуджета, делвички и тикви…
Нова къща. Погледнахме две от стаите. Домакинята настояваше да ги видим. Чисто, приветливо, с ръчно тъкани покривала, черги и кърпи.
Дворът е голям, с окосена трева, още непопарена от сланата, цветя край оградата, нищо че бяхме почти към зимата.
Оградата ни плени: автентичен дървен плет с грънци по него.
С гордост ни заведоха до огромната пещ, в която печаха пити, агнета и къкреха нашите гозби.
После ни настаниха в просторна пристройка с шест-седем маси и нещо като бар.
Хигиена, която не очаквахме
Показаха ни къде да се освежим. Винаги съм мислила, че за културата на една нация се съди по тоалетните.
В това отношение помещенията на семейство Али бяха на западно ниво: нова, специално обособена постройка с поне шест тоалетни, отделно за мъже и за жени. С алуминиева дограма и врати. С редица безукорно бели мивки, с топла вода, течен сапун и хартия за ръце.
Е, това не съм го очаквала в това далечно селце в Източните Родопи. Честно! Бяхме приятно изненадани.
Обядът, който няма да забравя
Освежени, седнахме на масата. Тя беше с безупречно подредени прибори, цветни стъклени чаши и всичко необходимо, поднесено с вкус.
Поднесоха ни салатите – огромни, в три различни цвята, аранжирани естетически. Бяло и червено зеле, моркови. Толкова красиво! Прясно и вкусно.
Цялото семейство шеташе.
Дъщеричката много ми допадна и се разговорихме. Оказа се, че момичето е прието в езиковата гимназия в Кърджали. Но няма автобус. Отдавна е спрян рейсът по линията с. Мъдрец – Кърджали. Само две са децата, които учат там, и родителите са се организирали – всеки ден девойчета пътуват с такси до и обратно от училище. Хората инвестират в децата си с наука.
Значи освен екологичните храни, хигиената, културата и чистотата, образованието е на почетно място в това семейство.
М-да… Пълно с изненади е това село Мъдрец. Хората в него не са случайни.
Поднесоха пъстървата. На керемида. Пареща от пещта. Уникално вкусна. Единственото, което не ми допадна, беше обилно поръсената риба с настърган кашкавал, който се беше разтекъл и запекъл.
Някак си не ми се съчетаваха пъстърва и кашкавал.
Но по-вкусна риба не бях яла. Имаше и топла домашна питка. Излишно беше да казвам, че вече се бяхме заситили със салатите… Но не можехме да оставим този деликатес.
За домакините е много важно продуктите, с които приготвят ястията, да бъдат домашно произведени. Купуват яйца, мляко и месо от хората в селото, сами отглеждат плодове, зеленчуци и пчелен мед. За специалитета си „Рибка на керемидка“ пъстървата пристига съвсем прясна.
„Новото тракийско злато“ – шанс за хората в Източните Родопи
От дума на дума ги попитахме за финансирането на обекта.
Да, участвали са и са получили помощ по проекта „Новото тракийско злато“. Това е българо-холандски проект за по-зелено бъдеще на Източните Родопи, реализиран през периода 2009–2014 г.
Основната му цел е развитието на устойчиви инициативи, които насърчават предприемачеството и съчетават биоземеделие, опазване на природата и развитието на екотуризма. Проектът подпомага мрежа от фермери и предприемачи в Източните Родопи, които развиват селски и екотуризъм, основан на природните ресурси, натуралните земеделски продукти и местните туристически забележителности.
Имат собствен сайт и Facebook страница.
Проектът е финансиран от Националната пощенска лотария на Нидерландия – най-голямата благотворителна лотария в страната.
Това последното те не можаха да ми обяснят, но аз влязох в сайта и изчетох всичко, защото ми стана любопитно.
Предприемчиви стопани
Имаше и витрина със сувенири. От полиците ни наблюдаваха Тодор Живков, Ленин, младият Путин и дори Чапаев, изобразени върху керамични чаши.
Общо взето, хората се стараеха от всичко да направят пари… Предприемчиви стопани.
После Севда ни разказа, че организира работилници – тя използва английското словосъчетание workshop – своеобразни открити уроци по кулинария за гостите, които отсядат в дома им.
Дамите се събират и майсторят прочутата:
• къпана баница. Съжали, че нямаме време, иначе щеше да ни приготви за из път. Но процедурата е дълга – само за корите е нужен поне един ден.
• Правят плънката и пекат агнета за големи компании.
• Приготвят „Чий кюфте“ – типично ориенталско ястие. Пикантно, люто. Прави се или от сурова телешка кайма, или от булгур. Е, второто – постното кюфте – изисква истински майсторлък.
А за баклавата и другите сиропени деликатеси… Севда се отнесе в кулинарни откровения.
Накрая ни поднесе изненадата си – специален десерт. Комплимент от заведението.
Домакинята направо ни омая. Толкова „разтропана“ и оправна.
И ни отправи предизвикателство:
– Познайте какво съм ви приготвила?
В горещи гювечета с похлупак… Гъста течност, тъмна и сладка.
Мммм…
Ами да, досетих се:
– Тахан.
Севда ме погледна с уважение. Все едно че съм ѝ направила най-големия комплимент.
За финал
Накрая имаше кафе.
Класическо турско кафе на пясък. В специален сервиз, какъвто съм виждала в Истанбул и по всички пазари на Изтока. Но всяка чашка беше съчетана със стъклена чаша за вода в различен цвят. Много красиво подредено. Ярко и кичозно за моя вкус, но шарено и щедро според ориенталската естетика.
Съпрузите споделиха, че 15 години са били на гурбет в Германия и всички спестявания, заедно с парите по проекта, са вложили в начинанието си.
Сега ми стана ясно откъде бяха възприели хигиената и пренесли западния ред в Източните Родопи. Хората бяха „попили“ всички добри почини на цивилизацията.
Благодарихме от сърце на нашите мили домакини. И тръгнахме към колата.
Цялата фамилия ни изпрати. До колата. Излязоха извън портите. Със заръка да разказваме на наши познати за тях и с поканата да им гостуваме поне за няколко вечери.
Дамите бяхме записани на откритите кулинарни уроци по къпана баница …
За кой ли път се убедих, че по-широко от родопската душа няма. И по гостоприемство.
Вижте повече за автора Мария Радева тук
